Здравноосигурителната система на Полша, която беше създадена в сегашния си вид на 1 януари 1999 г., три години по-късно ще бъде реформирана основно. Д-р Димитър Шишков, който от дълги години живее и работи във Варшава, анализира причините, които налагат промените. Публикуваме материала в следващите два броя.

- - -- - - - - - - -

Денят е 15 април 2002 г. Сенатската зала на Медицинската академия във Варшава е изпълнена до краен предел. В присъствието на премиера Лешек Милер здравният министър проф. д-р Мариуш Лапински представя съгласувания вариант на "Националната здравна програма".

Първоначалния вариант на програмата Лапински обяви още на 4 февруари т. г. Той включваше: възстановяване отговорността на правителството за здравето на хората, вкл. чрез ангажиране с медицинската помощ на населението и органите на местното самоуправление - провеждане на единна здравна политика, отговорността за която ще носи министерството, вместо сегашните 17 политики на болничните каси; ликвидация на 16-те регионални и браншовата (за служителите в униформа) каси и тяхното заместване от Национален здравен фонд с отдели в окръзите; създаване на субсидирана съобразно обслужваното население национална мрежа от публични болници, покриващи цялата територия и осигуряващи лечението на всеки гражданин, независимо от местожителството и материалното му положение; въвеждане на единен компютърен регистър на медицинските услуги; осигуряване нормален достъп на хората до здравните заведения чрез отменяне на сега прилаганите лимити; рационализация на лекарствената политика; осигуряване нормативни предпоставки на съсловните организации да могат да приемат или да отказват определяните от касите цени на медицинските услуги; възвръщане увереността на поляците, че имат гарантирана медицинска помощ и равен достъп до здравните заведения.

Промените ще се извършват постепенно. Най-напред ще бъде ограничена сегашната самодейност на директорите на болничните каси. За целта ще бъдат внесени поправки в закона за здравното осигуряване. Една от тях е изискването трима от 7-те членове на управителните съвети на касите да са квота на здравния министър. Благодарение на това той ще получи възможност да влияе на финансовите им планове и на състава на техните ръководства. Предвижда се възстановяване в училищата на лекарските и стоматологичните кабинети, закрити в хода на досегашната реформа. Разноските за лечение на пострадалите при автопроизшествия ще се поемат от застрахователите. Следващият етап на промяната ще бъде цялостният ремонт на закона за здравно осигуряване. А през 2003 г. ще бъде приет новият закон за здравеопазването, който ще ликвидира касите.

Р е ф о р м а т а, която се нуждае от реформиране

Здравното осигуряване стартира на 1 януари 1999 г. В основата му стоят 16 регионални и една браншова болнични каси. Здравната вноска възлиза на 7.75% от дохода.

Първичната помощ разчита на институцията на семейните лекари, но и 10 години след нейното създаване страната разполага едва с 25 %от потребните й специалисти по семейна медицина. Възнаграждението, което те получават, се определя от броя на записаните пациенти. Частнопрактикуващите лекари: общите (семейните лекари) и специалистите, които могат да приемат пациенти без насочване от семеен лекар: онколози, дерматолози, психиатри, акушер-гинеколози и офталмолози, могат сами да кандидатстват и да сключват контракти с избраната от тях каса или каси (например регионална и браншова). Широко е застъпена практиката лекарите да работят на няколко места по контракти (преки или вторични, сключени от работодател - физическо или юридическо лице) или без контракти с касите. Популярни са груповите лекарски практики.

Заплащането на специалистите касата извършва на базата на изработените от тях точки. Парични взаимоотношения между пациентите и лекарите, работещи по контракт с касите, както и такса при визита няма. Лекарите специалисти получават от касата лимит, в резултат на който приемът не само при най-именитите от тях, но и при останалите специалисти става само след предварително записване и се образуват огромни опашки. Заради затруднения достъп по-заможните пациенти все по-често търсят направо услугите на частнопрактикуващи специалисти.

Обществото започна да роптае

Първите сигнали станаха ясни на 28 ноември 1999 г. В публицистичното предаване ФОРУМ на TVP1, посветено на здравната реформа в Полша, зрителите можеха да отговорят на въпроса "подобри ли се медицинското обслужване след въвеждането на здравното осигуряване". В края на предаването картината бе следната: с "да" бяха отговорили 402, а с "не" - 8860 зрители. Само след няколко месеца, в началото на 2000 г., в обширна уводна статия със заглавие "Полският пациент" популярното списание "Политика" направи унищожителна равносметка на първата година от функционирането на системата:

"Годишният баланс на реформата може да се сведе до следното: всички заинтересовани: болните, лекарите, сестрите, директорите на болниците, здравните каси, местното самоуправление имат претенции. Болните си го изкарват на докторите, тъй като им е трудно да стигнат до тях, лекарите се оплакват от директорите, че ги засипвали с бумащина и въвеждали лимити за прием, директорите обвиняват здравните каси за дефицита в бюджета на болниците, а касите от своя страна така и не могат да се доберат до броя на осигурените и събраните вноски, които би трябва да получават от Института за социално осигуряване. Тази поредица от обвинения един към друг може да бъде продължена, тъй като от нея не бива да се изключат и органите на местната власт, които пък имат претенции към правителството, че не е осигурило пари за преструктуриране на болниците. Същият упрек върши работа и на здравните каси, когато трябва да се оправдаят за прекратяване финансирането на непотребната според тях хоспитализация. И всички дружно се питат как да се спре тази ужасна, непрекъснато нарастваща бъркотия. "Газета виборча" допълни: Целта на реформата беше поставянето на здравеопазването върху пазарни релси. Конкуренцията между здравните заведения трябваше да подобри качеството на обслужването. Заплащането за свършена работа - да ги накара да се обърнат към пациента. Твърдите условия на финансиране - да изключат прахосничеството, да направят поведението на шефовете им икономически целесъобразно, а също да склонят местното самоуправление да ликвидира излишните и ограничи неефективните здравни звена.

И с просто око се вижда, че никой от изброените механизми не доведе до очаквания резултат. Навярно две години са малък срок, за да се твърди категорично дали не бе направена фатална грешка. За успех обаче днес не се осмеляват до говорят дори авторите на реформата.