Кабелните оператори у нас вече преминаха пионерския си период, характерен с разпънатите жици от блок на блок, и навлизат в нов конкурентен етап от развитието си. Утвърждавайки се като все по-атрактивен, този бизнес започва да привлича чужди инвестиции. Причината е в големия потенциал, който има тази пазарна ниша. Затова и сегашните играчи в нея водят битка за преразпределение на позициите си.

Засега основната цел на кабелните оператори все още е привличането на нови абонати, но това няма да продължи дълго. Големите градове, където е основното потребление на тяхната услуга, са почти максимално кабелизирани, т.е. всички домакинства, които могат да си позволят месечната абонаментна такса, вече са включени. Следващата фаза от еволюцията на операторите ще е разширяване на предлаганите от тях услуги. Бъдещето на кабела е свързано с високоскоростен достъп до интернет, доставяне на платена телевизия, гласова телефония, видеопрограми, пожароизвестяване, охранителни услуги и други.

В България кабелните оператори

упорито крият броя на абонатите си

но според неофициална информация те са около 1 милион. В регистъра на Комисията за регулиране на съобщенията лицензираните кабелни далекосъобщителни мрежи са над 1000. Основните играчи на този пазар са "Евроком кабел" и "Кейбъл България". За евентуална война в бранша се заговори след нападението над собственика на "Евроком" Росен Илчев. "Най-вероятната версия за побоя е отмъщение на конкуренти. В "Евроком кабел" наскоро бяха инвестирани 10 млн. долара, компанията се развива агресивно и има много нови абонати", каза Мая Филипова от отдел "Връзки с обществеността" на дружеството. Според представители на други кабелни оператори обаче случилото се не е свързано с разчистване на сметки.

Илчев беше пребит миналата сряда пред дома си в столичния квартал "Гео Милев". По инцидента се води следствие в Първо РПУ. Според показанията на телевизионния бос нападателите му са били двама. Те са го причакали пред входа на блока, в който живее, свлекли са го на земята и са го ритали, докато съседи не се притекли на помощ.

В края на миналата година регионалният инвестиционен фонд Southeast Europe Equity Fund, Ltd (SEEF), управляван от Soros Private Funds Management, обяви, че ще инвестира

10 милиона долара в "Евроком кабел"

SEEF, чиито инвестиции обикновено са средносрочни, т.е. за период между 3 и 5 години, предвижда размерът им в "Евроком" да достигне 20 милиона долара. Това е и максималната сума, която фондът може да инвестира в една компания. Старши регионалният мениджър на фонда Филип Ромбо отказа да коментира нападението на Илчев преди края на следствието, но подчерта, че е много доволен от развитието на инвестиционната програма в "Евроком кабел". Той обяви, че след като бъдат изразходвани първите 10 млн. долара ще се привлече още капитал.

SEEF е частен инвестиционен фонд, разполагащ със 150 милиона долара, предназначени за капиталови инвестиции в частни или частно управлявани дружества в Югоизточна Европа. Фондът възникна с подкрепата на Overseas Private Investment Corporation, агенция на правителството на САЩ. Инвестицията в "Евроком" е третата, предвидена в региона. SEEF може да вложи не повече от 30% от средствата си, т.е. не повече от 45 млн. долара, в една от държавите в Югоизточна Европа.

В началото на 2001 г. SEEF в консорциум с Matav Rt. (унгарският национален телекомуникационен оператор) и Cosmotelco (телекомуникационна компания, част от Interamerican Group, Гърция) придоби мажоритарен пакет от "Македонски телекомуникации". Фондът също така инвестира в Digital Center Media, най-голямата хърватска кабелна компания с мрежи в Загреб, Сплит и Осиек. SEEF е в процес на развитие на регионална платформа, която се основава на текущата консолидация на услугите по кабелната телевизия в Югоизточна Европа.

Дружеството "Евроком кабел" е регистрирано през август 2001 г. с първоначални съдружници Петьо Стайков и Росен Илчев. То обединява съществуващите активи и дейности на всички компании от групата "Евроком" ("Уникомс трейдинг", "Кабел БГ", "Интер БГ ком" и други) в областта на кабелната телевизия, високоскоростния интернет по кабелната мрежа и конвенционалния интернет. След като от 1 януари 2003 г. падне монополът на БТК, "Евроком" ще може да предлага инфраструктура за пренос на глас чрез своя хибридна оптично-коаксиална платформа.

