Предпоследно държавният ценови свръхконтрол ще продължи година

Предпоследно държавният ценови свръхконтрол ще продължи година

Предпоследно държавният ценови свръхконтрол ще продължи година
Държавният свръхконтрол на цените да продължи година, а първите два месеца търговците да не бъдат глобявани при установяване на увеличаване на цени без "обосновани икономически фактори". Това решиха депутатите в ресорната бюджетна комисия, която е предпоследната стъпка преди окончателните промени в Закона за въвеждане на еврото. Те ще бъдат разглеждани от парламента в сряда.
В комисията депутатите продължиха да смекчават спорните текстове, внесени от кабинета миналата седмица, според които се забраняваше търговците да увеличават цените на предлаганите от тях стоки и услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори за период от 8 август до края на следващата година.
Според гласуваните на второ четене в комисия текстове до 8 август 2026 г. търговците трябва да ценообразуват отговорно и при изменение на цените са длъжни при поискване от контролните органи да предоставят документи за наличие на обективни икономически фактори за повишаването. Глобите при установяване на липса на обективни икономически фактори са между 5 хил. и 100 хил. лв. за по-малки фирми, а за по-големите с оборот над 50 млн. лв. могат да бъдат и 0.5% от оборота, но с таван от 1 млн. лв. При второ нарушение санкциите се удвояват, но таванът се запазва.
Тези санкции, както и тези за липса на двойно обозначаване на цените в лева и евро, за липса на еврова равностойност в касовите бонове, както и за непубликуване на ежедневни данни за цените на продуктите от голямата потребителска кощница в уеб сайтовете на големите търговски вериги няма да бъдат налагани до 8 октомври 2025 г., решиха още депутатите в комисията. Дотогава контролните органи могат да правят само писмени предупреждения на търговците. Предложението бе на Йордан Цонев и посочи, че е "по искане на малкия бизнес".
Във вторник зам.-председателят на Българската стопанска камара Станислав Попдончев посочи, че едва 35% от фискалните апарати вече били настроени да отчитат и в евро и изрази съмнения, че бизнесът ще се справи навреме за 8 август.
Предложенията на кабинета за промени в Закона за въвеждане на еврото събраха лавина от критики от опозицията, бизнеса и икономисти, които предупредиха, че държавата създава бухалка срещу бизнеса и връща плановата икономика. Между двете четения управляващите в лицето на двама депутати от ГЕРБ - Делян Добрев и Деница Николова, и Йордан Цонев от "ДПС - Ново начало" предложиха промени, с които смекчиха тона на текстовете.
Според Венко Сабрутев от "Продължаваме промяната" обаче "тези прецизирани текстове не са нещо по-различно, просто леко смекчавате формата на бухалката, която създавате". Той допълни, че трябва да се махнат спорните текстове в законопроекта, с които не се разрешава на бизнеса да вдига цените си без обосновани причини, и посочи, че е парадоксално как "законодателят казва, че се разглежда законопроект за замразяване на цените, а накара бизнеса да ги вдигне за 1-2 седмици".
Според председателя на комисията Делян Добрев от ГЕРБ отпадането на параграфите би означавало, че "българските потребители ще останат без защита".
"Направихме редакция, подкрепена от работодателските организации, които присъстват днес. Подкрепена е донякъде и от Министерския съвет и Министерството на финансите", посочи Добрев, след което представител на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, чийто председател е Кирил Домусчиев, изрази "кредит на доверие".
КРИБ така и не изпрати становище по законопроекта, което е видно от уеб страницата на Народното събрание, докато такива изпратиха около 20 бизнес асоциации в сферата на туризма, фармацията и високотехнологичния бизнес, както и няколко чуждестранни търговски камари.
"Бухалките върху бизнеса остават и се притесняваме, че бизнесът ще бъде разделен на добър и лош от властта и на определени фирми има огромна опасност да бъдат нанесени удари", посочи Мартин Димитров.
Депутатите приеха поправките в Закона за въвеждане на еврото с гласовете на ГЕРБ, БСП, "Има такъв народ" и "ДПС - Ново начало", като една от поправките бе подкрепена и от Мартин Димитров от "Демократична България". Става въпрос за новото изискване на големите хранителни вериги и аптеки с оборот от над 10 млн. лв. да публикуват ежедневно цените на своите продукти от голямата потребителска кошница на своите сайтове. Комисията за защита на потребителите пък ще събере тези данни в собствена платформа. Не бе прието предложение на "Алианс за права и свободи" аптеките да бъдат извадени от това задължение под предлог, че нямат сайтове, на които да публикуват цените си.
Председателят на Сдружението за модерна търговия, което обхваща големите хранителни вериги, Николай Вълканов посочи, че една част от опасенията на бизнеса все пак не са адресирани, а именно "прекомерният размер на санкциите, непропорционални на нарушенията, които продължават да застрашават бизнеса в неговото съществуване". Като проблем той описа и публикуването ежедневно на цените на редица стоки, както и възможността на правителството само да определя извънредни мерки за рязко нарастване на цените.
"В една демокрация се работи такъв тип мерки да бъдат взимани с решение на Народното събрания", посочи той. Подобно предложение между двете четения бе внесено от "Възраждане", които го аргументираха с факта, че парламентът работи дори и при служебни правителства вече и винаги може да бъде събран за гласуване.