Какъв е пейзажът, сред който са поставени етническите общности на турците мюсюлмани и на ромите, както и неетническата група на българите мохамедани и какъв е техният образ в медиите, а оттам и в представите на мнозинството. Какво мислят самите малцинства за тяхното представяне и за образа, който в резултат се формира за тях. На тези въпроси отговаря мащабно изследване на Центъра за социални практики в рамките на проекта "Гласовете на отхвърлените - повече възможности за малцинствените групи посредством медиите".

Телевизията е най-използваната медия, като и за трите общности на първо място е Би Ти Ви, следвана от "Канал 1" на БНТ. Специфични за различните групи регионални канали са "Родопи ТВ" (Кърджали) при турците, "Колор ТВ" (Кюстендил) при ромите и "ЕМС" (Гоце Делчев) при българите мюсюлмани. Мнозинството от представителите и на трите общности (44 процента) смята, че публикациите в медиите са по проблеми, с които те лично са се сблъсквали. Като цяло това показва сравнително добра ориентация на медиите в проблематиката. Но същото не се отнася до оценката на представителите на общностите за съдържанието, тона и начина, по който се отразяват техните проблеми. Най-благосклонни към медиите в това отношение са турците. Обратно, при българите мюсюлмани делът на хората, споделящи това мнение, е най-нисък - 41 процента от запитаните смятат, че в повечето случаи публикациите не са по важни за тях теми. Интересно е да се отбележи, че от хората, които ползват основните медии, най-високият процент мислещи, че се отразяват важни за тях проблеми, има сред слушателите на "Дарик радио" и "Хоризонт".

Виждането за

безработицата като приоритетен проблем

логично я поставя на първо място сред темите, които представителите на изследваните групи биха искали медиите да коментират, пишейки за тях - 63% от турците, 53% от ромите и 71% от българите мюсюлмани. Втора по важност тема и сред трите групи е образованието. В груповите дискусии ясно се откроиха няколко болезнени за малцинствата точки по тази тема. Такава точка е невъзможността поради ниското материално състояние да се осигури желаното образование на децата. Този проблем е особено силен сред ромите. Третият по важност проблем за ромите и българите мюсюлмани, който медиите би трябвало да отразяват, е здравеопазването.

Обективността на медиите

се оценява различно от трите групи. Според представителите на турската етническа общност като цяло образът, създаван в медиите за тях, е положителен. Основните характеристики, които се приписват на турците в медиите, са трудолюбие и толерантност. Част от общността обаче твърди, че е попадала и на негативни характеристики за себе си - като "неграмотни", "втора ръка хора" и др.

За разлика от турците ромите смятат, че медиите създават изцяло негативен образ за тях. Преобладаващите характеристики в този образ са "крадливи", "убиват и изнасилват", "мръсни", "мързеливи" и "неграмотни". Според тази група Би Ти Ви и Канал 1 са медиите, които прокарват определен образ на общността. Докато за Канал 1 мнението на ромите е еднозначно - че създава негативен образ, то за Би Ти Ви мненията се разделят и макар да преобладават негативните характеристики, според част от запитаните тази телевизия създава и реален образ на ромската общност. Българите мюсюлмани намират, че е противоречив образът, който медиите изграждат за тях. Разпространено сред тази група е мнението, че медиите ги пренебрегват.

И трите общности смятат, че телевизията дава малки възможности за достъп на техни представители. Най-категорични в това отношение са ромите. Само около една четвърт от всички групи виждат възможност за достъп до тази медия. Приблизително същото е мнението и за шансовете да се представят проблемите на общността по радиото. Изключение правят представителите на турската общност - 39% от тях декларират наличието на такава възможност. Пресата се оценява като най-достъпната от всички медии. Макар и тук да има висок процент на мнения за липса на възможност, все пак преобладаващата част от запитаните смята, че такава съществува. Най-категорични в това отношение са отново представителите на турската общност.

Основните изводи от груповите дискусии

показват, че според изследваните етнически турци предаванията за "възродителния процес" на Маргарита Михнева и непрекъснатите публикации във вестниците за "мафиота Роко" са създали постоянен и консистентен негативен образ на етноса и са утвърдили различията между общностите. Според тях това дори стои в основата на липсата на инвестиции и откриването на нови работни места в региона. Манипулативна според тях е и липсата на разнообразна информация за етноса им, но не заради недостиг на добри местни журналисти и кореспонденти, а поради факта, че информацията преминава през много етапи на рецензиране и одобрение.

Ромите придават голямо значение на медиите, фокусирайки вниманието си върху вестниците (ежедневниците "Труд", "24 часа" и спортните) и телевизията (Би Ти Ви и Канал 1), а предпочитанията им към радиостанциите са насочени към "Радио Веселина" и "Дарик радио". Според изследваните роми обаче публикуваните и излъчените материали, свързани с тяхната общност, са не само неадекватни на действителността, но и изопачени и преувеличени. Непрекъснатото медийно присъствие на фамилията Зрънкови, както и криминалните хроники, състоящи се предимно от инциденти с представители на ромския етнос, създават образа на общността. Именно този негативен образ според тях предопределя и специфичните проблеми на тяхната етническа група. Анкетираните роми смятат, че на това се дължат и предразсъдъците от страна на работодатели, и липсата на техни представители в централната власт (за разлика от турците например). Най-адекватно според ромите представяне на общността им можело да се изгради както чрез обучение на техни представители в журналистически умения, така и чрез детайлно запознаване на конкретен журналист с начина им на живот ("да поживее при нас").

Българите мюсюлмани почти не срещали в медиите конкретни материали, отнасящи се до тяхната група. У тях няма самосъзнание за отделеност от другите и не мислят себе си като различни. В този смисъл са по-склонни да възприемат публикувани и излъчени материали за Родопския край като отнасящи се лично и за тях. Използваното в медиите (предимно във вестниците) наименование "помаци" се възприема като неудачно и оскърбително, защото, от една страна, полага границата между тях и другите общности, което те намират за изкуствено и безсмислено, и от друга - създава едностранчив образ на един изстрадал и затворен свят.

---------------------------------

Текстът е част от изданието "Техните гласове - присъствието на малцинствени и специфични общности в българските медии", осъществено от Центъра за социални практики с финансовата подкрепа на Европейската комисия