Финансовият свят е в пълна каша, както в САЩ, така и зад граница. Проблемите му, докато леко прокапваха към реалната икономика, вече се се стичат към нея като река. В близко бъдеще безработицата ще се повиши, бизнес активността ще се забави, а заглавията по вестниците ще останат плашещи.

Е и... Аз купувам американски акции. Купувам за лична сметка, в която преди държах нищо друго освен американски държавни облигации. (Тук изключвам собствеността ми в "Бъркшир хатауей", която е за благотворителност.) Ако цените на акциите продължат да изглеждат толкова атрактивни, нетна стойност на портфейла ми без "Бъркшир" ще е на 100% в американски акции.

Защо?

Аз се ръководя от едно просто правило, когато купувам: Внимавай когато другите са алчни, но бъди алчен когато те се страхуват. Със сигурност страхът е толкова широкоразпространен, че е обзел и най-опитните инвеститори. Разбира се, инвеститорите имат пълното право да са предпазливи за силно задлъжнели компании или бизнеси със слаба конкурентна позиция. Но страховете за дългосрочния просперитет на много от добрите компании в страната нямат са безпочвени. Тези бизнеси със сигурност ще преживеят едно забавяне на потока от приходи, както винаги се е случвало, но повечето големи компании ще отчитат нови рекордни резултати след 5, 10 или 20 години.

Нека да изясня една точка: Аз не мога да прогнозирам краткосрочните движения на фондовия пазар. Нямам ни най-малката идея дали цените на акциите ще са нагоре или надолу след месец, даже след една година от сега. Това вероятно ще се случи е, че пазарът ще тръгне нагоре, може би дори значително нагоре, много преди сентиментът и икономиката да са обърнали посоката. Така че ако чакате червеношийките, пролетта вече ще си е отишла.

Ето малко история: По време на Депресията, "Дау" удари най-ниската си стойност, 41 пункта, на 8 юли 1932 г. Икономическите условия обаче продължиха да се влошават, докато Франклин Д. Рузвелт не встъпи в длъжност през 1933 г. До този момент обаче пазарът вече беше се покачил с 30%. Или да се върнем в първите дни на Втората световна война, когато нещата вървяха на зле за САЩ в Европа и Пасифика. Пазарът удари дъното през април 1942 г., много преди съдбата на Съюзниците да се обърне. Отново, в началото на 1980-те години, времето за купуване на акции беше когато инфлацията вилнееше, а икономиката беше в клетка. С две думи, лошите новини са най-добрият приятел на инвеститора.  Позволяват ти да си купиш парче от бъдещето на Америка на ниска цена.

В дългосрочен план новините за фондовия пазар ще са добри. През 20-ти век, САЩ преживя две войни и други травмиращи и скъпи военни конфликти; Депресията; дузина и повече рецесии и финансова паника; петролни шокове; грипна епидемия; и оставката на един опозорен президент. Въпреки всичко това "Дау" се повиши с 66% до 11 497 пункта.

Днес, хората, които стискат средства в брой се чувстват комфортно. Не бива. Те са избрали ужасен дългосрочен актив, който на практика не ти носи никаква доходност и със сигурност ще се обезцени. Наистина, политиката, която правителството ще следва в целта си да облекчи настоящата криза вероятно ще се окаже инфлационна и ще ускори обезценяването на реалната стойност на парите.

Акциите със сигурност ще се представят по-добре от паричните средства през следващите 10 години и то със значителна преднина. Тези инвеститори, които стискат кеша си сега се обзалагат, че ефективно могат да се отдръпнат от него по-късно. В очакване на удобните добри новини обаче, те пренебрегват съвета на Уейн Грецки: "Аз се пързалям не до където демонът вече е бил, а до където ще бъде."

Не обичам да давам мнение за фондовия пазар и още веднъж подчертавам, че нямам идея какво ще стане с него в краткосрочен план. Въпреки това, аз следвам рекламното мото на ресторанта, които отвори врати на мястото на празната банкова сграда: "Сложи на устата си това, в което си сложил парите си." Днес и парите, и устата ми са в акции.