Соня Петкова стана популярна през есента на миналата година като една от инициаторките за подписка на предприемачи, които подкрепиха британската компания"Краун Ейджънтс", наета от правителството като консултант при провеждането на реформата в митниците. Мотивът беше, че с допускането на чуждестранните консултанти ще се намали контрабандният внос, който удря бизнеса на българските производители. Тя е собственичка на фабрика за производство на обувки "Хинсо" ООД. Колекциите на малката русенска фирма са разработени от немски дизайнери. Оборудването, машините и материалите са италиански. Капацитетните възможности на фирмата са за производство на 8-10 хиляди чифта обувки месечно.

- - -

В: Г-жо Петкова, докъде стигнаха опитите за въздействие върху държавните институции за пресичане на контрабандния внос на стоки? Каква промяна настъпи във вашия бизнес през този период?

- Фирмата е малка, мобилна и като всички български предприятия е поставена в абсурдни условия. Оказва се, че можем да произведем обувки за "Мисис Свят", но трудно произвеждаме за вътрешния пазар. Констатацията е - с много по-голяма лекота изнасяме в чужбина, макар и недостатъчно големи количества, за да съм спокойна за производството. Отношенията навън са много ясни - харесва се нещо, поръчва се, плаща се и сделката се реализира по всички правила. Докато в България контрабандният внос е цяла структура, както наркодилърството, създадена е цяла система за неговото разпространение.

От нашата страна оказваме постоянен натиск да се ограничи проблемът с нелегалния внос. Потоците се сменят постоянно, но те трябва да се спрат. Има разпореждане на директора на Агенция "Митници" Асен Асенов, с което цените се използват като критерий. Ние настояваме то да бъде писмено и митническите служители да се предупредят, че при това икономическо състояние ще има последствия за тях, ако не го спазват. Една година митническите власти не реагират, което е бездействие с власт.

Неотдавна ние самите открихме съществуването на протокол № 4, той не фигурира в нормативния оборот, приет е в Брюксел, касае сътрудничество между държавите и защита - при съмнения за измама е нормално при запитване да се отговори в десетмесечен срок, ако отговорът не доказва измама, стоката може да остане като депозит. Предвиждат се и санкции при опит за измама да се налага глоба 200% от реалната стойност на стоката. Не че в Европа не се извършват измами, но почти всяка седмица съм в София, срещаме се с данъчни и митнически власти, а този протокол съществува, без да се прилага у нас. Никъде в административните правила не е лимитирано как митническите органи могат да се усъмнят в декларираната цена. Но за някои стоки има например борсови цени, т.е. може да се плати гаранция - митото като депозит, докато се прави проверката, след което той ще бъде върнат и дори да не бъде отговорено от страната износител, просто депозитът не се връща. Или цената да е такава, че да не буди съмнение и да не попада в такава процедура. И при нашите цени има разлика от по десетина долара на позиция, асортиментът е голям, но дори и това да стане - на най-ниската от нашите цени да се обмитява, е добре. Стойността на декларираните стоки се е повишила два пъти - ако за обувките е била три лева, сега е шест - на тези цени влизат обувки, които в чужбина се продават по 30-40 долара, тук ботушите се продават по 130 лева.

В: Подготвихте и информация от българските производители за ориентировъчни цени на стоките, по които да се обмитяват.

- Има напредък в разговорите с митниците за контрола, който ще видим как ще се реализира. Работим с Асоциацията на леката промишленост, Търговската камара, Браншовия съюз на кожарската промишленост. Постигнахме споразумение с всички браншови съюзи да дадат пазарни цени по тарифни номера на артикулите, които ще бъдат критерий за проверка на документацията, а не по митническа стойност.

Предвидено е по международен протокол за административно сътрудничество, ако има съмнения за измами, да поискат обезпечение и да правят проверки в страната - износител. За това ще служат и нашите цени. Това е споразумение от една седмица и аз разработих тарифата на обувките, която митницата получи на CD, като, надявам се, да бъдат полезни. Дали сме методи на разпознаване на естествена от изкуствена кожа, на различни материали, които и отговарят на различни тарифни номера. Подготвили сме 130 компактдиска, които да се ползват от митническите пунктове и бюра в страната. В момента граничните митници малко са качили митническата стойност. Вече каргата се обмитяват на вътрешни митници. Средната стойност в Русе е най-висока от цяла България и оттам не минават обувки. Но нещата вървят много бавно.

В: Как се развива бизнесът на "Хинсо" в тази среда?

- В момента сме в преговори за дистрибуция на наши обувки в Германия. Това е добра индикация, чудесно е, че немците, които са много прецизни, обръщат внимание на нашата продукция и качеството й. Това е шанс, защото на този пазар няма много свободни ниши, в момента изместваме испанските и италиански доставчици. Надяваме се до 2004 г. над 50% от обема продукция да е за износ. Имаме интерес от азиатска страна и Никарагуа. Имаме поръчка от "Мисис Свят" за обувки за участничките. През май трябва да сме готови и да ги изпратим в САЩ. Търсим нови ниши, тъй като работните места във фирмата от 1997 г. досега са намалели три пъти, което е в резултат от стагнацията на вътрешния пазар, а това е тъжно. Разполагаме с актуално проучване на пазара, изготвено от Техническия университет, което опровергава твърдението на вицепремиера Николай Василев, че в България всичко върви добре, защото индексът на борсата расте. Да, расте, но само на определени предприятия, които работят изключително за външен пазар или са монополистични структури. Изводът е, че колкото повече производството е за вътрешния пазар, толкова индексът пада. А вътрешният пазар е свързан изключително с контрабандния внос.

В: Констатирате ли промяна в количеството на контрабандния внос на обувки, в България?

- До октомври миналата година 15-20% от вноса се декларираше, сега вероятно е към 50%. Реално влизащият обем е към 20 милиона чифта обувки. Общо българските фирми произвеждат 500 хиляди чифта - представяте ли си за какво става дума? Вървим към рязко падане на обема. Митниците са създадени да влияят върху макрорамката, а фискът е резултат от това. Търговската палата в София има желание да покани представители на НСБОП, данъчните и митническите власти на среща по този въпрос, за да има координация в държавата. Асоциацията на леката промишленост внесе искане за съдействие от Европейската асоциация на леката промишленост, тоест информирали сме за състоянието на икономиката ни и европейските структури. Ще искаме съвети от европейски експерти, тъй като по всякакъв начин трябва да се оказва натиск. Не разбирам защо държавата реагира толкова предпазливо. Ако няма друг изход, ще продължим с натиска. До 2005 г. трябва да са в крачка тези неща. Ако няма изход, ние ще продължим с натиска. Митническите и данъчните органи са наясно, но с голямо удоволствие отлагат, това е благодат, но не за икономиката. В България нещата са трагични. Днес три-четири предприятия, които преди година подкрепиха договора с "Краун Ейджънтс", вече не съществуват - в ликвидация са, други пък са близо до ликвидация или несъстоятелност. Ако не беше забавянето в решаването на проблема с контрабандния внос, можеше и да не е така. Проблемът беше икономически, превърна се в социален и предстои да стане политически.