Азис Садула: Банките подкрепиха бизнеса, остава да го подкрепи и държавата
В: Г-н Садула, как създадохте "Цитрон" и защо се насочихте точно към производство на сладкарски изделия?
- Предприятието започна дейността си през 1990 г., като първоначалното ми намерение беше да извършва търговия с плодове и зеленчуци. Тази дейност продължи три години. След това обаче реших, че тя не съответства на потенциала на предприятието и не ме удовлетворява. По принцип търговията с плодове и зеленчуци беше или временно печеливша, или временно губеща. Трайността на този вид стоки е кратка и затова често се бракуват големи количества от тях.
"Цитрон" продължи с продажба на едро и дребно на захарни изделия и беше едно от първите дружества в региона занимаващо се с този вид дейност. Докато осъществявахме търговска дейност, получих предложение да наема цех за сладкарски изделия във Велики Преслав. След много размисли го наех. Така започнахме да осъществяваме освен търговия и производство. По-късно закупихме собствена база във Велики Преслав и построихме фабриката за захарни изделия. Сега в Шумен също имаме цех под наем, но вероятно скоро цялото производство ще бъде прехвърлено във Велики Преслав. За целта в момента се застрояват нови парцели и се разширяват производствените мощности.
В: Какви изделия произвеждате и къде ги предлагате?
- В "Цитрон" се произвеждат около 100 вида сладкарски изделия - шоколадови и обикновени бисквити и вафли, локуми, меденки, бонбони. Рецептите са български, чужди и наши собствени. Имаме амбиция цифрата на произвежданите изделия да се увеличи осезаемо. Разполагаме с добре развита дистрибуторска мрежа в цялата страна. Предлагаме продукцията си в "Метро", "Била", "Фантастико" и други вериги от магазини. Със собствен транспорт доставяме изделия до всяка точка на България. Имаме и дистрибутори, осъществяващи каталожна търговия с наши продукти. Годишно във фабриката се произвеждат около три хиляди тона сладкарски изделия. Стремим се да поддържаме цени, които да отговарят на джоба на българския клиент. Съобразяваме се и с оптималното съотношение цена-качество. Ако цената на даден продукт е много ниска, значи има компромис с качеството.
В: Планирате ли износ?
- Вече имаме износ. Наша продукция намери добър прием в Косово, Македония, Румъния, Германия, Англия, частично Португалия. Около 25% от производството на фирмата се реализира на външни пазари.
Търсим, разбира се, и възможности за излаз на нови пазари. Ниши има достатъчно, но за да бъдем по-ефективни и да произвеждаме по-качествени изделия като вкусови качества и външен вид, са необходими нови технологии.
В: С български суровини ли работите?
- Работим изключително с вносно какао, а захарта, брашното и опаковките са български. По принцип в страната около 40% от суровините, които се влагат в производството на захарни изделия, са вносни. И това не е необяснимо, у нас няма производители на палмово масло, например. В случай че използваме слънчогледово масло, изделието бързо гранясва. Няма и производство на българско какао. Сухото мляко се предлага на много високи цени и затова го внасяме. Парадокс е, че у нас никой не произвежда подобрители, ароматизатори и емулгатори.
В: Какви средства сте инвестирали досега?
- За съжаление европейските фондове и програма САПАРД не обхващат нашия бизнес и затова не можем да ползваме кредити при облекчени условия или грантове. Може би това е една от причините всички инвестиции, направени във фирмата, да са реализирани със собствени средства. Ако трябва да конкретизирам, ще отбележа, че само през миналата година са инвестирани около 500 хил. лева в строителство, нови технологии и ноу-хау. Почти цялата си печалба реинвестираме, за да подобрим сградния фонд и машинния парк. Изключително важни са "невидимите инвестиции" - сред тях бих посочил обучението на персонала. Практика в "Цитрон" е изпращането на работници и технолози на обучителни курсове. Каним и външни специалисти за обучение, които работят по програма ФАР.
В краткосрочен план смятаме да закупим две нови линии - за производство на бисквити и за шоколад и шоколадови бонбони.
В: Как оценявате условията за развитие на бизнеса в момента?
- Има условия за развитие и разширяване на бизнеса ни, но това трябва да стане за сметка на разширяването на външните пазари. Българският пазар е малък по принцип, а сега е и свит. Ако искат да се развиват и да бъдат на европейско и световно ниво, българските фирми трябва да обновят изцяло машинния си парк и да се подготвят за предизвикателствата на световните пазари. За да стане това, ще е нужна не само подкрепата на банките, но и на държавата. Тя трябва да участва в развитието на икономиката дори ако е необходимо и със субсидии. Нашият бизнес е свързан със земеделието, а земеделците навсякъде в Европа получават субсидии.
В: Кои са най-често срещаните трудности в бранша, работещ със захарни изделия?
- Както и в повечето други браншове, има много "гаражни" производители и нелоялна конкуренция. Това обаче не ни плаши. Конкуренцията, дори и нелоялната, е генератор на енергия и стимул за по-бързо развитие. Повече ни плаши външната конкуренция, защото инвестициите в сладкарския бранш в западните компании и дори в бившите социалистически страни са по-големи. Затова и качеството, и цената на техните изделия са по-високи. Това е логично. Ние все още разчитаме основно на човешкия фактор, но не искам да се оплаквам и да проявявам слабост. Аз вярвам, че когато човек иска да направи нещо и желанието му е силно, няма начин да не успее.
В: Вие сте и съсобственик на консервното предприятие "Тропик" АД. Как се развива то?
- Наследихме едно полуразрушено социалистическо предприятие със силно свито производство и с изгубени външни пазари. Постепенно оздравихме предприятието. Доволен съм от сезона, който почти приключва. Създадохме традиционни партньори, с които сключваме предварителни договори за даден вид продукция. Така знаем пък какво ние да заявим на земеделските стопани като плодове и зеленчуци. С тях сключваме също предварителни договори още през март, осигуряваме им семена и наблюдаваме как се грижат за продукцията, която по-късно изкупуваме. Тази година сключихме над 100 такива договора, като тенденцията е те да се увеличават.
Направихме и пробив на руските пазари. За целта разкрихме търговски клон на "Тропик" в Москва. Досега сме изнесли около 100 тона плодови и зеленчукови консерви, а в момента се подготвя пратка от още 60 тона. Голям интерес в Русия има и към нашите готови ястия и в скоро време ще започнем да ги изнасяме. Започна и експорт на 800 тона продукция за Германия. Пратката включва основно гювеч и салати. Основен проблем в консервопроизводството обаче е липсата на достатъчно и качествени суровини. Това ни принуди да откажем поръчка на голям австрийски холдинг. Заявените количества бяха три пъти повече от това, което произведохме, а годишно в "Тропик" се произвеждат между 3500 - 4000 т продукция. Едва 10% от това количество е предназначено за вътрешния пазар.