Фирма “Топлоинженеринг” - Сливен, от 1992 г. насам превзема все повече територии от бизнеса с топлината. Отначало само проектира, по-късно изпълнява отоплителни, вентилационни и климатични инсталации, след това се включва и в търговия с материали за тези дейности. От три години “Топлоинженеринг” се занимава и с топлинното счетоводство на 4 хил. апартамента в Сливен. Във фирмата работят 20 души. Нейният управител Алекси Каравелов казва, че е бил принуден да осъществява всички тези дейности, защото пазарът в Сливен е малък. Освен това Каравелов е удовлетворен, когато създава нови работни места. Той ще запази двете букви ЕТ пред името на фирмата си, колкото и да расте екипът, защото това, че застава зад дейността на предприятието с цялото си имущество, го кара да се чувства отговорен във всеки момент.

- - - -

В: Г-н Каравелов, през всичките тези години разбрахте ли какъв е българинът по отношение на топлината - консервативен ли е в представите си, прави ли си добре сметката?

- Няма българин въобще, има различни хора. Но като че ли в последните години всички започнаха да гледат на отоплението като на сериозно перо в семейния бюджет и да се опитват да си правят сметката. Сега например много повече, отколкото преди десет години, започна да се осъзнава какво значи топлинна ефективност и да се мисли за ефективна топлоизолация на жилищата. Но като цяло в страната не сме осъзнали, че прахосваме топлината. Този недостатък ни е по наследство. Грешките започват от началото на петдесетте години, когато нормативът за дебелината на зидовете се променя от 38 на 25 сантиметра. Това се прави, за да се икономисва, разбира се, и в името на масовото социалистическо строителство. За дограмите какво да говорим, колкото по-малко дървен материал, толкова по-добре за количественото строителство. Ако някой беше направил сметка, че само от лошата дограма са се похабявали горива за 2-3 млрд. лв. годишно, може би щеше да е различно, но... братският Съветски съюз е давал нафта и мазут и там не се е пестяло. Затова десетилетия наред в България сме отоплявали улиците, въздуха отвън. Сега сметката започва от топлоизолацията.

В: С какво предпочитат да се отопляват сега хората?

- За съжаление хората предпочитат да се отопляват с дърва, дори в жилищни блокове с централно топлоснабдяване. Главно защото съседите не могат да се разберат помежду си. Откачат се радиаторите, връзват ги към печка и се отопляват. Вече се създадоха няколко фабрики, произвеждащи печки, тип камина. И ние сме имали такива поръчки, макар че ги избягваме. Но хората си произвеждат отоплителни системи и сами. Материалите са такива, че един средно сръчен мъж може да се справи.

В: Свикнаха ли клиентите на топлоцентралата с новия начин за регулиране на топлината, след като монтирахте топломери на радиаторите?

- Някои да, други звънят и се оплакват: "Радиаторът ми е студен." Студен е, казвам, защото изложението ви е южно и температурата в стаята е 22 градуса. "А, да, ама защо на комшията е топъл?" Искате ли, казвам, и вашият да стане топъл? Отварям прозореца и става топъл, защото отчита спадането на температурата в стаята. И тогава вече всичко е наред. Освен всичко останало нашата работа е и да обучаваме хората.

В: Има ли опасност да не намерите на пазара нещо, ако в новопостроена сграда ви поръчат да изпълните модерна отоплителна инсталация?

- Не. Пазарът предлага всичко.

В: А какво е най-новото на пазара по отношение на горивата?

- То навлиза вече. Това са така наречените пилети. Те са гранули с диаметър от 6 до 12 мм, които са отпадъчен продукт от производства, свързани с дървообработка. Това е един от вариантите за бъдещето отопление. В България вече се правят инсталации за производството на пилети. В енергийната стратегия на Англия се предвижда през 2010-2012 г. 10 процента от нуждите да се задоволяват с такова гориво. Тези пилети могат да се изработват и от слама, царевични и слънчогледови стъбла, лозови пръчки, растителни отпадъци. Бъдеще има, разбира се, и газификацията. Тя ще навлезе, но трудно, ако съдя по това, което наблюдавам. Ето Сливен от десет години планира газифициране и все още няма дружество, което да е получило лиценз.

В: Каква е основната пречка във вашата дейност?

- Финансовата ограниченост на клиентите, бедността. Тъй като ние водим и топлинното счетоводство на около 12 хиляди радиатори в града, наблюдавам до какви парадокси води страхът, че няма да можеш да си платиш топлината. Има хора, които спират радиатора и пускат електрическата печка, а когато ги питам защо, отговарят: “По телевизията непрекъснато казват колко е скъпо парното.” А че токът е четири пъти по-скъп, не се замислят. Предложих на живеещите в един блок да включат всички радиатори само за десет дни и да си направят сметката. Съгласиха се. Оказа се, че по-евтино от това просто няма. Централното топлоснабдяване няма алтернатива в панелните комплекси. Дори там да влезе газ, няма да се намерят парите за изграждане на инсталациите. Сега чакаме новия закон за енергетиката, който през последните години се изменя вече за трети път. Но каквито и да са новите правила, те пак няма да бъдат възприети от всички като справедливи, защото при това наследство в панелните блокове никой закон не може да бъде еднакво справедлив за всички.

В: Как може да се преодолее такава пречка като бедността?

- Би трябвало държавата да инвестира във високоефективни енергийни и отоплителни системи. В други държави са измислили начини: или се дават нисколихвени кредити, или се поема процент от разходите за саниране на жилищата, стимулира се използването на безотпадни, екологично чисти технологии за отопление. България е слънчева страна и може да се използва слънчевата енергия, която може да се използва дори само за битова гореща вода. Имам такива поръчки, изпълнявал съм ги с удоволствие.

В: Какви са клиентите, поръчващи си слънчеви отоплителни системи?

- Поръчват ги клиенти, които си правят сметката. Подобна инсталация може да се използва 6-8 месеца в годината за подгряване на вода в комбинация с друга енергия. А в най-топлите летни дни дори няма нужда от включване на друга енергия.

В: В целия този процес, с който се занимавате, кое е най-важното?

- Проектът е най-важното. Проектирането не само на инсталацията, но и на топлоизолацията.

В: Перспективен ли е вашият бизнес?

- Перспективен е, защото никой още не е измислил начин да издържи на студа без топлина.