Кабелните телевизии в България стават все по-атрактивни за рекламодателите и тази тенденция се очерта още миналата година. През 2001 г. повечето от кабелните оператори отбелязаха ръст на рекламните обеми, единодушни са рекламни специалисти.

Причините за този интерес са няколко. На първо място са атрактивните тарифи. Заради излъчването на популярни "сапунени" сериали по малките телевизии зрителският интерес към тях е голям, въпреки че рейтингът им не може да се доближи до този на "Канал 1" и bTV. По-опростената структура на управление и изцяло комерсиалният характер на тези телевизии им позволява да взимат по-гъвкави и бързи решения за промени в сравнение с тромавата държавна медиа или националния частен канал.

Голяма част от кабелните канали направиха сериозна крачка в развитието на своята програма, което е причина и за повишения зрителски интерес. Някои от тях, като "Евроком", обвързаха и рекламните си тарифи с рейтинга си по системата GRP (Gross Rating Points - брутни рейтингови точки). Това тепърва ще се прави в БНТ.

Изследванията на агенция "Маркет тест" от края на миналата година показват, че след двата национални ефирни канала най-привлекателна за рекламодателите е "Нова телевизия". Въпреки че не получи национален лиценз, гръцката медиа поддържа сравнително високи тарифи, които обаче не притесняват компаниите. Най-скъп е пикът в праймтайма от 20.15 до 21.00 часа, където от понеделник до петък се излъчва играта "Стани богат". За 30-секунден рекламен клип в шоуто се плаща 1800 лева без ДДС. След 1.00 часа обаче тарифата пада до 100 лева без ДДС. През уикенда от 19.30 до 21.00 часа половинминутен рекламен спот е 1200 лева без ДДС. За сравнение в най-гледаното време на "Канал 1" - от 19 до 22 часа, същото време струва 7500 лева без ДДС през седмицата и 8400 лева без ДДС през почивните дни. В bTV тарифите варират от 100 лева без ДДС за 30 секунди след полунощ (но излъчването обикновено рядко продължава след 1 часа) до 8750 лева без ДДС за половин минута по време на "Шоуто на Слави", което е и най-скъпата цена за реклама у нас.

Във втората тройка на най-гледаните телевизии през последните три месеца влизат телевизиите М САТ,"Евроком" и "Диема +". Между тези канали съревнованието е динамично и не може да се прогнозира кой от тях ще се очертае като лидер. С оригинални решения в програмната и маркетинговата си политика те ще засилят не само интереса на зрителите, но и този на рекламодателите, смятат медийни експерти.

Варненският лидер М САТ излезе с примамливо предложение към компаниите, желаещи да рекламират в ефира й от началото на годината. През януари и февруари кабелната телевизия предлага 50% намаление на тарифите си. Със специалната отстъпка в праймтайма от 20 до 23 часа от понеделник до неделя ще се плащат 300 лева без ДДС за 30-секунден клип. По този начин ръководството на М САТ се опитва да увеличи още повече рекламните обеми в телевизията, въпреки че ръстът им през втората половина на миналата година е значителен - постъпленията нарастват от 847 036 лева през август до 1 468 121 лева за декември.

През 2001 г. и "Диема +" значително повиши продажбите на рекламно време. Брутните рекламни приходи само за декември са скочили със 140.7% спрямо ноември. Праймтаймът на тази телевизия е един от най-обхватните - от 18 до 23 часа. Тридесет секунди от него са на цена 630 лева без ДДС. За реклама извън най-гледаното време се заплаща еднаква сума - 420 лева без ДДС за 30 секунди. Изключение се прави само при излъчването на футболни мачове от Висшата английска лига, за които "Диема +" притежава правата. За половин минута по време на директните предавания на срещите се заплаща от 900 до 1200 лева без ДДС.

След като регионалният инвестиционен фонд Southeast Europe Equity Fund, Ltd, управляван от Soros Private Funds Management, започна от януари да инвестира първата част от договорените 10 милиона долара в "Евроком кабел", бъдещето на едноименната телевизия също се очертава интересно. В момента рекламните тарифи на "Евроком" варират от 40 до 480 лева без ДДС за половин минута. Всички телевизии предлагат и отстъпки на база количествени натрупвания от поръчките на клиентите.