Турция да бъде привлечена за участие в проекта за изграждане на петролопровода Бургас - Александруполис като алтернативно трасе за преминаване на суровия петрол. Това предложил президентът на "Лукойл" Вагит Алекперов на среща в Москва с министъра на регионалното развитие Валентин Церовски. Там министър Церовски се срещна с представители на "Юкос", "Транснефт" и с руския зам.-министър на енергетиката Владимир Станев. С Турция трябва да се водят преговори за привличане в проекта, за да няма конкуренция при транспортирането на суровия петрол между петте алтернативни проекта, каза генералният директор на "Лукойл България" и председател на съвета на директорите на българския консорциум "Трансболкан ойл пайплайн" - България" Валентин Златев при завръщането си от руската столица. Според него от цената за транспортирането на петрола през Босфора зависи конкурентоспобността на проекта. Алтернативните трасета са Бургас - Вльора, Констанца - Триест, Одеса - Броди и Баку - Джейхан, чрез които петролът влиза в Черно море и се насочва към Средиземно море и американските пазари. Министър Церовски поясни, че участието на Турция ще бъде вид застраховка при преминаването на суровината през Босфора. Той допълни, че трябва да се направят пресмятания какви ще са печалбите и загубите на петролните компании. Идеята е след като се надхвърли капацитетът за преминаване на танкерите през Босфора, който е около 80 млн. тона годишно, да се премине към използването на Бургас - Александруполис.

Руската страна ще подпише меморандума през следващия месец и подкрепя проекта, заяви Церовски. През февруари България и Гърция подписаха документа без участието на Русия. Най-важното от политическа гледна точка е, че руската страна за пръв път потвърди, че ще подпише документа, коментира Златев. Нашата позиция е, че трябва да се привлекат повече нефтени компании в проекта, за да има гаранция, че проектът ще работи. Той е много труден от гледна точка на възвръщаемост на инвестициите, което в България не се разбира добре, тъй като първоначалната инвестиция ще бъде възвърната поне след 15 години, обясни Златев. По думите му участието на Казахстан в проекта е свързано с преговорите, които страната води с Русия за използване на трасета.

Един от проблемите пред петролопровода е финансирането, каза Церовски. Предстои проектът да бъде представен пред инвестиционните банки в Лондон и финансови институции в Ню Йорк. Новият етап от развитието му ще наложи актуализация на необходимото финансиране, което сега се определя на 680 млн. евро.