Преди седем години над 3 млн. българи участваха в първата вълна на масовата приватизация, при която беше продадена голяма част от индустрията в страната. Повечето от тях повериха боновите си книжки на приватизационни фондове. В новата си поредица "Дневник" ще се опита да информира читателите какво е сегашното състояние на компаниите, в които са инвестирали, каква е структурата на техния капитал, откъде могат да получат дивидентите си. Вестникът ще се постарае да даде информация какъв е шансът на акционерите да влияят върху управлението на преобразувалите се в холдинги и инвестиционни дружества фондове, както и какви са цените на книжата им на фондовата борса.

Приватизационният фонд "Труд и капитал" беше учреден през 1996 г. с активното участие на най-голямата синдикална организация КНСБ. Затова и набраният капитал от 2.3 млн. лв. го превърна в един от солидните участници в масовата приватизация. Тогава дружеството придоби акции от няколко десетки предприятия, като впоследствие повечето пакети станаха мажоритарни. Въпреки малко странното съчетаване между синдикати и бизнес, преобразуваният в холдинг фонд се превърна в една от сравнително успешните компании от този тип.

През 2003 година е годината, в която дружеството не разпределя дивиденти, като досега общата им брутна стойност е 0.72 лева. Обикновено сумите се получават през клоновата мрежа на "Първа източна международна банка", което говори и за връзките на холдинга с други организации.

Дружеството е един от бившите фондове, които нямат ясно изразен основен акционер. По-голямо уедряване в акционерната структура на дружеството настъпи през 1999 г., когато беше извършено увеличение на капитала от 2.3 млн. на 4.27 млн. лв. чрез книжа с емисионна стойност от 1.50 лева за бройка. Дори и след това обаче няма акционер с над 10% от капитала. За известно време в управлението на холдинга участва фирмата "Тераинвест", чийто представител тогава е бил сегашният депутат от НДСВ Димитър Ламбовски. Малък дял все още притежава и КНСБ, но синдикалната конфедерация се е дистанцирала от управлението на холдинга. Другото по-интересно лице в мениджмънта на преименувалия се на "ТК-Холд" фонд е на преподавателя в УНСС Валери Йосифов. Преди 1997 г. той беше председател на надзорния съвет на застрахователната компания СИК.

Акциите на дружеството отбелязаха силен възход през последната година, като от 0.40 лв. за бройка в момента се търгуват по 55-65 стотинки. Причина за това според члена на съвета на директорите на "ТК-Холд" Иван Ревалски са редовно раздаваните дивиденти. Печалбата за миналата година не е разпределяна, тъй като са натрупани прекалено много натрупани суми от дивиденти за минали години, които още не са потърсени от акционерите. Затова и общото събрание за 2002 г. е решило през тази година да се получават парите от предишни периоди. Практиката показва, че над 50% от акционерите не вземат полагащите им се суми. В момента получаването става в централата на холдинга, която се намира на столичния площад "Македония".

"През последните години търсим крайни инвеститори за нашите предприятия", сподели Иван Ревалски. Холдингът е институционален, а не стратегически инвеститор и затова не живеем с илюзията, че ще сме собственици на дружествата дълго време, допълни той. Холдингът е създал няколко компании със 100-процентово негово участие, с които да се подпомага развитието на закупените от масовата приватизация заводи. Например едно от тях заема машини на дружествата, като си остава техен собственик. Така се избягва опасността технологиите да станат собственост примерно на Агенцията за държавни вземания при евентуален фалит на предприятието. На някои места холдингът изпълнява и социални функции. Кариерите в кюстендилския град Земен например са единствената работеща фирма в региона.

Печалбата за 2002 г. от 1.412 млн. лв. е натрупана основно от продажбата на миноритарните дялове на холдинга в силистренския завод за касови апарати "Оргтехника" и в "Захарни заводи" - Горна Оряховица. Малка част от приходите са дошли и от лихвени плащания. Сделките на фондовата борса с акции на ямболската компания за производство на млечни продукти "Кабиле ЛБ" са свързани с търсене на подходящ инвеститор за дружеството, обясни Ревалски. То трябва да покрие новите български стандарти до началото на 2004 г., като иначе има опасност от спиране на дейността. Засега обаче купувач на завода не е намерен. За покриването на стандартите остава да се вложат около 50 хил. лева.

Повечето предприятия от портфейла на "ТК-Холд" са в тежко състояние, но някои от тях изнасят продукция за Европейския съюз. Например "Каумет" продава в Италия, производителят на редуктори "Модул" - в Холандия, а в няколко държави изнася и видинското предприятие за помпи "Випом". Някои от дружествата като "Беласица" и "Модул" дори плащат дивиденти на акционерите си. През последните години в предачната фабрика "Белпред" са инвестирани 400 хил. лв., но там продължава да тежи голям дълг по ЗУНК.