Светослав Динев е основател и управител на частната холдингова софтуерна компания "Бусофт инженеринг" ООД, Бургас. Тя е основана през 1991 г. като наследник на бившата държавна фирма "Бусофт" (създадена през 1985 г.). През 1994 г. “Бусофт инженеринг” ООД основа “БСЕ” АД, в което притежава мажоритарният пакет от акции. Фирмата предлага стандартни компютърни счетоводни системи за управление на бизнеса и извършва индивидуални софтуерни разработки. Сред клиентите на компанията са "Лукойл-Нефтохим", "Трансвагон", Министерство на труда и социалната политика, Община Бургас, над 100 клона на банки, съдилища. В последно време компанията отделя внимание на внедряването на IRP-системи, които представляват интегрирана система за автоматизирано управление.

----------------------

Г-н Динев, на какво ниво е българският софтуер и адекватен ли е той на пазарните потребности?

- Това, което се произвежда у нас, е много актуално. Общо взето, голяма част от програмистите в България работят за известни компании, които са в световните топкласации. “Бусофт инженеринг” например е работила за Digital River - това е една от най-големите online-компании в САЩ. В София има много софтуерни фирми, които непрекъснато работят по най-новите технологии за чужди фирми.

Липсата на технологии ли е причината у нас софтуерът, произвеждан с развлекателна цел, да има незначителен пазарен дял?

- Този софтуер не изисква цялостно познаване на проблемите на информационните технологии. Това е равносилно на автоматизирането на една детска игра. Това са програми, които товарят доста компютъра, но в никакъв случай не можем да говорим при тях за сложни информационни технологии. В такъв смисъл те са елементарни.

Проблемът в развитието на софтуера в България се състои в това, че липсва заданието за разработване на софтуер. Има кой да го разработи, но липсва системният анализатор - човекът, който да постави задачата.

Кой би могъл да бъде системен анализатор?

- Или голяма фирма, или група от специалисти, които са много напред в нещата, хора с много опит и многостранни познания не само в областта на информационните технологии, но и в области като управлението, техниката, биотехнологиите и т.н.

Когато има човек, който да постави проблем за разработка, тогава може да се роди нещо ново. Засега заданията идват само от чужбина, а българските специалисти се използват като изпълнители.

Често хора, които са закупили български софтуер, се оплакват, че той е несъвместим с последните версии на най-разпространените операционни системи. Защо се получава така?

- Това е рядко срещано явление. Обикновено авторите се грижат програмите им да работят на всякакви версии. Те трябва да ги поддържат и развиват. Технологиите в България са добри и това е безспорно. Бих казал дори, че са на световно ниво. Гръцки специалисти официално признават в техни доклади, че България е Silicon valley на Балканите.

А как стои въпросът с авторските права върху софтуерните продукти?

- Досега у нас авторските права на софтуера не бяха защитавани. Нещо повече, кражбата на софтуер преди повече от петнадесетина години се смяташе за геройство и в известна степен се толерираше от държавата. Например програмата Word навремето се разпространяваше в България под наименованието “Докс”. Това си беше преведен Word. На всички е ясно, че това е продукт, който струва много пари, изисква много труд. Мога да дам и много други подобни примери. Едва с приемането на новия Закон за авторските права и с измененията в Наказателния кодекс можем да говорим за напредък в борбата със софтуерното пиратство. Досега в известна степен бяха защитени само авторските права на гиганти като "Майкрософт", IBM и т.н. Те са обеднени в съюз Business Software Alliance (BSA), който защитава интересите им и вече може да разчита и на помощта на нашата държава. За съжаление българските фирми не участват в него и не могат да се похвалят с такава защита.

Често явление е софтуерното пиратство между български фирми. Такъв случай имаме и ние, но мисля, че сме единствените, завели дело за защита на авторските си права. Можем да сме доволни поне от това, че вече имаме законова база, чрез която се опитваме да се защитим.

Срещу коя фирма водите дело и за какво?

- Делото сме завели срещу друга българска фирма, която се отцепи от нас. Тя е с български персонал, но с американски собственик. Фирмата се казва “Практикорп-България”. Наши бивши служители, грубо казано, откраднаха нашия софтуер и го преработват и разпространяват под друго име. По този начин те нарушават Закона за авторските права. За разработката на този софтуер ние сме изразходвали с години човешки труд и не малко усилия за маркетинга и поддръжката му. Информирахме всички държавни институции, но за съжаление от никъде не ни беше оказано съдействие. Единствена БАИТ се отнесе с разбиране по въпроса.

Как ще се развие надпреварата между "Майкрософт" и Linux в България?

- Защо само Linux? Освен Linux, съществуват и други операционни системи. Linux нашумя, тъй като разпространява и безплатна версия, което е опит за масиран пробив на пазара. Засега е ясно, че "Майкрософт" държи първенството за България. Компанията на Бил Гейтс може би притежава 99 на сто от пазара и се е утвърдила като монополист. Ако не греша, Законът за защита на потребителите изисква всеки продукт да има български еквивалент. В този смисъл "Майкрософт" нарушаваше законите и защото разпространяваше Windows на английски. Точно затова компанията не е спечелила досега нито едно дело за незаконно ползване на софтуер, защото и те незаконно го разпространяват. Сега тази слабост е преодоляна, тъй като Windows вече е преведен и на български.

Няма ли да спечелят потребителите в България, ако монополът на "Майкрософт" бъде разбит?

- Предимство е да има много разпространени операционни системи и аз бих се радвал на това. Освен с "Майкрософт" имаме много добри отношения и с IBM, но на този етап най-масово използваната система в България си остава Windows. Тя трудно би била изместена от компютъра на масовия потребител, особено ако вземем предвид и нелегалното му разпространение сред частни лица и фирми. Засега другите системи могат да имат успех и приложение при по-големи бизнес системи, които са по-затворени и не се съобразяват много с околните.