Другият голям играч е "Кейбъл България"

Компанията стъпи у нас през 2000 г. като първата чужда инвестиция в кабелния бизнес, която ирландци искаха да направят с американски капитали. Като собственици бяха представени Ganley Group и инвестиционният фонд Catamount Partners L.P., в който Comodities Corp. e основен акционер. Корпорацията е собственост на една от най-големите инвестиционни компании - Goldman Sachs Group със седалище в Ню Йорк. Ganley Group е инвестиционен холдинг със седалище в Ирландия и с интереси в създаването на нови компании за електронна търговия и безжични комуникации. Дружеството е основател на един от най-големите безжични оператори в Европа - Broadnet, в който държи дял от 37.5%. Другият собственик на Broadnet е третият по големина кабелен оператор в САЩ - Comcast Corporation. Първите покупки на "Кейбъл България" бяха кабелните мрежи на "Юниън телевижън" и "Глобул", а обявените инвестиционни намерения - 50 млн. долара за първите три години и обща инвестиция в проекта за около 200 млн. долара. В подготвянето на безнеспрограмата тогава се включи сегашният министър на транспорта и съобщенията Пламен Петров.

Сега кабелната компания има водещо значение в страната с изградените си мрежи в 20 града. Според запознати обаче американските инвестиции на този етап са замразени.

Напрежение в бранша съществува между "Евроком кабел" и "Евротур сат тв", чиито собственици преди години са започнали дейността си като съдружници. От "Евротур" сезираха Комисията за защита на конкуренцията с обвинението, че "Евроком" атакува техните абонати с твърдения, че компанията им е фалирала.

Различни са оценките за качеството на кабелните оператори у нас. Според някои специалисти в България мрежите са на високо ниво, защото са изграждани от самото начало по съвременни технологии. Много от абонатите обаче не са особено доволни от това, което виждат на телевизионните си приемници. Основната причина е във въздушните мрежи, които все още са най-разпространени. Предизвикателство за тези компании, които в бъдеще ще се стремят да подобряват качеството на сигнала, е изграждането на кабелни мрежи под земята. Но това, както и повишаването на пакетите услуги и възможността на абонатите да се възползват от тях, зависи от цялостната икономическа конюнктура в страната.

Достъпът до интернет през кабелната мрежа

Въпреки големия си потенциал кабелният интернет все още не е достатъчно популярен сред българските потребители. Това е в резултат главно на недостатъчното развитие на инфраструктурата и по-високата цена за достъп, сравнено с най-разпространената засега dial-up връзка, която ползва телефонната мрежа на БТК. Цената на кабелен модем е доста над тази за dial-up-модем (средно около 200 долара). Тя може да се раздели на равни месечни вноски, които се плащат заедно с таксата за интернет-достъпа, или доставчикът може да предостави модема за срока на свързване към интернет. Тези проблеми би трябвало да намалеят с разширяването на пазарната ниша. Кабелните оператори все още не са гарантирали и достатъчно добро качество на интернет-услугата. Платежоспособни абонати, които са се възползвали от оферти за високоскоростен достъп до интернет, се оплакват, че настаняването в уебпространството по кабел все още е изпитание, а не удоволствие - скоростта е висока, но връзката често се разпада, липсва достатъчно добра поддръжка, а услугата е твърде скъпа. Интернет в София предлагат "Евроком кабел", "Центрум груп" и "Евротур сат тв". Кабелните мрежи у нас са изградени като еднопосочни, т.е. от оператора към абоната. Честотният спектър на мрежата е между 49 и 850 мегахерца, но интернет е двупосочна медиа, затова е нужен и втори канал, по който да се трансферират данните от персоналния компютър към сървъра. Съществуват два начина за такъв пренос на данни през мрежата на кабелния оператор. Първият предполага осигуряването на обикновена наета телефонна линия като канал за обратна връзка. Това решение обаче в дългосрочен план е по-скъпо и далеч по-неефективно заради ниската скорост на трансфер, както и заради големите разходи за наемане на такава линия. По-широко разпространен и наложил се по света начин е използването на честотно разделение и изграждането на втора кабелна връзка за обратен канал. Нейният честотен спектър е доста по-нисък - между 5 и 42 мегахерца. По този обратен канал се предават данните от потребителя до доставчика.