----------------

Агресивна атака на "Майкрософт" срещу "Линукс" може да предизвика разследване от Европейския съюз и властите в САЩ, съобщиха тази седмица европейските издания. От близо година "Майкрософт" на няколко пъти обявиха, макар и не публично, че имат притеснения от разпространението на софтуера с отворен код. Корпорацията на Бил Гейтс предприе няколко стъпки с цел да запази господстващото си пазарно положение. Първата най-съществена от тях се състоя преди около 2 месеца, когато Гейтс "зарадва" правителствата на някои държави (включително България), като им даде кода, под който е писан софтуерът на "Майкрософт". Според него това ще даде възможност на съответните институции за по-голяма свобода в редакцията на грешки в програмата и по-голяма степен на сигурност. Привържениците на софтуера с отворен код, обърнаха внимание, че този "подарък" се отнася само до най-новите продукти на софтуерния гигант, което означава, че институциите трябва да отделят средства за купуването им. У нас този код беше получен от Бойко Борисов за нуждите на МВР.

Втората мащабна стъпка на "Майкрософт" в пазарната борба с най-разпространения представител на програмите с отворен код - "Линукс"- предприе миналата седмица, когато международните издания разпространиха новината за специален фонд, който компанията ще отдели за сделки с правителства и по-големи институции. В съобщението е посочено какви суми са отделени за различните световни региони в специалния фонд. За Германия са заделени 5.4 млн. долара, за Франция - 2.8 млн. долара, а 22 млн. долара покриват останалите части на Източна Европа, Средния изток и Африка. Най-голяма е сумата, отделена за САЩ - 65.7 млн. долара, а за Канада и Латинска Америка - 13.7 млн. долара. Идеята на фонда е да се правят отстъпки при сключването на правителствени договори, а когато сделката се изплъзва - да се дарява софтуерът.

В същото време все повече правителства - на Индия, Китай, Германия, Япония, банки, организации като НАСА, американските ВВС се отказват от услугите на гиганта "Майкрософт" и предпочитат системите с отворен код.

-------------------

Всичко започва през 1984 г., когато Ричард Столмън започва да пише GNU софтуер. Както казва самият той по-късно: "Терминът "свободен софтуер" понякога не се разбира правилно - цената тук няма нищо общо. Става въпрос за свобода. Затова, ето дефиниция за свободен софтуер. За вас, конкретния потребител, една програма е свободен софтуер, ако:

1 . Имате свободата да използвате програмата за всякакви цели.

2 . Имате свободата да променяте програмата, за да отговори на вашите нужди. (За да може това да се прилага ефективно на практика, трябва да имате достъп до сорс кода, тъй като да се правят промени в програма без сорс код е невероятно трудно.)

3 . Сте свободни да разпространявате копия - или безплатно, или срещу заплащане.

4 . Сте свободни да разпространявате модифицирани версии на програмата, така че общността да има полза от вашите подобрения.

След като "свободен" се отнася до свобода, а не цена, няма противоречие между продажбата на софтуер и свободния такъв. Всъщност, свободата да продаваш копия на програмите е изключително важна: колекциите свободен софтуер, продавани на CD-та са важни за общността, а продажбата им е важен начин за набиране на средства за разработване на свободен софтуер. Следователно, програма, която не може да бъде включена в подобна колекция, не е свободен софтуер", казва Столмън.

За да предпази GNU софтуера от комерсиализация, се използва методът copyleft, който леко извърта закона за авторското право, така че да служи за точно противоположни цели на тези, за които обичайно се използва: вместо средство за "приватизиране" на софтуера, той става средство, обезпечаващо свободата на софтуера.

Генералната идея на copyleft метода е, че се дава право на всеки да използва GNU програма, да я копира, променя и разпространява модифицирани версии, но не и право да добавя свои ограничителни условия. По този начин най-важните и основни свободи, които дефинират софтуера като свободен, са гарантирани на всеки, който притежава копие на програмата; тези права стават неотчуждаеми.

