Ефектът "Съкращения в болниците"
"Съкращенията са пряко свързани с намаляването на леглата в болниците. Другата причина е свиването на бюджетите." Така коментира предстоящите уволнения на здравни работници в Пловдив председателят на лекарската колегия д-р Георги Сакакушев. Около 250 лекари, медицински сестри, санитарки и административен персонал се очаква да излязат на борсата до края на 2002 г. по информация на Бюрото по труда. Най-голям ще е броят им в МБАЛ "Свети Георги" (бившето ВМИ). Очаква се да бъдат съкратени 230 легла, информира директорът доц. Георги Йовчев. Това ще доведе до намаляване на персонала.
Със 17 милиона лева бюджет разполага най-голямата болница в Пловдив - 12 милиона лева са за заплати, а в останалите 5 милиона трябва да се вмесят разходите за лекарства, храна, консумативи, режийни.
Около 100 легла ще бъдат орязани и в ОРБ. Ръководството се опитва да редуцира до минимум хората, които ще бъдат отстранени, каза управителят д-р Евгени Стателов. Съкращения предстоят и в двете болници на общинска издръжка - Първа и Втора градска. Единственият шанс е да сключат договори със здравната каса, която с новия рамков договор е увеличила 2-3 пъти плащанията за болниците. Дневната издръжка на болен е 11 лева.
Замразени назначения във Варна
Многопрофилната "Света Ана" във Варна може да остане без пари за заплати през септември. Причината е, че има 10-процентно намаляване на фонд "Работна заплата", заяви зам.-директорът на клиниката д-р Асен Станчев. Според него МЗ не е налагало 10-процентно съкращение на персонала, но все още била в сила наредба № 14. Според нея приходите от медицинска дейност не могат да се разпределят като трудови възнаграждения, ако клиниката има дългове. Очаквало се наредбата да отпадне след влизането в сила на новия рамков договор. "За всеки случай сме замразили назначенията и очакваме предложения от директорите на отделения как да бъде оптимизиран персоналът", обясни д-р Станчев.
"Имаме писмо от министерството, че ръководствата на болниците сами определят работните заплати", каза директорът на многопрофилната университетска клиника "Света Марина" д-р Красимир Иванов. "Тече процедура по отделяне на дейностите, които не са свързани с прекия предмет на дейност на "Света Марина" - това са ДКЦ и психодиспансерът. Те ще преминат към външни дружества, но ще има клауза, че ще запазят хората на работа.
Съкращения в бургаските диспансери
Положението в четирите общински диспансера е трагично, съобщиха от общинската комисия по здравеопазване. В психодиспансера няма лекарства заради 79 000 лева дългове. Неразплатените средства в онкологията са 84 000 лева, състоянието на сградите е катастрофално. Най-тежко е положението в кожно-венерическия диспансер и в белодробната болница. На пациент се отпускат по 1.20 лева дневно за храна.
За да бъдат отпуснати допълнително средства, общинските съветници да кажат откъде да бъдат взети тези пари, коментира зам.-кметът по здравеопазването д-р Атанас Бошев. Макрорамката на общинския бюджет е с 27% по-ниска от миналогодишната. През 2001 г. парите за здравеопазване са били 3.7 милиона лева. Тази година проектобюджетът, който не бе приет от общинските съветници, предвижда с 600 000 лева по-малко за лечение и профилактика. Субсидиите за четирите диспансера са намалени с 12-16%. Заради тежките проблеми с издръжката на персонала 28 души ще бъдат съкратени до края на април.
Плевенската болница ще се преструктурира
"Ще преструктурираме някои дейности и звена в многопрофилната болница в Плевен и чак тогава, ако е необходимо, ще се премине към съкращения", каза изпълнителният директор д-р Цветан Костов. Там работят 2022 души в 36 клиники, отделения и административни сектори, средната заплата е 309 лева, която е по-висока в сравнение със сродни болници.
Според д-р Костов един от начините за избягване на съкращенията е вече регистрираното ДКЦ, което е самостоятелно юридическо лице, да поеме част от персонала, който ще бъде освободен от отделенията. "Ще обединим някои лаборатории със сродни дейности", уточни изпълнителният директор.
"Очакваме да участваме и в разпределянето на 40% от постъпленията в здравната каса, които са определени за медицински труд. Едва след това и след реализиране на намеренията ни ще се направи рекапитулация, за да се види какви съкращения са нужни. Със сигурност мога да заявя, че ще бъдат под 10%", каза д-р Костов.
