Някои потребителски навици, утвърдени от години в по-развитите икономики, бързо са се развили и в България. Това показва проучване, проведено сред 9 европейски държави, включително и България.

Такъв е случаят с познатия сред специалистите ROPO ефект, при който потребителите първо правят онлайн прочуване, а след това отиват да купят от физически магазин (от англ. - Research Online, Purchase Offline). Това се отнася особено за някои категории продукти, показват данните, предоставени на "Дневник" от компанията Shopfully, по поръчка на която е изследването The State of Shopping 2025.

То е проведено през март тази година. Данните са събрани чрез онлайн анкети сред потребители от панела на компанията и отразяват нагласите и поведението на съвременните купувачи в динамична икономическа среда.

Сравнено със Западна Европа, където делът на комбинираното поведение е по-висок и обратният ефект - оглед на живо и покупка онлайн набира скорост, тук потребителите остават силно ориентирани към офлайн покупките, като интернет е основно място за предварително проучване.

Това означава, че над 84% от българските потребители проявяват типично ROPO поведение, сочи анализът на данните.

В Западна Европа и особено в Германия, ROPO ефектът е още по-силен. Там делът на "хибридните" потребители - тези, които комбинират онлайн и офлайн поведение, достига 42% спрямо 33% в България. Това показва, че комбинираното поведение е значително по-разпространено и нормализирано на развитите пазари.

Обичайното сравнение - това с Румъния, показва идентична структура. В северната съседка на България едва 4.1% потребители пазаруват изцяло онлайн, 68.3% предпочитат офлайн канали, а 27.6% са хибридни. Това я прави пазар със сходна динамика, където ROPO също е силен, но все още доминира традиционното пазаруване.

При отделни категории стоки в повечето изследвани страни е налице първо онлайн проучване, а после покупка "на живо". Ето какво показват те за електрониката:

При пазаруването в магазини от типа "Направи си сам" данните са:

Тези категории ясно показват ROPO модела - потребителите масово използват интернет за проучване и сравнение на продукти, но покупката в България и Румъния в огромната си част остава офлайн.

Причините, които подтикват потребителите в България да използват интернет като първа стъпка в процеса, са мотивирани с:

При дигиталното си проучване потребителите използват различни източници.

За обратния ефект, при който потребителите правят офлайн преглед, а купуват дигитално данните за това поведение в България са ограничени, посочват в отговор до "Дневник" от компанията. Делът на онлайн покупките остава сравнително нисък (около 20-25% в най-силните категории), което подсказва, че "офлайн оглед - онлайн покупка" все още не е масово явление.

Допълва, че купувачите използват дигитални инструменти, за да се подготвят предварително за покупките си, да сравняват оферти и да търсят промоции, но все още ценят изживяването в магазина, когато става дума за финализиране на покупката.

Въпреки развитието на дигиталните услуги през последните години, когато те бяха стимулирани от ограниченията заради пандемията, плащането в България остава основно в брой. Това през последните години се видя и в прочуванията на пазара на онлайн покупки, при което въпреки дигиталното пазаруване, потребителите избират да платят при доставка в брой.

Тази тенденция продължава, показват и наблюденията на Милкова, която казва, че в България все още плащанията в брой са предпочитани, но българските купувачи стават все по-стратегически и дигитално ангажирани в поведението си преди покупка. Мнозина вече използват дигитални инструменти като мобилни приложения и онлайн каталози, за да сравняват цени, да търсят промоции и да планират пазаруването си. Това, според нея, показва промяна към по-информирано и ориентирано към стойността вземане на решения, дори когато финалната трансакция все още се случва в магазина.

Коментира, че преходът към еврото вероятно ще действа като катализатор за допълнителна дигитализация. Докато потребителите свикват с новата валута, те може да бъдат по-склонни да възприемат дигитални инструменти, които им помагат да разбират цените, да следят разходите си и да откриват най-добрите оферти, особено на фона на инфлационни притеснения, смята специалистът.

В този контекст дигиталните решения предлагат ясно предимство, позволявайки на купувачите да се адаптират по-уверено към новите ценови структури. Очакваме въвеждането на еврото да задълбочи вече формиращите се дигитални навици - от търсене до планиране, и постепенно да повлияе на по-широката екосистема на плащанията, смята Милкова.