За ефективност на copyleft-а, модифицираните версии на GNU програма трябва също да са свободни. Това гарантира, че разработката, базирана на GNU, ще бъде на разположение на общността, ако бъде публикувана. Когато програмисти, работещи като програмисти, решат доброволно да подобрят GNU софтуер, copyleft-а възпира техните работодатели да заявят: "Не можете да публикувате тези промени, защото ще ги използваме за създаването на наша собственическа версия на тази програма."

През 1991 г. младият студент по изчислителна техника в университета в Хелзинки, Линус Торвалдс - обявява първата официална версия на Linux 0.11. Какво е Linux?

Многозадачна, многопотребителска, некомерсиална UNIX - подобна операционна система, която е абсолютно безплатна, нейният изходен код е открит и всеки може да го разгледа и модифицира. Противниците му твърдят, че отвореният код го прави опасен, но на практика точно системата със затворен код Windows е с най-много "пробиви" в защитата си. Linux е типична GNU операционна система (ОС), което означава, че не е просто колекция от GNU софтуер, а включва програми, които не са GNU, програми, които са били разработени от други хора и техни собствени проекти за лични цели, но които могат да се използват, защото са свободен софтуер.

Днес все повече фирми пренаписват софтуера си за Linux, което го прави една от най-бързо развиващите се операционни системи. Единствената пречка е, че вече има над 100 Linux дистрибуции, което определено кара средностатистическия потребител да се чувства объркан.

Не е случаен фактът, че все повече държавни администрации, банки и големи компании преминават на Linux, както и почти всички големи софтуерни компании имат версии на програмите си за него. Оттук следва и логичният въпрос до каква степен една Linux дистрибуция е съвместима с Microsoft комплекта Windows-Office и дали са оправдани разходите за купуване на Microsoft продуктите?

Последните дистрибуции на Red Hat и Mandrake са напълно съвместими с офис продуктите на Microsoft. С OpenOffice може да се четат и записват всякакъв тип World и Exell документи, като дори и да се пише на български, форматирането на текста, таблиците и графиките се запазват. Няма никакъв проблем да се води кореспонденция на български посредством e-mail или icq, между компютри с инсталиран Linux и Windows, както и да работят заедно в мрежа. Може да се гледат и записват PDF документи, да се гледат Flash анимации, Div-X кодирани филми, да се слушат MP3-ки. Linux съвсем спокойно чете всички форматирани дискети, дискове и CD-та от Windows. Ако погледнем Windows XP и една Linux дистрибуция, ще видим, че Microsoft предлагат много малко неща в техния продукт.

След всичките суперлативи дойде време и за лошите неща. Linux, както и останалите свободни UNIX-подобни системи (FreeBSD, NetBSD, OpenBSD и т.н.), определено изисква познания в областта на програмирането. Ако човек пожелае да инсталира програма, която не е в дистрибутива или случайно не му е открито някое специфично хардуерно устройство, ще му се наложи да пише доста команди в терминал, което определено отблъсква много хора или прави присъствието на специалист почти наложително. Другото е, че все още за Windows съществуват страшно много програми и игри, които за Linux ги няма.

Но и в този случай решение има и то се казва БедОС 2 "Таня". Това е руска операционна система на Сергей Бедрин, която е абсолютно 100% съвместима с Windows 9Х и свободно се може да се вземе от http://www.winbeos98.km.ru/ . Интересното е, че авторът не иска авторски права, затова и не може да бъде осъден по закона за авторското право, а и Microsoft още не са тръгнали да съдят и доказват в съда, че е незаконна и трябва да се спре разпространението й. Замисълът на тази ОС е да се слага в компютърни зали за интернет и игри в мрежа, дори има и т. нар. pach на kernel32.dll, който скрива дяла от харддиска, където се намира системата и програмите, за да не могат децата, които сядат зад компютъра, да трият програми или да "скапят" целия компютър. Както и под Linux тук отново могат да се ползват Open Office ) или 602Pro PC SUITE, отново безплатни пакети съвместими с MS Office. Лошото на "Таня" е че интерфейсът й е на руски език (странно е кошчето да се казва мусорка).

Какво да изберем? За сигурна защита на данните, кореспонденцията и да не се рестартира компютърът непрекъснато, човек съвсем спокойно може да се довери на някоя Linux дистрибуция. За игри и гледане на филми може да се ползва "Таня", а в краен случай може и двете системи да се качат на един диск.