Индивидуалният сметкоплан представлява списък от счетоводни сметки, идентифицирани със съответните кодове и наименования, които дадено предприятие използва за регистриране на счетоводните операции и събиране и обобщаване на счетоводна информация. Поради това индивидуалният сметкоплан има значение единствено за самото предприятие и следва да обслужва нуждите от счетоводна информация на предприятието. В условията на пазарна икономика индивидуалният сметкоплан няма никакво значение извън границите на предприятието и няма никакво отношение към трети страни.

Горното е важно за разбирането, че предприятието е единствено заинтересувано и отговорно да изгради своя индивидуален сметкоплан по начин, по който същият ще бъде най-полезен за поддържането на счетоводна система, адекватна на нуждите на предприятието. Това разбиране е залегнало в основата на разпоредбите на "новия" Закон за счетоводството ("Закона"), който е в сила от началото на 2002 година. В член 5, алинея 1 на закона е разпоредено, че "текущото счетоводно отчитане се организира по реда, определен в този закон и по утвърден от ръководството на предприятието индивидуален сметкоплан". Това е принципно нова законова разпоредба, доколкото действащият до края на 2001 година и вече отменен Закон за счетоводството предвиждаше съществуването на задължителен за всички предприятия национален сметкоплан. В условията на новия закон предприятието само разработва и прилага индивидуален сметкоплан, без да има задължението да следва каквито и да било предписания или нормативни изисквания в това отношение. Все пак в новия закон е предвидено съществуването на примерен национален счетоводен сметкоплан, който следва да бъде разработен от Националния съвет по счетоводство и да се прилага до въвеждането на Международните счетоводни стандарти.

Индивидуалният сметкоплан е абсолютно необходим за всяко предприятие. Чрез него се дефинират синтетичните и аналитични счетоводни сметки, чрез които се отчитат стопанските процеси и състояния. Индивидуален сметкоплан е еднакво необходим както при използването на компютризирани счетоводни системи, така и при традиционното "ръчно" водене на счетоводството. С използването на индивидуален сметкоплан се осигурява последователност и еднозначност при отчитането на стопанските събития и обстоятелства, така че след обобщаването на първично регистрираната информация се набавя нужната синтетична и аналитична информация за изготвянето на финансовите отчети, които са крайната главна цел на финансовото счетоводство въобще. Разбира се, счетоводството обслужва и други цели на управлението на предприятието и опазването на неговото имущество, което също трябва да се има предвид при изграждането и поддържането на индивидуалния сметкоплан.

С правото (и задължението!) за изграждане на индивидуален сметкоплан предприятието получава и свободата да избере и дефинира счетоводни сметки съобразно нуждите от счетоводна информация. Тази свобода е наистина пълна - отделна синтетична или аналитична счетоводна сметка може да се създаде и поддържа за всеки един обект на отчитане, който предприятието е преценил като необходим и полезен. Все пак подборът на счетоводните сметки следва да бъде съобразен с две неща: първо, да се обхванат изцяло всички аспекти на дейността на предприятието и, второ, информацията, която се обобщава в дадена сметка, да бъде ясно и недвусмислено относима към изискванията за съдържанието на финансовите отчети.

Отличното познаване на дейността на предприятието е важна предпоставка за адекватен подбор и дефиниране на счетоводните сметки, така че всички стопански процеси и състояния да бъдат обхванати от системата за счетоводство. Това, от една страна, означава, че за всеки значим процес или обект на отчитане следва да има подходящо дефинирана счетоводна сметка, а, от друга, че съответни счетоводни сметки следва да има за всички възможни обекти на отчитане в предприятието. Еднакво неправилно би било както да няма дефинирана самостоятелна сметка за важен и значим обект на отчитане, така и незначителни по обхват, повторяемост или стойност стопански събития или процеси да се отчитат в самостоятелни сметки. В този смисъл индивидуалният сметкоплан на предприятието сам по себе си трябва да дава представа за характера, обхвата и мащабите на дейността на предприятието. Така например, ако основната дейност на дадено предприятие е преработка на суровини, то сметката за отчитането на продажбите от тази дейност би следвало да се дефинира като "Приходи от преработка на суровини", а не да се "скрие" в безличната сметка "Други приходи от продажби", както това би станало в условията на приложение на отменения вече Национален сметкоплан. По силата на същата логика, ако разходите за платени комисиони например представляват значителна част от разходите за дейността, те следва да се отчитат по самостоятелна сметка със същото наименование вместо под безличната статия "Приходи от външни услуги" или "Други приходи".

