Ако разговаряте с германец на тема туризъм и му кажете, че немалко негови съграждани идват в България на море, е напълно възможно той да се учуди. Първо, защото не става дума за милиони хора, и второ, защото сънародниците му са свръхпредпазливи.

Това се видя, когато Русия нападна Украйна. Тогава за германците фронтовата линия изглеждаше току до България и те рязко избраха други дестинации за лятна ваканция. И все още не се връщат масово. Насложена върху кризата с пандемията на COVID-19, кризата с войната се превърна в "нещо абсолютно неочаквано и парадоксално" по думите на българските туроператори.

Това е нагледен пример как независещи от държавата - положителни или отрицателни, както е в случая, обстоятелства могат да променят палитрата на чуждестранните гости, за които се бори всяка туристическа държава. През годините с рухването на социализма, с влизането в ЕС, с пандемията и т.н. гостите на България се промениха - едни си тръгнаха, други, обратното, зачестиха.

Географска близост или удобни транспортни връзки, ценова достъпност, носталгия по миналото са лостовете, които привличат чуждестранните туристи от определени пазари към България. При пазарите с отлив са видими главно политическите причини, казват туроператори.

Преди години битуваше схващането, че руските туристи са най-много, особено през лятото. Но това отдавна не е така заради появилите се с разпада на СССР възможности руснаците да пътуват далеч извън познатата им "близка чужбина", заради кризи в самата Русия, а след нападението над Украйна - и заради военновременните ограничения и прекъснатите транспортни връзки с ЕС.

Постепенният спад в броя на руските туристи върви паралелно на ръста на гостите от Румъния. Все повече туристи избират за лятната си ваканция България, особено тези, които искат да почиват по-бюджетно. Немалък брой преминават през страната на път за плажовете на Гърция. Тъкмо румънците са най-голямата група чуждестранни туристи в България от години, а миналия летен сезон надхвърлиха 1 млн. души - резултат, непостиган от никоя друга нация досега.

Логично е съседите да са най-често срещаните туристи, но картината е по-шарена от това. Вижда се, че гостите от Турция и Сърбия са увеличили броя си, но тези от Северна Македония и Гърция - не. В годините назад интересът на туристите от Северна Македония е бил доста по-голям от този напоследъкq като експерти коментират, че е възможно това да се дължи на политическото напрежение между Скопие и София.

През последната година, в която България влезе в Шенген, което премахна граничния контрол със съседите й - членки на ЕС, посетителите от Турция растат значително.

През периода 1992 - 2000 г. туристите от Вишеградската четворка от миналото - Полша, Чехия, Унгария, Словакияq почти изчезват. След това започва плахото им завръщане. По-уверено то се наблюдава през последните няколко години.

В допълнение, през февруари 2021 г. България откри туристическо представителство във Варшава, от което и към днешна дата туроператорите отчитат ползи. Основните полски гости не са точно от столицата, а от градове като Краков, Гданск и др., докъдето и през лятото основно има полети и на нискобюджетните авиокомпании от Варна и Бургас. По оценки на туроператори има вълна от преоткриващи българското Черноморие чехи, поляци и унгарци, които идват по детски спомени, когато са били тук на ваканция с родителите си.

Посетителите от Украйна, посочили, че идват с цел туризъм, видимо нарастват от началото на войната с Русия, но властите посочват, че в техния брой не са включени тези, които бягат от войната.

Туристическият бизнес твърдо може да разчита и на българските туристи. Когато пандемията опразни плажовете и хотелите от чужденци, именно българите спасиха сезона. И днес запазват лоялност въпреки улесненията за пътуване към Беломорието след премахването на граничния контрол.