Кабелният бизнес винаги е бил конкурентен, но в последните години битката за клиенти между най-големите оператори е особено ожесточена. След като преминаха пионерския си период, характерен с разпънатите жици от блок на блок, компаниите започнаха изграждането на модерни мрежи. Премина и етапът, в който в отделните квартали работят различни оператори и повечето големи играчи в бранша вече покриват цели градове. Това дава възможност на абонатите, ако не са доволни от качеството или обслужването на своя доставчик, лесно да го сменят с друг. Тази практика дори се стимулира от компаниите чрез промоции, а понякога и чрез непочтени средства - някои оператори разпространяваха листовки, че конкурентите им са фалирали и абонатите им безплатно могат да се включат в тяхната мрежа. Причината е, че масовото кабелизиране е в миналото и вече повечето домакинства както в градовете, така и в по-големите села, гледат кабелна телевизия. Така битката се пренася в посока на преразпределение на пазарните позиции и предлагане на все по-широк спектър от услуги.

Следващата фаза от еволюцията на операторите ще е свързана с масово доставяне на високоскоростен интернет, платена телевизия, гласова телефония, видеопрограми, пожароизвестяване, охранителни услуги и други. Някои оператори и сега предлагат част от тези услуги, но с изключение на кабелния интеренет те не се радват на особен интерес поради все още високата си цена.

Кабелните оператори упорито крият броя на абонатите си, но според изследване на НЦИОМ от миналата година

52.3 % или 1.4 млн. от домакинствата гледат кабелна телевизия

В регистъра на Комисията за регулиране на съобщенията лицензираните кабелни далекосъобщителни мрежи са над 1000.

Основните играчи на този пазар са "Евроком кабел", който е водещият оператор в София, и "Кейбъл България", чието влияние е силно в страната. В столицата е сериозен пазарният дял и на "Евротур сат", "Сити кабел" и "София кабел". Във Варна водещите позиции си поделят "МСат", "Ариел ТВ" и "Верея кабел". В "Пловдив най-голям е делът на "Евроком България", а в Русе - на "Кис".

Софийският "Евроком" предлага 67 канала, 37 от които са български. Компанията примамва клиентите си с постоянни томболи, в които се разиграва битова техника. Абонаментната такса на "Евроком кабел" е 14 лв. Кабелният интернет на компанията може да се използва, като абонатите платят модема за 6 месеца или като го наемат срещу 70 лв. месечно. По 15 лв. е месечната такса на "София кабел" и "Центрум груп" . Последната фирма е единствената, която в момента излъчва в столицата част от западноевропейските канали, които бяха спрени преди половин година заради неуредени авторски права. Абонатите на "Центрум груп" могат да избират и между различни ценови варианти за ползване на интернет. "Евротур сат" дава възможност за избор между малък и голям пакет програми. Първият включва 30 канала на цена от 9 лв., а вторият 75 за 14.50 лв. Фирмата работи с няколко различни доставчика на интернет, като цените на услугата варират от 15 до 100 лв. месечно в зависимост от скоростта и лимита на трафика.

Най-голямо напрежение в бранша съществува между "Евроком кабел" и "Евротур сат тв".

Войната между двата оператора

тече от няколко години в съда. Те водят съдебни спорове около общото им дружество "Евроком тв нет" ООД, създадено през 1996 г. Те се атакуваха по различни причини и в Комисията за защита на конкуренцията. През ноември 2001 г. представители на "Евротур сат тв" направиха скандал по време на пресконференцията, на която беше обявено включването на Джордж Сорос сред акционерите на "Евроком кабел". Няколко месеца по-късно един от основните акционери в същата фирма и в телевизия "Евроком" Росен Илчев беше пребит пред дома му в София. Една от версиите на полицията беше, че става въпрос за разчистване на сметки между конкуренти.

Утвърждавайки се като все по-атрактивен, този бизнес започна да привлича и чужди инвестиции. В края на 2001 г. регионалният инвестиционен фонд Southeast Europe Equity Fund, Ltd (SEEF), управляван от Soros Private Funds Management, обяви, че ще инвестира 10 млн. долара в "Евроком кабел". SEEF, чиито инвестиции обикновено са средносрочни, т.е. за период между три и пет години, предвиждаше размерът им в "Евроком" да достигне 20 млн. долара. Периодично обаче се изказват съмнения около реалната собственост на най-големия столичен кабелен оператор.

Другият голям играч "Кейбъл България" стъпи у нас през 2000 г. като първата чужда инвестиция в кабелния бизнес, която ирландци искаха да направят с американски капитали. Като собственици бяха представени Ganley Group и инвестиционният фонд Catamount Partners L.P., в който Comodities Corp. e основен акционер. Първите покупки на "Кейбъл България" бяха кабелните мрежи на "Юниън телевижън" и "Глобул", а обявените инвестиционни намерения - 50 млн. долара за първите три години и обща инвестиция в проекта за около 200 млн. долара. В подготвянето на безнес програмата тогава се включи бившият министър на транспорта и съобщенията Пламен Петров. През май Комисията за защита на конкуренцията разреши 100% от акциите на "Кейбъл България" АД - София, да бъдат купени от "България БродБанд" - Люксембург. Регистрираното в Люксембург дружество "България броуд банд сарл" е мажоритарен собственик и на "Евроком кабел". Тази сделка обаче пропадна. Преди три седмици стана ясно, че дружеството има нов собственик - международна инвестиционна група, ръководена от Рон Финли. В сделката е участвал и издателят на вестник "Дума" и собственик на телевизия Би Би Ти Петър Манджуков, който по негова информация пред в. "Капитал" е придобил 25% от оператора.

