Чилийската антидъмпингова комисия е решила да проведе разследване за ефектите от вноса на стомана върху местната индустрия, съобщи чилийското интернет-издание Valor Futuro. Информацията беше разпространена и от агенция "Ройтерс". Комисията ще има 30 дни на разположение, считано от 18 декември, да реши дали да наложи защитни мерки срещу вноса на стомана, както настояват чилийските стоманопроизводители CAP и Gerdau Aza. В същия срок тя трябва да определи и дали вносът на черния метал се извършва на дъмпингови цени, или е субсидиран.

Двете чилийски компании настояват за въвеждането на защитно мито от 25% и твърдят, че внасяната стомана от Турция, Русия, Украйна, Япония, Венецуела, Полша, Чехия, Китай, България и САЩ е или субсидирана, или е на дъмпингови цени. През миналата година Чили е внесла 413 хиляди тона стомана. Gerdau Aza е дъщерно дружество на бразилския производител на стомана Gerdau.

Представител на "Кремиковци" заяви за "Дневник", че сега компанията не изнася стомана за Чили. "Имало е износ на стомана за там в малки обеми, но това е ставало през 1999 г., още преди приватизацията на комбината", обясни той. От пернишката "Стомана индъстри" не беше открит специалист за коментар.

Друга държава, която вече наложи мито при вноса на стомана заради същите причини, е Канада. През юли Канадската агенция за митниците и приходите потвърди решението си от април да наложи защитни мита срещу дъмпинговия внос на стомана от България и още 11 държави. Тогава от двете български компании заявиха, че не изнасят за Канада. Едно от обясненията е, че тогава е ставало дума за руски горещо валцувани рулони, внасяни в Канада с фалшиви документи за произход. Друго предположение, изказано тогава от родните специалисти, е, че България е включена в черния списък, защото е сред производителите на евтина стомана заедно с Индия.