Проф. Игор Куценок е професор по клинична психиатрия в университета в Калифорния - Сан Диего. Той е заместник-директор на Центъра по трансфер на нови технологии по зависимости и работи под прякото ръководство на проф. Дейвид Дейч, създател на първата терапевтична комуна в света. Проф. Куценок е експерт на Световната здравна организация в областта на рехабилитацията на наркомани. Преди да замине за САЩ през 1997 г., той работеше в София, в националния център по наркомании.

Проф. Куценок, първата наркокомуна у нас се провали. Каква е причината според вас?

- Не зная дали това, което чух, е достоверно. Но какви грешки могат да провалят една терапевтична комуна? Това са грешките на здравия смисъл. Нали на никого и през ум няма да му мине да допусне един човек без съответния опит да прави неврохирургична операция. Тогава защо хората допускат, че този терапевтичен модел за работа с наркоманите трябва да се прилага от хора, които нямат представа какво точно правят. При едно неразумно прилагане на модела те могат да напакостят.

Правенето на комуните е нещо добро. Тогава нека да го правим по един правилен и смислен начин.

Успешно ли е по принцип лечението на наркомани в комуните?

- Терапевтичната комуна е метод, който съществува от десетилетия. Хората не трябва да се заблуждават и да мислят, че това една нова измишльотина, току-що открита. Специални терапевтични комуни има от края на 50 -те години. Те са хиляди по света. Искам да стане ясно, че терапевтичните комуни не са специфично лечение само на наркомани, както е лечението с метадон например. Има комуни за лечение на хора с черепномозъчни травми, за хора, които имат патологична зависимост от хазарт или страдат от болестта на Алцхаймер. Терапевтичната комуна не е панацея и не бива хората да се хвърлят в крайни и ненужни очаквания. Тя е модел, който ефективен, но за определена група хора.

Какъв е принципът на лечение там?

- Основата на терапевтичната комуна е създаване на среда, на субкултура, в която група хора ще помогне на един човек да промени поведението си. В тази среда мястото на терапевта като лечител не е толкова важно. Една от базисните философии на терапевтичните комуни, е, че вземането на наркотиците е само симптом, а не е самият проблем. Това е симптом за нещо по-дълбоко в поведението на човека. Когато човек има мозъчен тумор, няма никакъв смисъл да лекувате главоболието му с аспирин. Трябва да се лекува проблемът. Взимането на хероин не е проблемът.

Какво може да провали една комуна?

- Медиите са много решаващ фактор. Моделът на терапевтичната комуна се базира на създаването на една много малка субкултура там на място Това не става веднага, за една нощ. При най-благоприятни условия създаването на новите терапевтични комуни като субкултура, а не като сграда, отнема около една година. И ако вие, журналистите, след месец- два напишете, че това нещо няма ефект, клиентите ще се разбягат. Имайте предвид освен това, че във всяка нова комуна половината от клиентите ще излязат, но другата половина ще остане. Тя ще бъде онова терапевтично субкултурно ядро, което ще започне да върши ефективната работа. Не помагайте на тези, които искат да бастисат процеса. Бюрократите трябва да бъдат наясно, че ако ние инвестираме дадена сума пари в развитието на един терапевтичен модел, след няколко години, при намален рецидивизъм ще спестим пари за лечение.

Как ще коментирате решението за създаването на комуни да бъдат предоставени стари казарми?

- Ето това е пример за една много рационална, социална политика по даден проблем. Една група държавни чиновници са взели разумно решение, за да подпомогнат решаването на този проблем и това е великолепна новина. Това трябва да е на първа страница вместо това, че някакъв полуидиот е сгазил някого с мерцедес .

Финансовият проблем решаващ ли е?

- Ако аз предложа 5 милиона долара на някого, за да развие някаква система и ако го попитам "как ще го направиш, ето, имаш пари", много се съмнявам дали ще получа рационален отговор. Не само в парите е проблемът, макар че и те са проблем. Дали ще правите завод за велосипеди, или ще развивате комуна, има си една домашна работа, която трябва да се свърши, преди да се пристъпи към работа с клиенти.

Какви други методи за лечение на наркоманиите се прилагат?

- Има редица терапевтични методи, които са достатъчно ефективни, например някои фармакологични методи за дезинтоксикация. За част от зависимите от опиати лечението с метадон може да се окаже ефективно. Някои нефармакологични терапевтични стратегии също дават резултат - като поведенческо реструктуриране, работа със семействата и т.н. Много важно е зависимите да получат нови социални умения, особено свързани с тяхната възможност да си намерят работа. За наркоманите това е много важно. Ако те успеят да се закачат някъде на работа, от гледна точка на психологическата стабилизация това значително повишава техните възможности за успех. Повечето от тези хора никога не са работили.

Как ще коментирате проблема с т.нар. синтетични дроги?

- Дизайнерските дроги са били създадени от химиците, когато са били приемани конвенциите на ООН, поставящи под контрол редица химически вещества, които ние наричаме психоактивни. Един от отговорите на професионални химици е бил да се синтезират такива молекули, които да не попадат в списъка на конролираните вещества, и в много отношения те са успели. Сега, разбира се, и те вече са под контрол. По отношение на тези дроги страховете и митологиите са излишни. Ако видите колко малко от хората, които са вземали екстази, са починали, ще разберете колко малко хора всъщност рискуват да пострадат. Проблемът е, че вие не знаете кой е точно ще пострада. Това може да е вашето дете. Освен това при някои хора това е т.нар уводна дрога. Тийнейджърите започват да взимат синтетични дроги и някои от тях преминават към по тежки и по опасни вещества.

Какви други зависимости има в съвременния свят?

- Що се отнася до зависимостите от вещества, отново нараства интересът към хероина. В Америка в края на 80-години той беше поспаднал. Сега наблюдаваме покачване. Освен това има едно постоянно нарастване на хората, зависими от хазарта. А през последните години се появиха центрове за лечение на хора, зависими от интернет. Вие дори не предполагате как човек може да си съсипе живота с тази зависимост. Аз съм виждал високи професионалисти с добри доходи, с добри семейства, с къщи на океана, които са си съсипали живота затова, че са спрели да работят. Спрели са да функционират. Това е още едно доказателство, че когато говорим за наркомании, те са само симптом.

А какви са причините?

- Ако знаех, щях да стана Нобелов лауреат още утре сутринта. Със сигурност са повече от една. Със сигурност причините са в модерното общество, в алиенацията. В Америка сегашните седемнайсетгодишни по-добре знаят как да влязат в чат-рума да приказват с някой непознат, но не знаят как да заведат едно момиче на вечеря. Преди 25 години беше точно обратното. Компютрите, освен че са много важен инструмент, без който ние вече не можем да работим, при част от хората създават възможност за психологическа компенсация на това, което им липсва.

Вие бяхте в САЩ по време на терористичните атаки в Ню Йорк и Вашингтон. Какви са психологическите ефекти върху американското общество.

- Очаквам смесен ефект. Хората например, които аз познавам, са много мобилни и, общо взето, никога не са се замисляли, че може да бъде толкова рисковано да се качиш на самолет. Има негативни ефекти върху тях. Но има и позитивен ефект. Както виждате, още от първата минута след катастрофата хората се обединиха и започнаха да работят в екип. Това е типично американска черта. Предполагам, че сега хората ще станат дори още по-сплотени.