На 15 март 2005 г. изтича 25-годишният срок по добилите вече печална известност либийски петролни концесии. Развитието на събитията ги направи христоматиен пример за скъпо струващо чиновническо бездействие на най-високо ниво. Това е изводът, който се налага от съдържанието на документите по този проект, видени от "Дневник". Историята започва през далечната вече 1980 г., когато е подписано споразумението ЕПСА 80 за съвместно търсене, проучване и добив на нефт в концесии NC-100 Гадамес и NC-101 в Морзрук, Либия. Срокът е за 25 години, като разходите по проучвателната програма са изцяло за сметка на България, като се предвижда те да бъдат компенсирани от бъдещия добив на нефт. При търговски открития разходите по разработката на находището ще се разпределят поравно за всяка страна. Добитият

нефт ще се разпределя 15% за България и 85% за Либия

От българска страна се внася оборудването, което може да се използва само за целите на споразумението. Договорът се подписва от "Булгаргеомин" и Националната нефтена компания на Либия. Година по-късно от споразумението се отказва българската компания и на нейно място отива тогавашният Комитет по геология. За целта в Либия е регистрирана "Българска нефтена компания" (БОКО). След закриването на Комитета по геология негов приемник става "Геоком" ООД. С решение на правителството от 1992 г. се увеличава капиталът на "Геоком" с активите на БОКО. По-късно обаче дружеството има финансови затруднения и през 1997 г. е решено "Геоком", респективно БОКО, да се влее в плевенското дружество "Проучване и добив на нефт и газ". През 2002 г. държавата решава да извади БОКО от "Нефт и газ" и

да го прехвърли към "Булгаргеомин"

Проблемът, който възниква, обаче е в резултат на недоброто познаване на либийските закони. Оказва се, че щом държавата е решила да променя принципала на БОКО, е трябвало да го направи в Либия, а не в България. Така въпреки извършената промяна в регистрацията на компаниите в България според компетентните либийски власти БОКО си е още част от "Проучване и добив на нефт и газ". Промяната на регистрацията на БОКО в Либия, за да се впише новият принципал "Булгаргеомин" още не се е състояла. Според правилата в Либия, за да се промени нещо в регистрацията на БОКО, трябва да се платят всички дължими досега данъци към страната, а те са около 1.5 млн. долара. Джамахирията използва този метод като механизъм за притискане на некоректни данъкоплатци. Към този момент "Булгаргеомин" не разполага с тези средства, за да се издължи. Дружеството обаче има вземания от либийска страна за над 25 млн. долара, от които 12 млн. долара по перфектни документи, т.е. одобрени от либийското министерство на финансите, но не се плащат. "Булгаргеомин" са опитва да направи прихващания на данъчни задължения от свои вземания, но това трябва да се одобри от либийската данъчна администрация. От друга страна, съществува вариант тези вземания да се продадат. Офертите за закупуване обаче са на цена 35 - 40 процента от номинала.

Освен всичко това започва безкрайно доказване пред либийска страна, че собственик на "Булгаргеомин" е българската държава и не е променена същността на първоначално подписания договор. "Булгаргеомин" е еднолично акционерно дружество, собственост на Министерството на икономиката, респективно на българската държава. Още

преди да е изчистен първоначалният казус

с прехвърлянето на БОКО и претенциите на Либия, че то е направено, без да е уведомена и иска да знае доколко зад "Булгаргеомин" стои българската държава, след смяната на караула в Министерството на икономиката през лятото на тази година правителството създава нова компания, която се сочи за принципал на БОКО. Новото дружество е "Българска нефтена компания", регистрирана като ЕООД с 5 хил. лв. капитал. Кабинетът готви в най-скоро време увеличението му с още 150 хил. лв.

Целта на упражнението не е много ясна, защото новата компания е толкова държавна, колкото и "Булгаргеомин". Мотивът на новия екип на икономическото министерство е, че се застраховат от евентуален фалит на "Булгаргеомин". Дружеството обаче може да фалира само ако държавата го позволи, защото кредиторите на компанията са държавното предприятие "Техноекспортстрой" (ТЕС) и Агенцията за държавни вземания.

