Лизингът е реална алтернатива на потребителския банков заем, а до известна степен и на инвестиционното кредитиране. Лизингът е договорно споразумение, при което собственик на актив (лизингодател) предоставя правото за ползването му на друго лице (лизингополучател) при определени условия, срок и схема за плащане.

След изпълнението на условията лизингополучателят обикновено става собственик на актива. При лизинга вместо клиентът да заплати цената директно на производителя или доставчика и да закупи оборудването, което желае, лизингодателят го придобива и му го предоставя за ползване. Ролята на лизингодателя в тази схема е чисто финансова.

Правната уредба на лизинга е достатъчно адекватна за българския пазар и в същото време съответства на международните актове в тази област. Договорът за лизинг е търговска сделка по смисъла на Търговския закон (ТЗ). Чл. 342-347 от ТЗ регламентират двата основни договора за финансов и оперативен лизинг. Има известно сходство между правоотношенията по договор за лизинг и при тези, уреждани чрез договора за наем. Дори някои автори защитават теорията, че лизингът не е нищо друго освен съвременна разновидност на наема на машини, оборудване и други стоки. За това при лизингова сделка са валидни и разпоредбите за наема на Закона за задълженията и договорите - чл. 228-241 (особено при финансовия лизинг). Разбира се, предвид наложените от практиката допълнителни изисквания договорът за лизинг все повече се отдалечава от първоизточника си - договора за наем, той придобива сложен фактически състав. Много често в договора се прибавя гаранция за обратно изкупуване от страна на производителя или доставчика, а така също и елементи от договора за покупко-продажба, които се уреждат тристранно: между лизингодател, лизингополучател и продавач (освен основните параметри на същинския договор за покупко-продажба между лизингодател и доставчик се добавят тристранните отношения по гаранция, пуск в експлоатация, застраховане, срокове на доставка и местоизпълнение). Друго отличие е фактът, че при наема обикновено наемодателят притежава вече вещта и неговата печалба се формира от цялата наемна вноска. При лизинга лизингодателят придобива посочена от лизингополучателя вещ специално заради него и печалбата му се формира от заложената лихва, което е цената за наема не на вещта, а на парите, с които тя е придобита. С оглед на това при лизинга е необходима и подробна проверка на платежоспособността на лизингополучателя.

Съществуват две разновидности на лизинговите схеми. Оперативният лизинг е отдаване под наем за дълъг срок. Собственик е лизингодателят и след изтичане на договорения срок той остава собственик на вещта. Лизингополучателят плаща вноски за ползване на съответната вещ. Задължава се и да спазва определени изисквания при експлоатацията. На българския пазар се наблюдава и една производна форма на финансовия лизинг и това е така нареченият в практиката обратен лизинг. Предвид все още голямата нужда в българската икономика от свежи оборотни пари при тези участници в стопанския живот, които вече са закупили в брой своето оборудване на 100% и в по-късен период поради нарастване на дейността, се отваря бюджетен дефицит, по-голямата част от лизингодателите предлагат и обратен лизинг: изкупува се вече придобитото оборудване от лизингополучателя на до 80% от стойността му (това замества авансовата вноска) и се отдава обратно на бившия вече собственик на лизинг. Форма, която при по-висока стойност на оборудването може да освободи доста свободни средства за собственика си.

При финансовия лизинг собствеността преминава от лизингодателя в ръцете на лизингополучателя в момента на изплащането на договорените вноски. Имуществото се застрахова за срока на лизинга. При договора за финансов лизинг лизингодателят има задължение да предостави на лизингополучателя за ползване оборудване, избрано от него, а лизингополучателят има задължението да заплаща определена сума, най-често под формата на месечни лизингови вноски. Освен тези основни задължения страните имат и други. Обикновено лизингодателят има и задължение за доставка до определено място или за монтаж и пускане на оборудването в експлоатация. Задължение на лизингополучателя е да застрахова оборудването предвид факта, че при финансовия лизинг рискът от повреждане на стоката е за негова сметка. Неизпълнението, на което и да е от договорените задължения, води до санкция. Неизпълнението от страна на лизингополучателя да заплаща лизингови вноски на падежа, посочен в лизинговия договор, води най-често до неустойка в размер, договорен от страните, която се начислява за всеки ден на забавено изпълнение на задължението за плащане. Неизпълнението на задълженията, на която и да е от страните, дава възможност на насрещната изправна страна да иска разваляне на договора за лизинг и да търси обезщетение за вредите от неизпълнението на договора. Възможността на лизингополучателя за предсрочно издължаване и съответно за придобиване на собствеността върху оборудването обикновено не са ограничени в договорите за лизинг. Единствените изисквания са клиентът да плати на лизингодателя остатъка от сумата, която последният е заплатил, за да придобие стоката, плюс компенсаторна такса, ако обаче не е в неизпълнение на другите си задължения по договора. Преимуществата за лизингополучателя са, че той става собственик на оборудването и може да се разпорежда с него или да го използва като обезпечение. Спира да плаща лихвите, които иначе би дължал при едно обичайно изпълнение на договора за лизинг. Не трябва да се забравя, че макар и финансов лизинг, това не е купуване с разсрочено плащане, което означава, че бъде ли прекратен договорът едностранно от лизингодателя поради виновно неизпълнение на задължение от лизингополучателя, то последният в повечето случаи няма право на претенция за придобиване на собствеността при пълно изплащане на остатъка. За лизингополучателя остава фактът на наемно ползване на обекта на лизинг за периода на ползване и евентуалната натрупана от това печалба, но не и собствеността.

Важен закон в областта на лизинга е Законът за особените залози предвид факта, че почти всеки договор за лизинг - с оглед гарантирането на вземанията на лизингодателя - се вписва в централния регистър на особените залози.

Счетоводното и данъчното отчитане на лизинга е уредено в Закона за данъка върху добавената стойност и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, както и в Национален счетоводен стандарт №17. Отчитането става аналогично на договорите за наем. И при оперативния, и при финансовия лизинг стоката се заверява в баланса на лизингодателя, който дължи ДДС при придобиването (вноса), и впоследствие в неговия патримониум е правото на възстановяване, той прави и амортизационни отчисления. Лизингополучателят заверява в баланса си разходите по направените авансова и месечни вноски, като при оперативния лизинг той никога не става собственик и съответно никога не заверява обекта на лизинг в своя баланс, а при финансовия лизинг лизингополучателят придобива обекта по стойността на последната вноска и по същата го заверява в баланса си.