От "Светия граал" на автомобилите са произведени само 36 бройки. При това преди близо 40 години - между 1962 г. и 1964 г. Цената на колата варира от няколкостотин хиляди до няколко милиона долара. Нейни собственици са отбрани персони от каймака на света. И те държат "Ферари 250 GTO" да не излиза от техния кръг. Грижат се да разменя собствениците си само по традиционния за най-богатите начин - с тайни сделки, далеч от любопитните уши и очи на журналистите. Негласната договорка се пропуква само веднъж.

През 1989 г. Малкълм Барбър, висш служител на аукционната къща "Сотбис", провежда неочакван телефонен презокеански разговор с Робърт Рубин, вицепрезидент на "Дрексъл Бърнам Ламбърт трейдинг", компания за търговия с ценни метали, която е пред фалит. "Той поиска от мен да продам "Светия граал" на търг", спомня си Барбър. Когато през 1962 г. Енцо Ферари създава първата Gran Turismo Berlinetta Competition GTO производствената му цена била 9700 долара, а първата продадена кола излиза от автосалона срещу 13 600 долара. Тази година Чип Конър, президент на хонконгската инвестиционна компания "Уилям И. Конър & асосиейтс" се сдоби с GTO срещу 9 млн. долара.

Четиридесет години след раждането на първото GTO автомобилът се счита за изключително ценна придобивка. Питър Евърингъм, секретар на Клуба на собствениците на "Ферари" във Великобритания, казва, че правилата на клуба забраняват да се разкриват имената на притежателите на подобни коли и сумата, която са платили за тях.

Рубин и Барбър решават да пораздрусат затворения свят на елита и стартират глобална кампания за продажбата на едно "Ферари 250 GTO". Седмици преди Рубин да натовари Барбър със задачата да организира световно представяне на колата друго червено GTO е продадено частно на японски инвеститор срещу 13 837 500 долара. Решението на Рубин да продаде колата на търг предизвикало буря от негодувание сред другите собственици. "Пазарът на GTO беше в сенчестия бизнес, пълен със зловредни слухове, и аз исках да променя правилата", спомня си Рубин. "По онова време кредиторите вече атакуваха "Дрексъл", а аз се развеждах и исках да разсея опасенията, че те могат да започнат да преследват и потенциалните купувачи на GTO."

На 21 май 1990 г. десетки частни хеликоптери пристигат в Монте Карло, а пътниците се тълпят в голяма кръгла палатка на морския бряг, собственост на принц Рение, който също присъства на събитието. Барбър открива наддаването от цена 2.5 млн. долара. Стотици ръце се извисяват във въздуха, за да вдигат цената, а сред тях и тези на 11 души с телефони в ръце, които действат като посредници на милиардери, нежелаещи да бъдат разкрити. "Вече не бях аукционер. Превърнах се в обикновен рефер", спомня си Барбър. След четири минути бурно наддаване цената е фиксирана, а шведският магнат на недвижимо имущество Ханс Тулин доволно кима с глава. "Колата е продадена за 10.5 млн. долара", информира Барбър аудиторията и затваря търга. В палатката се понася недоволно мърморене. "Собствениците на GTO бяха дошли на търга с вярата, че колите им струват повече от 15 млн. долара и не мислеха, че 10.5 милиона са добра цена", твърди Рубин.

Като всяко приказно търсене на съкровище и издирването на GTO е свързано с тайна карта, нарисувана от един французин, живеещ на брега на Андаманско море. Малко преди през 1987 г. да продаде своето GTO и да се пресели в Тайланд Джес Пуре събира историите на всички коли от серията и ги публикува в книгата "Ферари 250 GTO", която сама би могла да бъде продадена на аукцион срещу 1000 долара. Събраните интервюта и разкази предлагат поглед към гаражите на личности като дизайнера Ралф Лорън, който си купува GTO през 1985 г. за 650 000 долара.

Сред другите горди собственици на бижуто на колела са членът на борда на директорите на "Майкрософт" Йон Шърли, сдобил се с него преди 3 години за по-малко от 10 млн. долара, президентът на "Уолмарт" Робсън Уолтън (3.5 млн. долара, 1994 г.), президентът на "Уест тех енерджи" Ед Дейвис (3.8 млн. долара, 1995 г.), японският магнат Йошукуни Окамото, вашингтонският адвокат Бърни Карл, бившият програмист на "Майкрософт" Грег Уитън, басистът на "Пинк Флойд" Ник Мейсън, основателят и почетен президент на "Томи Хилфигър корп." Томи Хилфигър. Най-горд сред тях обаче е японският магнат Йошио Мацута, в чийто гараж в Кобе се разполагат 3 GTO в червен, син и зелен цвят. "GTO е най-желаното "Ферари", произвеждано някога, а собствениците на подобни коли сме само 33-ма, разкрива Шърли. "То е една инвестиция за забавление, далеч по-предпочитана от скучните акции."