Олег Копанаров: Керамиката трябва да залага на често обновяване на моделите

Олег Копанаров: Керамиката трябва да залага на често обновяване на моделите

Олег Копанаров е роден през 1963 г. Завършил е Строителния техникум в Брацигово, работил е като строителен техник. С брат си Тодор Копанаров са съсобственици на "Спектър Керамик" ООД за производство на декоративна керамика и сувенири.

В: Г-н Копанаров, как стартирахте бизнеса с керамика в Брацигово, където няма традиции в производството на керамични изделия?

- Това беше една от големите трудности, които преодоляхме. Тези, които търсеха керамика, не идваха в Брацигово, а в традиционния център за керамични изделия Троян. За да накараме клиентите да дойдат тук, трябваше да им предложим нещо съвсем различно. Стартирахме бизнеса през 1989 г. с производство на фаянсови рисувани пана за баня и кухня. Тогава работехме в буквалния смисъл на думата в гаражни помещения.

Когато започна да се внася италиански теракот, нашият бизнес замря. Но вече бяхме вложили много средства в пещи, преси, глазури, бои и трябваше да търсим ново производство. Насочихме се експериментално към сувенирите. Направихме проучване и с плахи опити минахме през производството на саксии, гювечета, вазички, чаши, сервизи. Експериментално започнахме и производство на черна керамика, облепена с кожа, която се прие добре на пазара. След това направихме цех в съседното село Бяга. Той не просъществува заради високия наем. Това се случи между 1991 и 1992 г., когато цехът фалира. Междувременно поръчка от Чехия ни стимулира да търсим усилено база за предприятието. Наложи се да наемем работници на надомна работа. Но после настъпи голямата криза.

В: Сега обаче разполагате с голяма база и модерно производство. Как се решихте след един фалит да започнете отново същия бизнес?

- Беше ясно, че докато не разполагаме с имот наша собственост, няма смисъл да започваме сериозен бизнес. В онези години приватизацията в такива общини като Брацигово беше мръсна дума.

Закупихме сладкарски цех, собственост на РПК "Априлци", който беше руина.

Вложихме 100 хил. лв. за закупуване, после още много повече за ремонт и ново оборудване. Справихме се, защото работихме с млади и енергични хора, които не жалят труда си.

В: Колко работни места осигурявате?

- В началото през 1991 г. имахме 25 човека. Вторият ни старт през 1997 г. беше с 40 работници, сега заетите са 75. Можеше да са и два пъти повече, ако нямаше бюрокрация. Докато узаконим имота, за да го облагородим, две години работихме в кал. За всеки документ се тича от институция на институция.

В: Освен на потенциала на младите хора на какво друго разчитате?

- В нашето производство от голямо значение са материалите. Ние сме една от малкото български фабрики, които работят и с вносна глина и глазура, защото за нас добрият материал е залог за качеството на крайния продукт.

Снабдяването с глина вече започна да става все по-малък проблем. Имаше период, когато държавните фабрики предлагаха некачествена продукция. Това водеше до брак при нас от порядъка на 30%. Миналата година стигнахме дотам, че внесохме за 20 хил. лева глина от Чехия, защото по ред причини в България не можеше да се намери хубав шамот. Но от качествения чешки материал произведохме и по-елегантна и фина продукция, която си имаше своята по-висока цена и добър пазар. Впоследствие се свързахме с производители в Елин Пелин, които успяха да разработят материал, идентичен на чешкия и по качество, и по пластичност.

В: Колко изделия предлагате на пазара?

- "Спектър Керамик" в момента предлага от 1500 до 2000 асортимента. Това са различни видове сувенири, моливници, папируси, домакинска, цветарска керамика. Почти всеки ден вкарваме в производството нещо ново. Годишно новите ни модели са около 400, от тях 50-60 стават хитови. В нашето производство има и сезонност. Лятото се търсят туристически модели, сувенири и подаръци. Пролетта и есента са цветарски периоди и се продават много саксии.

В: Къде реализирате продукцията си?

- Предимно в страната. Имаме много малко износ. Досега всички чуждестранни търговци са ни предлагали оферти, според които искат да купят продукцията ни под себестойност. Притеснява ни вносът от Китай.

Това е страна, която предлага 40% от стоките първа необходимост в света. Но е невъзможно в магазина цената на един сервиз за кафе да е 1.80 лв. На каква цена е произведен, на каква е обмитен у нас, та да се продава за под 2 лв.? Проблемът е общонационален и не се отнася само до този вид стоки.

В: Как преодолявате конкуренцията на Китай?

- Държим на разнообразието и във видово, и в ценово отношение. Имаме артикули на цена от няколко стотинки до 20-30 лв. Целта е да предлагаме голям асортимент, а не скъпа продукция. Държим на разнообразието и широкия пазарен спектър, така че да обхванем големи пазарни ниши.

В: Каква е стратегията за развитие на предприятието?

- Минали сме през един фалит и знаем какво е да се надцениш. Според нас песимистичният вариант за бизнес план е за предпочитане пред реалистичния и още повече пред оптимистичния. Отдавна планираме да направим свое търговско представителство извън Пазарджишка област.

Вече имаме собствен парцел на централна улица в Пловдив, закупен с кредит от "Юнионбанк". Там ще изградим подземен склад, магазинна част и артгалерия. Над търговското представителство ще бъде изградена и жилищна част. Вече имаме идеен проект. Предстои ни да направим големи инвестиции, за които ще теглим кредити. Компютърна мрежа ще свързва базата в Пловдив с производственото предприятие в Брацигово.

Другото направление за бъдещо развитие, което обмисляме, е занаятчийският туризъм. Има интерес в тази посока и от туроператорите. Много са чужденците, които не искат да почиват на море или на планина, и все пак да разнообразят свободното си време. Имаме възможност да им предложим да се докоснат до целия производствен процес, да пипнат глината, да моделират, да направят нещо със собствените си ръце от начало до край и да си го отнесат вкъщи с удовлетворението, че сами са го сътворили.

В: За развитието на занаятчийски туризъм може би ще е необходима организация на национално ниво?

- Това е един бъдещ етап и със сигурност такава организация ще е необходима. Тя трябва да обхване много традиционни български занаяти като керамика, дърворезбарство, килимарство. Този вид туризъм все още се подценява. Туроператорите могат да включат производства като нашето в своите маршрути. Още повече, че Брацигово може да им предложи и минералните си извори.

В: Явно работите често с банките. Наблюдава ли се промяна при тях?

- Теглили сме много кредити, още от "Първа частна банка", които се вземаха лесно, но трудно се изплащаха заради високите лихви. След това настъпи периодът, в който да вземеш кредит, беше почти невъзможно. Сега банките се стремят да се доближат не само до клиента, но и до проблемите му. Ако исканият кредит е непосилен, е все едно да ти направят "мечешка" услуга. Партньорството, като че ли започва наистина да става двустранно. Разликата е, че днес в банката трябва да отидеш абсолютно подготвен, да мотивираш нуждата от кредита, сериозността на начинанието и своите възможности да го изплатиш.