Русе - платеният прием не носи приходи
Общо 49% от дяловете в русенската многопрофилна болница принадлежат на общините в областта. В бюджетите им обаче не е предвидено перо за финансирането им. Държавата пое ангажимент за грижата към здравните заведения, а сега им препоръчва да търсят собствени приходи, коментираха от русенската администрация.
Въвеждането на платени услуги едва ли ще има успех. Според експертите неминуемо след съкращаване на легла ще се наложи и освобождаване на персонал. В Русе вече имаше опит за подпомагане на болницата чрез фондация "Здраве за Русе", създадена още при старта на реформата в здравеопазването и предполагаше дарения при възможност от страна на пациентите. Окръжният прокурор Люлин Матев обаче спря начинанието.
Няма да има съкращения в Кюстендил
Одобреният бюджет на Многопрофилна болница - Кюстендил, е 2.5 милиона лева и е увеличен с 200 000 лева в сравнение с миналогодишния, съобщи управителят д-р Малин Панайотов. Според него тези средства са съобразени с възможностите на държавата ни в момента и гарантират задължителния минимум.
Кюстендилската болница е в относително добро финансово състояние - тя е една от петте в страната, които нямат натрупани стари задължения. За отминал период здравното заведение трябва да изплати около 180 000 лева за ток и вода и още стотина хиляди лева за медикаменти и консумативи. "Няма да има съкращения, защото редуцирането на персонала е осъществено преди година и половина", поясни д-р Панайотов. Изход е бил намерен чрез освобождаването на 120 души и съкращаване на 51 от 365 легла. Икономисани са 200 000 лева.
Очаква се и трикратно увеличение на постъпленията от здравната каса, предвидени са средства за доставка на нова медицинска апаратура - два апарата за хемодиализа, гастроскоп. В здравното заведение работят 475 души - 90 лекари и 365 медицински сестри. Д-р Елена Соколова, очен лекар, и д-р Георги Стамов - специалист по вътрешни болести, изразиха одобрението си, че не се налагат нови съкращения заради бюджетни ограничения. Болницата е преживявала и по-тежки времена, смятат те, но това не означава, че проблемите са решени.
Габрово - редуциране на персонала
Габровската многопрофилна болница за активно лечение "Д-р Тота Венкова" има 1 031 066 лева дългове. Тя е търговско дружество с 51% държавно участие. Според сключения през февруари с Министерството на здравеопазването договор годишният й бюджет е 2 292 000 лева, съобщи д-р Любомир Трифонов, заместник областен управител. От тях за заплати са предвидени 1 565 443 лева, за осигуровки - 505 610 лева. За издръжка на стационара остават едва 220 947 лева.
Месечно разходите на болницата надхвърлят 100 000 лева, парите ще стигнат за два-три месеца, пресметнаха от областната администрация. Натрупаният дълг от над един милион лева е към доставчици на медикаменти, ток, вода и телефони. Според договора между болницата и МЗ персоналът трябва да бъде редуциран до 568 души. Средната месечна брутна работна заплата е 224.07 лева. В стационара работят около 630 души. Започнало е преструктуриране и съкращаване на незаети щатове и на част от обслужващия персонал, каза д-р Трифонов.
Много от изследванията, които се извършват в местната болница, са платени. От ръководството не признават официално факта, че пациентите плащат за лекарства и консумативи. Болните си купуват сами и храната, защото от стационара им се предоставя дневна дажба от четвърт хляб и кофичка кисело мляко. През януари парното бе спряно и болните си носеха одеяла и електрически печки. В отделенията, включително и в детското, пациентите стояха с дебели дрехи и шапки.
Полски Тръмбеш - реформата е приключила
Многопрофилната болница в Полски Тръмбеш има едни от най-добрите показатели сред лечебните бази във Великотърновски регион. Тя има 50 легла с използваемост около 302 дена. Средният престой на болните е 6-12 дни, няма излишен персонал. Реформите тук са направени още преди 2-3 години.
С 50 000 лева по-малка е издръжката за болницата, предвидена в общинския бюджет. Миналата година лечебното заведение успя да приключи годината без неразплатени разходи.
Предвижданото двукратно увеличение на лекарските заплати с по 5% и поскъпването на лекарствата средно с 20% ще погълне между 60 и 80% от предвидената издръжка, обяснява управителката на болницата д-р Милка Анчева. "Острият недостиг на средства ще рикошира във възможността да се осигуряват лекарства и храна за болните. По-рано пациентите ни мърмореха, но си купуваха лекарствата, когато ние не можехме да осигурим. Сега те просто си тръгват от болницата. Хората стават все по-болни и все по-бедни", заяви д-р Анчева.