Българският бизнес е притеснен от последните законодателни инициативи на държавата за непазарен контрол върху цените и пита държавата дали връща плановата икономика в България.

Причините за това са законопроектите на правителството за - както го нарича министъра на земеделието и храните Георги Тахов "умно регулиране" на цените и за промените в Закона за въвеждане на еврото, които овластяват допълнително регулаторите и забраняват вдигане на цените по "необосновани икономически причини".

Двата законопроекта на правителството събраха 15 браншови организации на дискусия в Българската стопанска камара (БСК). Според председателя на БСК Добри Митрев и старши икономиста от Института за пазарна икономика Петър Ганев българският бизнес е готов за еврозоната и без закон за еврото, а въпросните регулации, които държавата се опитва да въведе, ще повишат цените, а някои продукти може да изчезнат от рафтовете в магазините, прогнозираха от асоциациите.

Митрев уточни, че са били поканени и представителите на правителството, но те не са уважили поканата и изрази надежда, че това не е защото не искат да чуят опасенията на бизнеса. Отзовали се бяха само двама депутати на "Продължаваме промяната - Демократична България" Ивайло Шотев и Айлин Пехливанова, според които въпросните законопроекти не бива да се приемат и са "ужасяващ сигнал към международния и българския бизнес".

С предложенията в Закона за въвеждане на еврото се дава право на Комисията за защита на потребителите и на Националната агенция за приходите да искат "всякаква информация" от бизнесите, а те от своя страна се задължават да съдействат в определени от органите срокове, като в противен случай ги грозят глоби. Това влиза в Народното събрание като предложения за промени седмици след оплакванията на председателя на Комисията за защита на потребителите Мария Филипова, че търговските вериги не ѝ съдействат, като не ѝ предоставят искани от нея данни. Тя дори се оплака, че не получава съдействие "дори след призива на Делян Пеевски", въпреки че той няма официално функции в държавното управление.

Търговските вериги получават и задължения да предоставят ежеседмично цените на свои стотици продукти на интернет страниците си.

Според Сдружението за модерна търговия, което обхваща големите търговски хранителни и няколко нехранителни вериги, на КЗП им се възлагат свръхправомощия да правят проверки навсякъде без нужда от съдебно решение и без контролен орган, който да следи дейността на самото КЗП. Неговият изпълнителен директор Николай Вълканов обясни, че според текстовете КЗП може да поиска информация и в срок до 2 часа и ако не я предоставят, глобата може да достигне 200 хил. лв.

Той допълни, че момента търговците на дребно не издържат на този огромен административен натиск, на който са подложени, с проверките за цените им от КЗП и НАП в последните седмици.

Вълканов пита държавата дали регулациите са с цел някой от играчите на пазара да бъде отстранен или цената на бизнеса му да бъде понижена, за да бъде купен от някой определен. Също така допуска, че може би с тези регулации се търси изкуствено създаването на криза, за да може впоследствие някой определен да я потуши.

С проекта на промени в Закона за въвеждането на еврото в България се дава възможност на изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет еднолично и без санкция на Народното събрание да определя мерки за намаляване на цените, които да действат за период, който те намерят за необходим.

Изпълнителният директор на Сдружение "Храни и напитки в България" Яна Стратиева описа закона за "умно регулиране" на цените на храните за "особено рисков". Според всички браншови асоциации той няма шанс да свали цените на хранителните стоки. Според нея най-притеснителното е, че със законопроекта е, че се създава идеята за подкрепа на земеделските производители. При действаща пазарна икономика обаче ако земеделската продукция може да бъде купена от съседни държави на по-ниски цени, а себестойността на българската е по-висока, това ще принуди производителите или да я изхвърлят, или да я продават на по-ниска цена, но да я отчитат на по-висока и да плащат по-висок данък за нея.

Тя допълва още, че изискванията магазините да предоставят 50% българска продукция от определени хранителни стоки е непосилно, защото българската продукция от телешко месо или масло като пример задоволяват едва много малка част от потреблението в България. Така това изискване може да доведе "не само до поскъпване, а и до дефицит на тези стоки на пазара".

Асоциациите дадоха и пример с тазгодишните череши - реколтата бе изключително слаба, заради което български череши почти нямаше. В този случай според разписаните критерии в законопроекта търговските вериги не могат да продават и вносни, тъй като няма да отговарят на изискването половината от продукта да бъде с български произход.

Според нея с приемането на въпросния законопроект изкуствено ще се създаде криза там, където я няма.

Тя описа и като огромна административна тежест изискването всеки месец, всеки, които продава хранителни стоки, да публикува цената на всичките си продукти.

Стратиева описа бизнеса като основен поддръжник на влизането на България в еврозоната и отправи призив към държавата да не превръща процеса за бизнеса в отрицателен ефект.

Председателят на Асоциацията на месопреработвателите в България Атанас Урджанов допълни, че изискването за задължително сключване на шестмесечни предварителни договори за изкупуване на продукти е "убийствено", защото във въпросния сектор българската суровина не достига и покрива едва 15-20% от потреблението и основно се работи с европейска, но обикновено "месец за месец".

Той зададе и въпроси към държавата, а именно какво точно означава българска суровина, което липсва в текстовете към законопроекта.

Урджанов очаква и санкция от Европейската комисия при приемане на законопроекта, "защото се месим в търговията".

Председателят на Съюза па птицевъдите в България Ивайло Гълъбов пък посочи, че той и колегите му не смогват да прочетат всички законопроекти и предложения за нови регулации, напомняйки и за законопроекта на Мая Манолова.

Той зададе още един въпрос - как банките сега гледат на цялата хранително-вкусова индустрия и дали биха искали да ги кредитират, при положение че предложенията за регулации растат с всеки изминал ден.

Гълъбов отчете и че с увеличаване на регулациите ще расте и администрацията, което означава и повече пари за заплати на държавните служители.

Промените в закона за еврото са в дневния ред на депутатите в сряда - 23 юли.