Инженер Илия Келешев е председател на Браншовата камара по машиностроене от нейното създаване през 1991 г. В камарата членуват около 200 водещи фирми от всички подотрасли на машиностроенето, които произвеждат 70-80% от продукцията в бранша. В управителния съвет на камарата членуват 13 души, 12 от които са ръководители на структуроопределящи фирми от отделните направления на машиностроенето.

В: Г-н Келешев, какво е състоянието на машиностроенето в момента?

- Резултатите за последните две години за машиностроенето са обнадеждаващи. Постигнат е ръст от 4% в производството през 2001 г. по съпоставими цени спрямо 2000 г.

В същите рамки е и растежът през 2002 г. Приходите от продажби за 2002 г. са около 1.65 млрд. лв., а износът на машиностроителна продукция вече е равен на 11.2% от общия експорт на страната при 10.6% за 2001 г. Растежът е особено важен, тъй като в продължение на 10 години машиностроенето беше в постоянна рецесия.

Сравнително добре се развива производството на металообработващи и дървообработващи машини, инструменти, хидравлика. Развитие има във фирмите от каростроенето с изключение на "Балканкар холдинг", който все още не е приватизиран. Задържа се производството на селскостопанска техника, на части за автомобилостроенето, на хладилно оборудване. На фона на силния срив в корабостроенето преди две години, през 2002 г. има ръст, който идва основно от завишеното производство на приватизираната "Русенска корабостроителница".

За стабилизация в развитието на машиностроенето като цяло все още не може да се говори, тъй като продължава преструктурирането му.

Възстановяването на отрасъла върви по-бавно, защото той е със сложни производствено-стопански и технологични връзки от една страна, и от друга - не е с висока норма на печалба. Отрасълът не е атрактивен за собственици, търсещи бързи печалби, управлява се трудно, поради което са малко и чуждестранните инвеститори. Постигнатият ръст през 2002 г. е предпоставка, че машиностроенето би могло да тръгне по-трайно напред. Настоящата 2003 г. ще бъде решаваща.

В: Кои са основните проблеми на машиностроителните компании и какво прави браншовата камара за решаването им?

- Развитието на машиностроенето зависи в най-голяма степен от състоянието на бизнес условията в страната. Сред основните проблеми е липсата на индустриална стратегия на страната. Икономическата рецесия в международен план започва да се чувства и у нас - намаляват поръчки, зачестяват нередовни плащания към български доставчици. Застрашително нараства междуфирмената задлъжнялост, което е голям проблем за цялата икономика. Постоянното въвеждане на нови изисквания, произтичащи от промените в законодателството във връзка с преговорите за присъединяване на страната ни към ЕС, също непрекъснато поставя нови предизвикателства пред фирмите от бранша. Редица компании работят с непълен капацитет, а темповете на техническо и технологично обновление са бавни.

В: За разрешаването на какъв по-голям проблем в отрасъла е помогнала браншовата камара през тази година?

- Считаме, че е добър резултатът от последователно отстояваната позиция от браншовата камара, която съвместно с Асоциацията на индустриалния капитал в България аргументира и защити тезата за невъвеждането на защитни мита при вноса на стоманени изделия у нас. Това щеше да доведе до неконкурентоспособност на българската машиностроителна продукция. Тя щеше да стане непродаваема заради поскъпването на вносните суровини.

В: Може ли в малка и бедна на ресурси страна като България да се развива толкова тежък отрасъл?

- Може, но не във вида и направленията, в които се развиваше до 1989 г. Да мислим, че страната ни може да има някогашното машиностроене и пазари е илюзия. Сега то се развива на базата на кооперация със западни фирми, с търсенето на нови пазарни ниши и произвеждането на качествена и конкурентоспособна продукция. Над 60% от произвежданите сега машини са предназначени за износ. При металорежещите и дървообработващите машини износът е от 80 до 95%. Машините отговарят на европейските изисквания за безопасност и имат знак СЕ, експортно ориентираните фирми имат или внедряват системи за управление на качеството. Могат да бъдат назовани и водещи фирми в това отношение: ЗММ - Сливен, и "ЗММ Металик" - Пазарджик, от областта на металорежещите машини, "ЗММ Стомана" - Силистра, и ЗММ - Хасково, при дървообработващите машини, "Цератицит България" - Габрово, с твърдосплавните пластини, "Вапцаров" - Плевен, с пресите и хидротурбините, "Капрони" и "М+С Хидравлик" - Казанлък, с хидравличните изделия , "Димекс" - Пловдив, от каростроенето и т.н.

В редица от фирмите и браншовете на машиностроенето преструктурирането в най-широк план продължава и е съпътствано с редица трудности и проблеми. Обстановката за производство и развитие е трудна, но се надяваме, че растежът ще продължи. Камарата започва работа по мотивировката на основните пазарни направления за разработването на конкурентоспособна стратегия за развитието на машиностроенето.

В: Кои са чуждестранните инвеститори, които проявяват интерес към фирмите от отрасъла?

- Като изключим "Видима Идеал" - Севлиево, където инвеститорът е от САЩ, останалите са от страни от Европа - "Берг Фитинги" АД - Монтана, с испански инвестиции, "Русенска корабостроителница" АД с германски капитали, "Цератицит България" от Габрово работи с австрийско участие. За съжаление чуждестранните инвестиции в машиностроенето са недостатъчни, а и интересът на стратегически инвеститори към България не е голям. Да се надяваме, че в бъдеще ще инвестират "Хюндай" и други компании от Европа, въпреки че сега Старият континент отчита икономическа рецесия.

В: Как държавата трябва да стимулира производителите в бранша?

- За съжаление условията в страната през последните две години не насърчават развитието на бизнеса. Смятам, че намаляване на минималните данъчни ставки и освобождаването от данък печалба на инвестициите в бранша са съвсем реални цели, които могат да бъдат изпълнени. Министерството на икономиката не счита, че то трябва да разработва стратегии за развитието на отделни отрасли на икономиката. Въпреки всичко действията на министерствата на финансите и на икономиката трябва да доведат до развитие на мерки за насърчаване на производството, което ще стабилизира машиностроителния бранш. Истина е, че има положителна промяна и от страна на политиката на банките по отпускане на заеми. Напоследък са кредитирани инвестиционни проекти за нови линии в "Чугунолеене" - Ихтиман, в "Прогрес" - Стара Загора, в "Дружба" - Разград, и др.