В края на всяка финансова година обобщената информация от счетоводните сметки се преобразува в информация, представена във финансовите отчети на предприятието. Поради това счетоводните сметки следва да се дефинират така, че да бъдат относими към статиите на финансовите отчети - баланс, отчет за доходите, отчети за паричните потоци или отчет за капитала. Поради това е наложително информацията за всяка статия от тези финансови отчети да бъде извличана от една или група сметки, които имат същата характеристика и предназначение. Един елементарен пример - недопустимо е в една и съща сметка да се отчитат ватериални и финансови активи например. Тоест за отчитането на всяка значима група дълготрайни материални активи следва да се създаде самостоятелна счетоводна сметка. От друга страна, ако дейността на предприятието предполага малък брой, видове и стойност на дълготрайните материални активи, то е ненужно същите да се отчитат в отделни самостоятелни счетоводни сметки. В последния случай една синтетична счетоводна сметка с общото наименование "Имоти, машини, съоръжения и оборудване" би била напълно достатъчна.

Предприятието следва да борави свободно дори и с наименованията на счетоводните сметки, когато разработва своя индивидуален сметкоплан. Ако се върнем към примера от горния параграф, нито безличното и тромаво "Дълготрайни материални активи", нито изчерпателното "Имоти машини, съоръжения и оборудване" е задължително или необходимо. Ако основната дейност на дадено предприятие е отдаване на офис пространства под формата експлоатационен лизинг, то тогава най-логично, правилно и адекватно би било сметката за отчитането на тези активи да се нарича "Офис сгради за отдаване под наем".

Индивидуалният сметкоплан може, а в определени случаи на по-сложна дейност, осъществявана в териториално отделени единици, трябва да съдържа и секция за така наречената кореспонденция на счетоводните сметки. Това осигурява не само стандартизация на най-използваните счетоводни статии (указание за наименованието на сметката, която се дебитира, и на сметката, която се кредитира, за отчитането на всяка стопанска операция и сумите, с които се правят записванията по съответните счетоводни сметки), но и осигурява единство и последователност на отчитането в рамките на дадено предприятие, което е важна предпоставка за достоверността на годишния счетоводен отчет, който се съставя на база на обобщената информация, съдържаща се в счетоводните сметки.

В заключение с новия Закон за счетоводството на предприятията се предоставя свободата да изградят своя сметкоплан в съответствие с характера на дейността и нуждите от информация на самото предприятие. Същевременно други разпоредби на закона, както и професионалната счетоводна практика налагат свободата на избора да бъде подчинена на изискването за веобхватност на счетоводната информация, последователност при отчитането на стопанските процеси и достоверност на публичните годишни счетоводни отчети.

----------

Deloitte & Touche e първата голяма световна фирма в областта на професионалните услуги, която откри офис в България през юни 1992 година. Сега във фирмата работят трима съдружници, над 20 директори и мениджъри и голям брой постоянен персонал. Вече повече от десет години "Делойт и Туш - България" предоставя консултантски, одиторски, данъчни, правни и други професионални услуги на широк кръг клиенти, между които: "Кремиковци", Обединена българска банка, "Булгаргаз", ДЗИ, Росексимбанк, "Главболгарстрой", Стопанска и инвестиционна банка, "Нафтекс" "България холдинг", "Солвей", БДЖ, НЕК, Централна кооперативна банка, Банкова консолидационна компания и много други мултинационални компании, финансови институции, правителствени организации и местни предприятия.

"Делойт и Туш" е сътрудничила с българското правителство в повечето от най-големите проекти за реструктуриране и приватизация до днес. Редица мултинационални инвеститори в страната са били консултирани от "Делойт и Туш" при придобиването на български предприятия или установяването на дейността им в България.

"Делойт и Туш - България" е неразделна част от "Делойт и Туш - Централна Европа", която има 27 офиса в 16 страни от Балтика до Балканите.

Като част от глобалното семейство на Deloitte Touche Tohmatsu, българският офис е в състояние да черпи от натрупания световен опит и има непосредствен достъп до методологията и базата знания на тази водеща одиторска и консултантска фирма. Поради това "Делойт и Туш" е предпочитан партньор на български и международни фирми, които вече правят или имат намерение да правят бизнес в България.

"Делойт и Туш" е изготвил този коментар с необходимия професионализъм и отговорност към читателите на "Дневник". Коментарът няма характер на съвет или препоръка и не е предназначен за решаването на конкретен въпрос или проблем. Доколкото "Делойт и Туш" няма конкретни правни или каквито и да било други взаимоотношения с възможните читатели, "Делойт и Туш" не носи отговорност към тях, техните предприятия или собствениците на техните предприятия, както и към каквито и да било трети страни като кредитори, данъчна администрация, регулативни органи и други за всякакви неблагоприятни последствия от действия или въздържане от действия, като претърпени загуби, възникнали задължения, понесени разходи или пропуснати печалби, които могат да бъдат приписани като възникнали във връзка със съдържанието на публикувания коментар."