Любен Стаев е магистър фармацевт, управител е на "Фармекспрес" ООД. Председател е на управителния съвет на асоциацията на търговците на едро с лекарства (АТЕЛ), в която членуват шест компании - "Фармекспрес", "Търговска лига", "Санита", "Калиман", "Хигия" и "Трейд консулт". Дружествата държат над 60% от пазара на едро.

Миналата седмица организацията излезе с декларация в подкрепа на предложенията на депутата от НДСВ Антония Първанова за изменение на Закона за лекарствата и аптеките. В тях се предвижда лицензът за извършване на аптечна дейност да се издава на търговци. АТЕЛ се обяви и срещу статуквото "един фармацевт - една аптека". На обратното становище са част от браншовите и фармацевтичните организации.

- - - -- - - - - - - -

Какво породи противоречията между АТЕЛ и асоциацията на аптекарите и съюза на фармацевтите?

- Няма антагонистични противоречия. У нас съществуват няколко асоциации на аптекарите и на търговците на едро и всяка има право на мнение, макар че по същество нямаме основания за разногласия. Промените в Закона за лекарствата и аптеките са породени от стремежа ни за присъединяване в Европейския съюз. Повечето от промените бяха подкрепяни безапелативно от всички нас. Спорен е единствено въпросът за собствеността на аптеките и за това кой може да упражнява тази дейност. Аз разбирам изконното желанието на моите колеги фармацевтите единствено и само те да упражняват аптечната дейност, но не го приемам.

Каква е вашата теза?

· Че аптеката освен здравно заведение, в което се отпускат и съхраняват лекарства, е и търговски обект. В сега съществуващия закон не се регламентира търговската дейност на аптеките. Лицензът се дава на магистър фармацевт, но насреща си ние нямаме ясен търговски субект. Това носи рискове за всички участници във веригата, но най-вече за здравето и живота на крайния клиент, тъй като не може да бъде реализирана отговорността на аптеката, включително и да бъдат изтеглени некачествени лекарствени партиди.

· Лицензирането само на физически лица противоречи на Търговския закон и на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсори, а в някои аспекти и на Закона за ДДС. Лицензът за продажба на наркотични вещества се издава на юридическо лице. Така излиза, че повечето от аптеките не може да продават наркотични вещества, а това е основна дейност за един магистър фармацевт. За всички други дейности в аптеката той може да оторизира помощник-фармацевт или други лица.

По какъв начин регламентирането на търговската дейност в аптеките ще улесни отношенията с вас, дистрибуторите?

· - По Закона за ДДС всички търговци на едро сме данъчно регистрирани лица. Повечето от аптеките обаче не са и това затруднява фактурирането и усвояването на ДДС. Освен това ние работим с големи средства, но 70% от стоките, които предоставяме на аптеките, са на отложено плащане. Така рискът да не си получим парите се разпределя в цялата верига от производителя до търговеца на едро и дистрибутора. Когато даваш стока за много пари, трябва да имаш гаранция, че ще си ги върнеш. Искаме да имаме нормални търговски отношения с аптеките.

Обвиняват ви, че искате да монополизирате пазара на дребно, както започнете да отваряте аптеки.

· - Колегите не разбират, че ние искаме само да направим прозрачна нашата дейност, но държим да се запази текстът, който забранява на търговци на едро и производители да притежават аптеки и да участват в дружества, които притежават аптеки. Страхът, че ще се монополизира пазарът, е неоснователен. Ние настояваме, че за юридическите лица, носители на лиценз, трябва да бъде абсолютно задължително да възложат ръководството на аптечната дейност на магистър фармацевт.

Има ли регистър на собствениците на аптеки?

· - Регистър на фармацевтите, притежатели на лицензи, има в министерството на здравеопазването, но регистър на собствеността е трудно да се направи. Някъде тя е наета, другаде пък стоката е собственост на едноличен търговец, а отговорността за дейността се носи от друго лице.

Какви са основанията сега да не се издава лиценз на търговец, а на фармацевт?

· - Тази разпоредба почива на едно много примитивно и схоластично схващане, че едва ли не собственикът, воден от своите комерсиални интереси, може да нареди на фармацевта да отрови клиентите или да наруши правилата на фармацевтичната етика. С това се спекулира. Това разбиране е наследено от времето, когато в аптеките се правеха експерторални форми, но сега в целия свят се върви към готови лекарствени форми и тенденциите са други.

Как гледате на идеята да има вериги от аптеки?

· Сега ясна забрана за веригите от аптеки няма. В закона се казва само, че общините могат да създават вериги. Той обаче е неясен и се заобикаля по всякакъв начин от всички, дори и от тези, които са против предложените промени.

· Нашата теза е да бъдат разрешени веригите и тя се основава на последните данни на Европейската асоциация на търговците на едро. В половината страни от Европа няма пречка да има вериги, а в други страни това е ограничено. Тенденцията е обаче да се върви към гарантиране на по-добро качество на обслужването, по-добро зареждане и по-сигурни гаранции за здравето на хората. Веригите от аптеки предлагат по-добър сервиз, по-добро снабдяване и по-ниски цени на медикаменти, възможности за безплатно консултиране на клиентите.

Това означава ли, че обслужването в самостоятелните аптеки е лошо?

· - Не, разбира се. Един човек може да направи и една, и десет, и двайсет обекта. Много от нашите колеги са направили прекрасни аптеки. Не е едно и също да си търговец и професионалист фармацевт. При положение че в България всички страдаме от липса на капитали, защо трябва да се ограничава тази дейност само в един кръг от хора, които не разполагат с тях. С поправката лицензът да се дава на търговци право да притежават аптеки ще имат всички фармацевти, защото всеки човек е свободен да регистрира фирма. Съвсем естествено е тази дейност да остане приоритет на фармацевтите и на всеки друг, който има желание и е мотивиран.

Как ще коментирате преразхода в бюджета за лекарства на здравната каса?

· Основното, което се очерта през този преходен период, са недобре направените разчети за консумацията на лекарства. В продължение на две години част от перата, с които работеха държавата и общините, се прехвърлиха на касата. Тогава обаче нямаше точна статистика за потреблението и затова при приемането на бюджета не са отчетени добре всички фактори. В лекарствоснабдяването трудно се планира бюджет, защото зависи от заболеваемостта. Механично е залегнал някакъв статистически разчет от предходен период, който не е съобразен с реалностите.

· Сега проблемът е, че на касата са отпуснати 130 млн. лв. за медикаменти при необходимост от 200 млн. лв. Има дефицит от 70 млн. лв., който трябва да се преодолее до края на годината. Една от мерките, която се надяваме да ограничи разходите, са стикерите върху опаковките. Това, разбира се, не е панацея. С нашите добри информационни системи също бихме могли да помогнем на касата.