Броят на европейците, които работят дълги часове, спада

Броят на европейците, които работят дълги часове, спада

Броят на европейците, които работят дълги часове, спада
През 2024 г. в ЕС намалява делът на хората, които работят дълги часове. Това показват данните на Евростат. Под дълги часове се разбира труд на основното работно място, надхвърлящ 49 часа седмично. Данните обхващат хората на възраст между 20 и 64 години.
Статистиката показва данни, които разчупват различни стереотипи, които описват някои нации като особено мързеливи или особено работливи. Данните за някои държави, включително и България, са с известни особености, които отразяват или различни дефиниции за дълги часове работа, или промяна в начина на извличане на данните, което нарушава статистическия ред.
Според данните през изтеклата година едва 6.6% от наетите в ЕС са работили над 49 часа седмично. За сравнение, 10 години по-рано - през 2014 г., те са били 9.8%, а в последната преди пандемията 2019 г. - 8.4%.
Данните вероятно ще изненадат някои стереотипни схващания в България. Те сочат, че сред страните в ЕС в Гърция е най-висок делът на хората, които работят повече от 49 часа седмично, следвана от Кипър и Франция. И трите държави са със силно развит туризъм.
Точно на обратния полюс са 3 бивши соцстрани - България, Латвия и Литва. За България Евростат отбелязва, че има промяна в извличането на данните от страна на националната статистика. Това означава и че в данните има известна условност. Данните за Франция и Испания също имат забележката, че дефиницията в тези страни по темата е различна от универсалната, използвана от Евростат.
Обобщените за ЕС данни показват, че сред работещите дълги часове близо една трета - 27.5%, са самонаети.
Сред най-често попадащите групи в работещите дълги часове са хората в земеделския сектор, в горите, в риболова - 26.2% от заетите в тази професионална група.
Мениджърите ги следват с дял от 21.1% на работещите повече от 49 часа седмично.
Статистиката обхваща всички допълнителни часове работа, независимо дали са платени. Не се вземат предвид часовете за пътуване до работа и обедната почивка.
Данните на НСИ за отработените часове през последните години не показват съществена динамика.