Старият континент се задъхва от слаб икономически растеж, остра конкуренция на еврото с долара и политическа криза, смятат анализаторите от списание Business Week. Корпоративни гиганти като Vodafone, Vivendi, Universal, Deutsche Telecom , които доскоро бяха символ на високия стандарт на Европа, сега отбелязват незначителни икономически резултати. Въпреки това и тази година Европа има своите звезди - 50 талантливи мениждъри, политици, предприемачи и новатори, които са лидери на промените в Стария континет и работят за излизането му от кризата.

Голяма част от номинираните от Busimess Week личности са мениджъри на големи европейски корпорации. "Сполучливото корпоративното управление е преди всичко успешно мотивиране на персонала", смята изпълнителният директор на Ferarri Лука ди Монтедземоло, който е в групата на най-авангардните мениджъри на Европа. Сред ръководителите, които движат икономическото развитие на Стария континет, е и Жерар Местрале - главен изпълнителен директор на Suez - компания лидер в областта на водоснабдяването и енергията, която възкръсна от старомодна фирма и днес е пример на корпоративно управление с печалба за миналата година 1 млрд. долара. Линдзи Оуен-Джоунс - главен изпълнителен директор на LOreal, също успя да съживи голяма европейска компании с дългогодишна история - от поемането на поста през 1988 г. той превърна парижката група в многонационална сила, като миналогодишните й продажби достигнаха 12.6 млрд. долара, а растежът й дванадесет години е двуцифрено число. Ерик Богш, главен изпълнителен директор на унгарския фармацевтичен производител Richter Gedeon, поема фирмата през 1992 г., когато тя е затънал в дългове държавен динозавър и оттогава доходите на концерна нарастват с 20% годишно, достигайки 86.5 млн. долара през миналата година. За първи път в списъка на най-добрите европейските предприемачи има и руснак - Анатолий Карачински, който създаде мощна фирма за компютърно програмиране с повече от 2000 служители.

Сред инициаторите на промените в Европа естествено са и много политици. Членът на Бундестага от турски произход Сем Йоздемир принуди германците да направят преоценка на отношението си към расовите и религиозните малцинства. Икономическият съветник на президента на Русия Андрей Иларионов оказва натиск за по-бързо придвижване на икономическите реформи в страната, за раздържавяване на големите монополисти като "Газпром" и железниците, за съкращаване на бюрократичния апарат. Петдесет и три годишният Кемал Дервиш, министър на икономиката на Турция, който години не беше живял в родината си, направи най-сериозните банкови реформи в страната, спомогна за получаване на нови заеми от МВФ в размер на 16 млрд. долара и вероятно ще остане в историята на Турция като Ататюрк на икономиката.

Новаторските идеи на изобретатели в различни области също са важен фактор за развитието на Стария континент. Четиридесет и две годишният Пол Гратън от Великобритания, който дори не е завършил колеж, превърна интерент-банката на Великобритания Egg в една от най-могъщите европейски фирми за онлайн- банкиране, а самият той е смятан за най-големия новатор в областта на финансовите услуги. Остин Смит - директор на центъра за генетични изследвания в Единбург, пък е лидер в областта на научните изследвания и се занимава с най-актуалния проблем в науката - възпроизвеждането на човешки зародишни клетки.

При определянето на лидерите на промените в Европа не е забравена и културата. В листа на Business Week е 50-годишният Анри Луарет - изпълнителен директор на Лувъра, който води борба със задушаващата политика на правителството по отношение на културата. Още от назначаването си на поста миналата година Луарет се бори за повече автономност на музея. От основаването му през през 1973 г. държавата назначава персонала в Лувъра и взима 45% от годишната продажба на билети на стойност 20 млн. долара, като ги разпределя сред губещите музеи. Държавното управление според новия ръководител на музея е причина за липсата на контрол и позволява кражби на ценни произведения на изкуството.

В листата с най-изявените личности на Европа е и най-добрият съдия-следовател на Испания Балтасар Гарсон, който се надигна срещу наркобароните, търговците на оръжие, корумпираните политици, ислямските екстремисти. През 1997 г. той поиска арестуването на бившите аржентински военни диктатори, повдигна обвинение срещу бившия чилийски диктатор Пиночет, ръководеше действията при залавянето на осем ислямистки екстремисти, обвинени в подпомагане терористичните действия на 11 септември.