Износителите за Германия ще спазват специални условия на труд
Изискването за социални стандарти в производството засега е поставено за производителите на текстил и готово облекло, детски играчки и обувки. В перспектива освен условията за здраве и безопасност германските търговци възнамеряват да изискват и задължително спазване на екологичните норми, което ще засегне всички български фирми, които изнасят за ЕС.
През миналата седмица в България дойдоха членове на Външнотърговското обединение на германските търговци на дребно AVE, което е сред най-големите бизнес сдружения там. Представители на KarstadtQuelle, Metro group, каталожната търговска верига Otto са се срещнали с шефове на 50 български шивашки предприятия - техни партньори, и са ги запознали с тези изисквания. Между поканените са били представители на "Нитекс" - Доспат, "Софтрико", "Саси фешън", "Нора" - Ловеч, "Солид" - Русе, чиято стока се продава в тези вериги.
И досега големи европейски и американски търговски компании, които са акционерни дружества, са поставяли специфични хуманитарни изисквания към доставчиците си, подтиквани от желанието на дребните акционери, коментира председателят на Асоциацията на износителите на облекло и текстил Роберт Александрийски. Имало е случаи, когато такива компании са се изтегляли от държави като Пакистан например, след като е било установено, че фирмите доставчици са използвали детски труд или са допускали експлоатация. "Триумф" пък претърпяла загуби и затворила предприятието си в Бирма, след като рекламирала произведеното там бельо със снимка на голо женско тяло, обвито с бодлива тел.
Целта е обаче тези изисквания, които досега всяка голяма търговска верига е формулирала самостоятелно, да се обединят в общ единен стандарт, за да може доставчиците на Metro да работят и за Quelle, без да променят каквото и да било в производството си. Пример за сега съществуващите разминавания е, че едната компания изисква табелките, сочещи аварийния изход, да са зелени, а по стандартите на другите те трябва да са жълти, разказаха участници в дискусията с германските компании. Те дали пример с чуждестранен производител, сертифициран 53 пъти от всички свои контрагенти.
Неприятното за българските производители е, че за да получат сертификация като доставчици на тези вериги, трябва да платят на одитор, като покрият разноските му в България и хонорара, коментира Александрийски. Сертификацията струва между 1500 и 3000 евро, отделно перо са промените, които ще трябва да се направят по препоръка на одитора. Одитът се извършва от независими фирми, акредитирани от неправителствената организация Social Accountability със седалище в Ню Йорк.
За да получат сертификата, работодателите трябва да отговорят на въпроси кога започва и кога свършва работният ден за трите смени, да посочат часовете на задължителните почивки, колко извънреден труд е положен за месец средно в предприятието и колко е работил служителят с най-много извънредни часове. Във въпросника се пита дали шамари или друг физически контакт, както и викане, заплахи или нецензурен език се използват, за да накарат работниците да се трудят. Отговор изисква и въпросът дали достъпът до храна, вода, тоалетна и медицинско обслужване също не се използва като дисциплинираща мярка, дали ръководството има право да отнеме личните документи на работещите, искат ли им се парични депозити.
Някои български фирми вероятно ще отпаднат, особено тези, които нямат възможност или не желаят да се сертифицират, коментираха от асоциацията. Това не означава, че тяхната стока няма да бъде допускана на германския пазар, а само, че няма да се продава в магазините, чиито собственици са членове на AVE. Проблемът, ако решат да работят с по-малки партньори, обаче е, че те обикновено поставят по-кратки срокове и поръчват по-малки серии. Така че въпрос на лична преценка е дали инвестицията в сертификация ще се изплати и в какъв срок, коментира изпълнителният секретар на асоциацията Деница Пейчева.
Проектът, наречен "Въвеждане на единен модел за подобряване условията на труд в избрани страни-доставчици на германската търговия на дребно", се подкрепя от германското Министерство за икономическо сътрудничество и развитие в рамките на програмата за насърчаване на публично-частните партньорства. Той включва 12 държави, между които освен България са и Румъния, Турция, Индия, Индонезия, Филипините. Германското правителство предоставя за осъществяването му 3 млн. евро, други 10 млн. евро отпускат компаниите, съобщи Росица Милушева от Германското дружество за техническо сътрудничество GTZ, което подпомага осъществяването на проекта. Към проекта на германските търговци вече са се присъединили и няколко търговски вериги от Холандия. Част от парите ще бъдат и за обучение на български сертификатори, което ще спести разходите на фирмите, каза Милушева. Проектът ще продължи до 2005 г., като се очаква срокът да бъде удължен.
Според участници в срещата с германските фирми с тези нови изисквания се поставят и допълнителни нетърговски ограничения към производителите с цел ограничаване на достъпа на стоки от Източна Азия, след като през 2005 г. паднат квотите за внос в ЕС на текстил оттам.
Българската асоциация на износителите на облекло и текстил през следващия месец ще обяви доброволен Кодекс за поведение на производителите, с който българският бизнес да покаже пред международните си партньори, че грижите за условията на труд са и наши, каза Роберт Александрийски. В асоциацията членуват 103 компании, износители. Общо в България работят между 2 и 3 хил. текстилни и шивашки предприятия, като продукцията им формира едно от основните пера в износа. По данни на Асоциацията на дружествата от леката индустрия валутните приходи на отрасъла за миналата година са 1.25 милиарда долара, положителното външнотърговско салдо е 220 милиона долара. Близо 90% от износа е за Европейския съюз, където Германия е основен партньор, САЩ, Канада и Австралия. Индустрията дава препитание на един милион души. Същевременно от 1989 до 2002 г. близо пет пъти е спаднало производството на памучни прежди, десет пъти на вълнени прежди, четири пъти на чорапи и чорапогащници, сочат данните на асоциацията.
-------------
Петнадесет шивашки фирми от Монтана са поискали от областния управител Мариан Цветанов да спре решението на общинския съвет в града за даване на терен на германската фирма "Фер", съобщи в. "Монт прес". Местните бизнесмени смятат, че "Фер" ще ги конкурира нелоялно и ще набира шивачки от техния персонал с обещания да им плаща с 10-20 лева повече на месец. Освен това цената от 1 евро за квадратен метър земя, на която е договорен теренът, е далеч от пазарната, твърдят недоволните от общинското решение. Преди да гласуват, съветниците в Монтана са одобрили инвестиционния план на "Фер". Той предвиждал за изграждане на шивашки цех, складове и гаражи в Монтана да бъдат вложени 2 милиона евро. Инвеститорът се е ангажирал да разкрие между 400 и 500 работни места.