Различни са оценките за качеството на кабелните оператори у нас. Според някои специалисти в България мрежите са на високо ниво, защото са изграждани от самото начало по съвременни технологии. Много от абонатите обаче не са особено доволни от това, което виждат на телевизионните си приемници. Основната причина е във въздушните мрежи, които все още са най-разпространени. Операторите обаче трябва да изградят кабените си мрежи под земята не само заради желанието на абонатите да получават качествена картина, но и заради държавните изисквания. Според наредба номер 9 на Министерството на държавното развитие и благоустройството от 1 декември 1999 г. в срок от една година всички кабелни оператори трябва да изградят подземни мрежи. Това изискване обаче все още не е спазено напълно.

- - -

Достъпът до интернет през кабелната мрежа

Достъпът до интернет през мрежата на кабелните телевизии става все по-популярен у нас и в дългосрочен план поставя под въпрос бъдещето на модемните връзки. Той дава на абонатите си по-висока скорост и по-добра услуга при свързване с глобалната компютърна мрежа. Като алтернатива на наетите телефонни линии се появиха и локални мрежи (т. нар. LAN-ове), които най-често се изграждат между отделни блокове, апартаменти или дори квартали.

Разцветът на кабелния интернет в последно време може да се обясни с цифровизирането на телефонните линии и повишаването на цената на телефонните импулси. Въпреки това по неофициални данни на самите доставчици абонатите са най-много в София, като броят им не надхвърля 15 хиляди души. Интернет в столицата предлагат вече почти всички кабелни оператори. Според данни от "Евроком кабел" клиентите на тази услуга са се увеличили с 250 процента. Разпространението на интернет от кабелните оператори се улеснява от изградената вече мрежа за пренос на телевизионен сигнал. Това спестява част от разходите за инфраструктурни инвестиции. Както е известно обаче, интернет е двупосочна медия, затова е нужен и втори канал, по който да се трансферират данните от персоналния компютър към сървъра.

Съществуват два начина за такъв пренос на данни през мрежата на кабелния оператор. Първият предполага осигуряването на обикновена наета телефонна линия като канал за обратна връзка. Това решение обаче в дългосрочен план е по-скъпо и далеч по-неефективно поради ниската скорост на трансфера и големите разходи за наемане на такава линия. По-широко разпространен и наложил се по света начин е използване на честотно разделение и изграждането на втора кабелна връзка за обратен канал.

Тъй като по кабела постоянно тече и телевизионният сигнал, кабелният оператор, предлагащ интернет, се нуждае от специално оборудване за преобразуване на сигнала, а абонатът трябва да има кабелен модем. За да може да го използва с персоналния си компютър, потребителят се нуждае от мрежова карта, която струва около 10 лева. Най-много потребители на тази услуга в столицата имат „Евроком кабел“ и „Евротур САТ“. От лятото „Евротур САТ“ предлагат на своите абонати достъп до интернет през шест провайдъра. Засега на този пазар се наблюдава интерес най-вече към евтините пакети с ограничен трафик с цени между 10 и 15 лева. Според доставчиците едва една четвърт от абонатите са на неограничен достъп, като интернет се използва предимно за електронна поща, сърфиране в мрежата или чат.

- - -

Авторските права скараха операторите

Доказателство за силната конкуренция в кабелния бранш е скандалът, който избухна преди две седмици между "Центрум груп" и Асоциацията на българските кабелни оператори (АБКО). Причината за конфликта е, че столичният кабелен оператор проведе лични преговори с организацията за управление на авторски права "Музикаутор" за връщане на екран на някои от най-атрактивните западни телевизии, които преди половин година бяха спрени заради неуредени права. От АБКО решиха да изключат "Центрум груп", защото са дръзнали "да се спасяват поединично с кокошкарски преговори зад гърба на асоциацията".

През май кабелните оператори спряха разпространението на 37 от най-гледаните чужди телевизии, сред които RTL, Sat 1, Pro 7, Viva, Rai 1,2, 3 и TVE, и взеха решение, че няма да пуснат каналите, докато не получат изгодни условия. Според Цеца Ефтимова, шеф на организацията, защитаваща музикалните права, задълженията на кабелните оператори за последните четири години са два милиона лева.

Лишавайки зрителите от тези телевизии, членовете на АБКО не намалиха месечните си абонаментни такси. За "пълнеж" се появиха канали от близкия и далечен изток. Започнаха да навлизат реалити и адвенчър телевизии, които са непознати на българския пазар и се предлагат на преференциални цени.

Преди месец обаче собственикът на "Центрум груп" Валентин Рангелов постигна договореност с "Музикаутор" и върна на екран някои от изключените канали като Sat 1, Pro 7, Rai 1 и TVE. Вместо този пробив да бъде използван от останалите в бранша, за общо уреждане на спора те отлъчиха "Центрум груп" и спряха да разпространяват едноименния канал по мрежите си. От своя страна и "Центрум груп" спря телевизии като "Канал 3", "Канал 2001", "МСат" и "Би Би Ти". Рангелов обяви и че ще започне рекламна кампания на своя пакет от програми, с която ще привлече абонати на конкурентите си.