Бюджетът е скучна тема, докато не се пречупи през призмата на данъците. Че бюджет 2025 ще бъде проблемен, се разбра още през миналата есен при предишния служебен финансов министър Людмила Петкова. В крайна сметка той бе приет с три месеца закъснение и бюджетни гимнастики, а вече във втората половина от годината все по-ясно се вижда, че изпълнението му не върви по план. Или върви по план, но този, който месеци наред прогнозираха икономисти - за твърде надценени приходи от ДДС, които така и няма да бъдат събрани.

И докато се наблюдава изпълнението на рамката за тази година, вече се тества подготовката на общественото мнение за вдигане на данъци. В случая идеята дойде от бившия финансов министър и сега председател на Фискалния съвет Симеон Дянков. В интервю за БГНЕС той предложи вдигане на ДДС от 20 на 22% - точно 25 години след като ставката бе понижена от 22 на 20%. Премиерът Росен Желязков веднага го отхвърли, нарече го "фантасмагории" и обеща, че вдигане на данъци няма да има. А според икономисти то може да се избегне при две условия.

Обикновено в последните години с бюджетен дефицит, той започва да се вдига през втората половина от годината, след като са минали периодите със събиране на приходи от данък върху доходите на физическите лица и след летния сезон, свързан с по-голямо потребление от туризма и постъпления от ДДС. Тази година обаче бюджетът е на дефицит още от февруари и до края на юли той вече набъбна до 4.3 млрд. лв., или около 2% от брутния вътрешен продукт. Само в рамките на юли той се увеличи с 925 млн. лв.

Резултатите за август ще бъдат оповестени в края на септември, тъй като Министерството на финансите под ръководството на Теменужка Петкова прекрати дългогодишната си практика да публикува прогнозна информация за току-що завършилия месец в първия работен ден на следващия с аргумент, че няма законово задължение за това.

Към края на юли данните на Министерството на финансите показват няколко важни неща, едно от които - изоставането на приходите от ДДС. То е факт от месеци и се задълбочава. Постъпленията от най-големия източник на приходи в бюджета се увеличават за първите шест месеца от годината, но с 1.6 млрд. лв., или 14% при планиран ръст от 32%.

Според финансовия министър Петкова това се дължи на подобрена събираемост в приходните агенции с мерки за свиване на сивата икономика като разширяването на обхвата на стоките с висок фискален риск. Увеличените постъпления от ДДС обаче могат да се отдадат и на по-голямото потребление - резултатите на Националния статистически институт продължават да показват, че именно потреблението движи икономическия растеж. В допълнение от началото на годината ставката за ДДС бе върната на 20% за стоки като брашно и хляб, както и за ресторантьорите, въпреки техните протести.

В интервю пред БНТ в понеделник сутрин Петкова посочи, че двете агенции "полагат изключителни усилия" да събират приходите, а Агенция "Митници" изостава заради вноса и обясни това с планов 4-месечен ремонт на рафинерията на "Лукойл Нефтохим" в Бургас. Министерството на финансите обяснява изоставането и с по-късно приетия бюджет, заради което мерки за изсветляване на икономиката започнали да действат едва през май.

Общо приходите са събрани 51% към юли благодарение именно на ръста в приходите от ДДС. Повишение има и при преките данъци - основно благодарение на корпоративния данък и авансовите вноски от банките в бюджета. Съществен ръст има и в приходите от данъците върху доходите на физическите лица заради ръста на заплатите.

А според Петкова "съществено" значение за бюджет с дефицит до 3% тази година имат очакваните две плащания по Плана за възстановяване и устойчивост. За второто плащане вицепремиерът Томислав Дончев с встъпването си в длъжност първо каза, че е изгубено, после промени позицията си и го очаква до месеци.

В разходната част основните пера за увеличение са за заплати на държавните служители и пенсии. Разходите за персонал за първите седем месеца вече надхвърлят 7 млрд. лв., като годишният им ръст е с една четвърт. Разходите за пенсии пък са се увеличили с 14%, или 2.5 млрд. лв.

Капиталовите разходи, които обикновено се използват за буфер в бюджета и почти никога не се изразходват според плана, към края на юли са изразходвани под 40%. По думите на Петкова в капиталовата програма нямало нещо, което да е сложено като буфер, а има "стратегически проекти, които се надяваме да се случат".

Междувременно обсъждането на параметрите на първия бюджет в евро започна. И докато все още изглежда сякаш идеи се спускат, за да се опипа почвата, именно този месец започва работата по бюджетите на отделните министерства, агенции и структури в държавата.

Големият въпрос изглежда как дефицитът да бъде събран в рамките на 3%. Жокер, от една страна, дава Европейската комисия, която позволи разходите за отбрана да не влизат в изчислението на бюджетния дефицит. От друга страна, опипване на почвата направи и бившият финансов министър в първия кабинет на Бойко Борисов и настоящ председател на Фискалния съвет Симеон Дянков.

Според Дянков увеличаването на някои данъци догодина е "неминуемо" и на дневен ред стои въпросът "откъде да се намерят необходимите приходи".

Според финансиста Владислав Панев данъци може да не се вдигат при две условия - едното е да се отрежат или замразят разходи - непопулярно, но споделяно от икономисти мнение. Другият вариант е да се тегли дълг, подобно на тази година, с аргумент, че България е една от държавите с най-ниско съотношение дълг/БВП.

Бившият министър на икономиката Николай Василев допълни пред "Нова телевизия", че правителството не полага "абсолютно никакви усилия за намаляване на някакви разходи, съкращения, оптимизации - няма, само изпреварващо щедро увеличаване скоростта на разходите".

Според двамата практиката за ускоряване на разходите е факт още от 2021 г. в служебните кабинети на президента Румен Радев, последвани от кабинета "Петков" с финансов министър Асен Василев.

Другият вариант да не се вдигат данъците е да се теглят дългове. Само за тази година планираният в бюджета нов дълг е от 18.7 млрд. лв., включително и за капитализирането на Българската банка за развитие и Българския енергиен холдинг. От тях вече изтеглени са около 16.5 млрд. лв. след две излизания на международните пазари и няколко вътрешни емисии.

Ако пък правителството цели по-нисък дефицит, то може да повиши данъци, което обаче ще бъде непопулярна мярка. Освен това според Панев това би било толкова вредно, колкото и ако се тегли дълг.

Допълнителен данък върху банките, какъвто на няколко пъти в последните месеци лансира Дянков и за който се говори усилено през последните две години, надали ще има благодарение на авансовите вноски на банките. Тази година те внесоха авансово около половин милион лева по линия на корпоративния данък. Очакванията на Панев са това да продължи и през следващите години: "утвърждава се като практика за закърпване на тазгодишния бюджет".

А допълнително облагане на банките би донесло на бюджета едва около 1 млрд. лв. и предвид временния си характер би му помогнало за едва 1-2 години.