Лечебниците обезличават и депресират пациентите, твърди Румен Рачев, директор на първия защитен дом в страната

Румен Рачев е завършил психология в СУ "Св.Климент Охридски". Работил е в Медицинска академия. Автор е на редица магистърски програми към Нов български университет, между които "Психична консултация в училище" и "Фамилна и брачна терапия". Председател е на Балканската асоциация за психично здраве. В момента е ръководител на проекта "Първи частен защитен дом за психично здраве в България". Програмата се осъществява със съдействието на Балканската фондация за психично здраве и института "Отворено общество" в Ню Йорк. Финансовата подкрепа е в размер на $10 000.

Г-н Рачев, какво наложи създаването на такъв защитен дом в България?

- Самото общество и най-вече психичноболните създадоха тази необходимост. Хората с подобни проблеми живеят изолирани и много самотни.Този дом ще подобри качеството им на живот, ще им създаде уют, комфорт, спокойствие и контакти с други психичноболни.За съжаление много от тях поради стигмата на своето заболяване губят социалните си контакти. От изолация страдат и семействата им. Това прави проблема много голям, защото тези хора жертват не само досегашните си лични контакти, но губят и работата си.

Кога възникна идеята за откриването на дома?

- Идеята се роди преди година и половина, но нейното реализиране стана възможно едва през октомври миналата година. Проучвателният период приключи в края на март тази година. От началото на април вече сме готови с критериите за прием на пациенти и видовете услуги, които ще предлагаме.

Какви ще бъдат функциите на дома?

- При нас пациентите няма да бъдат лекувани, а само ще живеят при осигурена помощ от страна на изпитани професионалисти. Ще получават специализирани грижи от психолог, психиатър, психотерапевт, психиатрична сестра и социален работник. По проблеми извън здравето на тяхно разположение ще бъдат юрист и счетоводител. По този начин болните ще общуват не само с хора, споделящи тяхната съдба, но ще бъдат под наблюдението и грижите на специалисти, без да са хоспитализирани. Доказано е, че болничните условия ги обезличават и депресират.

За състоянието на болните ще се следи техният личен психиатър в поликлиниката, към която се водят. Той е всъщност този, който чрез медикаменти ще ги лекува.

По какви критерии ще подбирате пациентите си?

- Тези, които ще имат достъп до защитения дом, ще бъдат хора с психиатрични заболявания на възраст между 18 и 65 години, но със запазени социални функции. Няма да работим с пациенти, в чиято историята има тежки форми на самонараняване и агресивно поведение или зависимост от алкохол и наркотици. Най-голям процент ще се пада на страдащите от шизофрения. От изключителна важност е индивидуалната информация, която ще получаваме за всеки от болните чрез лекуващия ги личен психиатър. Този дом се предвижда да бъде нещо като екстра за психиатричната помощ. Той няма да събира всякакви болни от улицата, които да живеят при нас. Пациентите ни, разбира се, трябва да имат и достатъчно финансови възможности. Защитният дом представлява един добре обзаведен апартамент в центъра на София. В този смисъл капацитетът ни е ограничен и можем да обслужваме от 4 до 6 човека.

Колко ще струват предлаганите услуги?

- Заплащането ще бъде индивидуално и съобразено със социалното положение на пациентите и техните семейства. Сумата ще зависи и от престоя - колкото е по-кратък, толкова сумата ще бъде по-голяма и обратно. Засега не предлагаме храна. Включват се леглото и денонощното обслужване от специалисти.

Каква е разликата между защитения дом, дневен център и психиатрия?

- В психиатрията попадат хора с тежки кризи. Обикновено там те престояват около един месец, докато отминат кризите. Лекуват се с медикаменти и когато състоянието им се подобри, отново се връщат вкъщи. В дневния център се предлагат услуги, които са ориентирани към запълване времето на болните с различни занимания по интереси - гледане на филми, готвене, дискутиране по интересни за тях теми и важни проблеми. Учат се как да общуват с другите, запълвайки времето през деня. След това вечер отново се връщат в семействата си. Освен всичко това в защитения дом хората ще живеят под наблюдението на професионалисти и в компанията на други психичноболни. Преди всичко идеята ни е те да прекарват повече от своето време навън в обществото, защото точно там взаимовръзките са силно прекъснати и се стига до тежки психични нарушения.

Докъде се простира бъдещето на тази идея?

- Много се надявам в бъдеще да открием във всяка столична община по един защитен дом и те да станат 24. Извън периметъра на София желанието ни е да създадем поне по един дом в по-големите градове. Най-големият проблем, който срещаме тук, е откриването на подходящи за жилищни сгради. Имаме финансовата подкрепа на фирми, които са готови да поемат ремонтирането им. Дано да успеем да се свържем със самотни болни хора, които обитават сами своите апартаменти и са готови да ги предоставят за общо ползване срещу по-добри условия и постоянни грижи. Така ще си бъдем взаимно полезни.