Миналата седмица "Хемимонт смартком" (първият български производител на компютърна игра - Tzar) пусна на нашия пазар втората си игра - "Келтски крале". Компанията се занимава и с разработване на различни софтуерни и телекомуникационни приложения. Дружеството е създадено през 1994 г. от основателите на "Проком", която произвежда теснолентови кварцови филтри, линиен ИКМ-регенератор, интерфейс, съгласуващи конвертори и др.

- - -

Г-н Статев, по какви проекти работи "Хемимонт смартком" в момента?

- Последните проекти са свързани с внедряване на нови информационни технологии в областта на разработката на софтуер и телекомуникациите. При създаването на продукти ние се концентрираме върху нови технологии и пазарни ниши, които ни позволят да преодолеем затруднението и кризата на българския и глобалния пазар. Новостите са насочени в една главна област. Това са интернет приложения, които да позволят на потенциалните ни клиенти да използват ресурсите на мрежата по най-добрия начин. Всички те клонят към т.нар. knowledge management (управление на знанието).

Какво е мястото на този вид управление в съвременната икономика?

- Лидерите на съвременната икономика все повече се движат към организационни схеми и процеси, в които знанието на всички нива - като започнем от мениджмънта и стигнем до специалистите, е най-важният лост, най-мотивиращият фактор за успеха на един продукт и на една компания на пазара. Нашите продукти и технологии са концентрирани върху това по максимално добър начин да бъдат използвани възможностите на съвременните информационни технологии. Конкретно става въпрос за системи за дистанционно обучение, програмни продукти за създаване на електронни книги. Не на последно място по значение разработваме и концепции за нови компютърни игри.

До каква степен в България са осъзнати възможностите за използане на системите за дистанционно обучение и е-книги и кои организации биха се възползвали от тях?

- Да се счита, че в България ще бъде направен преход към съвременна високотехнологична икономика на услугите е абсурдно, ако в същото време по-голямата част от хората имат ниска компютърна култура, както е сега. Всички приказки, че страната ни има добра база от времето на съветската ера, отдавна не са верни. Единственият шанс на България за пробив като високотехнологичен лидер в региона е да се развие образованието. В момента има една завършена и закостеняла схема от 10-12 години, а е необходимо образованието да се разглежда като процес, в който участват всички - като се започне от учениците през младите, които работят, и хората пред пенсия.

Това, разбира се, не може да стане само в класни стаи и от учители с показалки, а като се внедрят всички съвременни технологии. Необходимо е да се въведат системи за дистанционно обучение не само в държавната, а и в частната инфраструктура - някои от частните училища започнаха да преминават към подобни схеми, университетите в момента гледат сериозно в тази посока.

Бихте ли дали пример?

- В една от провинциите на Испания - Баския, правителството е решило да развива информационните технологии, защото иска да направи преход от индустриалната си икономика към икономика на услугите. Затова то е отворило над 80 технологични центъра за обучение на всички, които имат желание - граждани, държавни служители, частни компании. Обучават ги на компютърна грамотност и след полагане на изпит получават сертификат за знанията.

Миналата година производителите на софтуер имаха проблеми с възстановяването на ДДС. Доволни ли сте от правителственото решение?

- Доскоро съществуваше проблем в българското законодателство, който не предполагаше компаниите да възстановяват ДДС, който плащаха на местния пазар. Този проблем намери решение в началото на годината. То не е идеално, но все пак дава възможност на дружества, които са структурно добре организирани и планират бизнеса си дългосрочно, да си възстановят ДДС. В това отношение позитивни примери има. Правителството, по-конкретно данъчната администрация дава ясен знак за положително отношение към бранша. Данъчните служби обявиха, че съвсем скоро ще премахнат и регистрационните бариери, които бяха наложили за софтуерните компании. Това ще даде повече свобода и гъвкавост на компаниите в бранша.

Какви са проблемите на софтуерните производители в момента?

- Софтуерните производители имат доста проблеми. Най-големият проблем в момента не се намира в България, а се нарича глобализация и кризата в бранша.

Проблемът с глобализацията не трябва да се решава на държавно ниво. Всяка компания сама трябва да преодолее чрез визията и подхода си за конкуренция с всички останали на пазара. Глобализацията означава едно - съревноваване с целия свят. Напоследък в няколко големи търга, на които участваме в чужбина, срещаме много силна конкуренция от страна на виетнамските дружества. В това отношение има добър знак - направена е първата стъпка към създаване на център за управление на конкурентоспособността и качеството под шапката на Европейския софтуерен институт. Много се надявам, че през първото тримесечие на 2003 г. ще можем с гордост да обявим създаването му. Това ще е една от предпоставките за повишаване конкурентоспособността на родните софтуерни производители.