Юджел Атилла беше депутат от ДПС в 37-ото Народно събрание.

Хасковската фабрика "Зорлу" е една от големите турски инвестиции в Южна България. Тя е единствената българска фирма на турския текстилен холдинг "Зорлу", който е сред 15-те най-големи компании в Турция. Фабриката, която е специализирана в производството на спално бельо и пердета, работи от три години и в нея са заети 120 души.

Г-н Атилла, вярно ли е, че "Зорлу" има намерение да се изтегли от България?

- Да, най-вероятно скоро ще оформим формалностите по закриването на фабриката в Хасково.

Защо си тръгва "Зорлу"?

- Вече не намира тук онова, което му беше нужно. България върви по пътя към Европейския съюз (ЕС) и въвежда още отсега бизнесстандартите на общността. Преди три години холдингът откри фабриката в Хасково, защото себестойността на продукцията тук беше по-ниска, отколкото в Турция - благоприятните фактори тогава бяха ниски работни заплати, евтина електроенергия и консумативи, ниски наеми и сравнително либерална данъчна база.

Сега обаче условията се промениха. България настройва стандартите си към тези на ЕС - предстои повишаване на работните заплати, още отсега се увеличават цените на енергоносителите, затяга се данъчното бреме. Всичко това увеличава себестойността на произвежданата в България продукция. Страната е тръгнала по този път и анализаторите на холдинга са пресметнали, че в скоро време няма да има практическа полза да се поддържа производство в България. Тя започва да се доближава до стандартите в Турция и нищо чудно в скоро време цените в двете страни да се изравнят.

Тоест работните заплати, консумативите, енергоносителите и другите фактори, свързани с производството в България и в Турция, ще се уравнят. При тази стратегическа перспектива на турския холдинг не му е изгодно да поддържа производство тук и затова се изтегля. Той вече започва да гледа на България не като място, където може да се произвежда изгодно, а по-скоро като страна, където да пласира стоките си.

Изглежда парадоксално, че в стремежа си към ЕС България прогонва инвеститори.

- Парадоксално, но е факт. Заради ниския стандарт доскоро турските бизнесмени гледаха на нас като на държава, в която могат да се изнасят производства. Започналият процес на изравняване на стандартите на двете страни прави България непривлекателна за големия турски бизнес като място за производство.

Изглежда, не всички турски фирми имат този проблем - наскоро в Свиленград беше открита фабрика на големия турски текстилен холдинг "Мендерес".

- Доколкото зная, те идват в България, за да избегнат турските квоти за износ на текстил в САЩ - това е водещият им интерес.

Как турските инвеститори гледат на промените в данъчните закони у нас?

- Големите турски инвеститори като "Зорлу" имат полза от данъчни закони, които се спазват от всички производители. Сериозният бизнес има нужда от правила и държава, която осигурява прилагането им.

Вие като управител на фабриката спазвахте ли данъчните изисквания?

- Съвсем стриктно спазвахме всичко, което държавата поиска от нас.

Какви осигуровки плащате на работниците си?

- На основата на работната им заплата. Средната месечна заплата в хасковската фабрика е 300-350 лева. Всички осигуровки се плащат на тази основа - месечно това ни коства около 10 - 15 хиляди лева.

Защо не се ползвахте от вратичките в закона, които позволяват осигуряване на минималната работна заплата?

- Можех да направя това спокойно. Централата на холдинга не позволи. Казаха ми - ние сме достатъчно голямо и авторитетно име, което трябва да се пази. Заради това спазвай стриктно всички изисквания на държавата, каквито и да са те.

Тази стриктност отрази ли се на печалбите ви?

- Разбира се. Можехме да спестяваме парите, които даваме за осигуровки и данъци. Не това обаче е основният проблем, а нелоялната конкуренция на стотици дребни производители в сивата икономика, които успяват да произвеждат стоки с по-ниска себестойност от нас, защото не плащат толкова много данъци.

Как гледате на предложението на вицепремиера и министър на социалната политика Лидия Шулева да се въведат прагове на осигурителните вноски и създаване на нормативна база, която да накара компаниите да внасят в хазната реалните осигурителни вноски?

- Като представител на голям и мощен инвеститор се отнасям положително към тези идеи. Разговаряме с колеги - почти всички големи и сериозни фирми в района подкрепят новите предложения. Ние имаме големи обороти, които не могат да се скрият, и заради това отчитаме реалните факти. Тоест големите компании, искат или не искат, спазват правилата на играта. Малките производители в нашия бранш обаче са в сферата на сивата икономика. Става дума за хиляди дребни цехове и малки фабрики - някои от тях дори не са регистрирани. Те плащат минимални данъци или пък работят нелегално - така себестойността на продукцията им пада и те могат да формират ниски цени. Големият производител не може да си позволи това - той плаща данъци, затова и цените му са високи. Поради това големите работещи компании имат реална полза от строги данъчни правила и въвеждане на единна данъчна основа. Сега малките нелегални икономически пирати са се впили като кърлежи в държавата и обезсилват не само нея, но и големите работещи фирми.

Според вас каква част от предприятията в района осигуряват работниците си на минималната работна заплата?

- Почти 99 процента. На пръсти се броят фирмите като нас, които внасят реални данъци. А една голяма част от производителите въобще не плащат осигуровки.

Това ощетява работниците - те защо не реагират?

- Защото често интересът на работници и работодатели съвпада. При мен например са идвали шивачки да кандидатстват за работа. Те ми казват направо: "Слушай - аз получавам социални помощи. По-добре не ме осигурявай, а ми плащай на ръка, защото в противен случай ще ми спрат сумите от "Социални грижи". Така и работникът, и работодателят имат полза да не регистрират трудовите си отношения. Става дума не за частни случаи, а за масова практика.

Подобни компромиси не помагат ли на малкия предприемач да започне?

- Затварянето на очите пред такива нарушители е погрешна политика, която неофициално се толерира от повечето правителства у нас през последните 12 години. Аргументите са да се даде възможност на прохождащия бизнес да живне, да проходи - затова да не драматизираме факта, че не си плаща всички данъци. Такива производители обаче са хиляди - точно те съсипват легалния бизнес.

Тази политика се прилага и към едно от най-големите тържища в страната - димитровградския пазар. Там припечелват около 15-20 хиляди души. Всички власти са наясно, че пазарът е изцяло в сивата икономика, но си траят, смятайки, че по този начин толерират социално слабите купувачи и най-дребния предприемач. Те не им помагат, но съсипват легалния бизнес. Икономическите условия трябва да са еднакви за всички - това е най-здравословната среда за бизнеса.