"Булгаргеомин" дължи 900 хил. долара на ТЕС по междуфирмен заем. По тази причина компанията на няколко пъти се е опитвала да заведе искове за несъстоятелност на "Булгаргеомин". В един момент ръководството на ТЕС предлага срещу този дълг да се преотстъпят правата върху БОКО. Вместо това обаче се подписва споразумителен протокол между ТЕС и "Булгаргеомин" за погасяване на дълга чрез безплатното използване на сондите на "Булгаргеомин" от ТЕС. Този протокол обаче така и не е изпълнен. На този етап никой не може да даде категоричен отговор

дали Либия е уверена, че "Булгаргеомин"

е новият принципал

на БОКО, или продължава да счита за такъв "Нефт и газ". Междувременно плевенското дружество вече премина в частни ръце - то е собственост на икономическата група ТИМ. Според ръководството на "Булгаргеомин" либийската страна вече е убедена в това кой е собственикът на БОКО и нямат съмнения по този въпрос. Шефовете на компанията посочват за пример това, че по време на посещението на представители на Националната нефтена компания на Либия у нас през септември те са присъствали на всички срещи в качеството си на партньор. В проучвателна дейност на петролните находища България е похарчила без някакв видим резултат между 150 и 180 млн. долара. Освен това контролът върху тяхното изразходване е бил доста хлабав. През бившия комитет по геология, по-късно преобразуван в "Геоком", са се отпускали пари от държавата и накрая всичко е трябвало да завърши с изготването на технико-икономически доклад, който да докаже, че е открито геоложко находище, което може да се експлоатира. Този доклад е бил подготвян от българска страна в началото на 90-те години. Това е задължение на България по силата на сключения договор. При представянето му обаче той не е бил приет и одобрен от либийците. Либия е искала нашите доклади да изглеждат така, както изглеждат докладите на американските, на английските и на германските компании. Докато българският е бил правен "по съветската система" и не отговаря по вид и съдържание на това, което искала да види Либия. Докладът е върнат за преработка. Последвали са още няколко несполучливи опита на българските експерти да предадат въпросния документ пред либийските компетентни органи. По-късно работата по документа започва да буксува. Като резултат от това са спрени и всякакви преговори. Времето напредва и икономическата логика показва, че дори да започне експлоатация на находището за малкото време, което остава по договора (по това време около 7- 8 години), няма как да се върнат вложените пари. Тогава започват опити да се водят преговори с либийците да се удължи срокът по договора. Либия отказва да преговаря, докато България не представи доклада си за търговско откритие.

От друга страна, към нашите права по този договор продължава да има силен инвеститорски интерес от чужбина. Ценното при подобен тип договори е, че либийците имат установена практика, която е и доста целесъобразна - тези договори да не се прекратяват, а да се удължават и предоговарят. Защото една нова процедура за отдаване на концесия на тези находища ще отнеме много време.

Преди около две години България стига до заключението, че трябва да подпише договор с консултантска компания с която да работи по въпроса с либийските петролни концесии. За целта на компанията трябва да се плати съответно възнаграждение и да получи мандат от правителството за водене на преговорите. Такова мандатно споразумение е одобрено на закрито заседание на правителството през май 2002 г. Документът е с 18-месечен срок. С избрания консултант е договорено резултативно възнаграждение - прехвърляне на определен процент от нашите права по договора при успешен край на преговорите. Консултантът е трябвало да удължи правата по договора и да предоговори условията по него, като увеличи българския процент от добития нефт. Най-благоприятното развитие на нещата е предполагало договорът да се удължи за още 25 години, а процентът от добива да не е 15%, а 35%. При това развитие на нещата консултантът е трябвало да получи 4.5% от нашия процент нефт. Консултантът обаче не успява да постигне тези параметри, а самият договор с правителството изтича в края на този месец.

Междувременно България продължава да не е свършила домашната си работа с изготвянето на технико-икономическия доклад. Той трябва да се направи от "Булгаргеомин" и подготовката му се оценява на близо 1 млн. лв. През миналата година започва трескаво търсене на средствата. Намереното екзотичното решение е сливането на "Месокомбинат" - Пловдив (в ликвидация) с "Булгаргеомин". Така преди повече от девет месеца започва изготвянето на въпросния доклад, който трябва да се довърши от ръководството на новосъздадената "Българска нефтена компания" ЕООД.

През септември тази година за първи път делегация от либийската страна пристига на посещение в България по въпроса за петролните концесии. Те са останали доволни от работата по доклада.

Според условията на концесията този доклад първо трябва да се депозира за разглеждане в управляващия комитет на проекта. Той се състои от представители на БОКО и Националната нефтена компания на Либия. Този орган трябва да направи препоръки, преди документът да се депозира официално за одобрение.

От много години насам

БОКО не работи -

няма персонал, няма дейност

Доскоро е имало един директор българин (Пламен Николов) и един заместник-директор либиец. През септември миналата година българинът внезапно напуска. Активите на дружеството са под забрана, защото сондите в Либия са под временен внос и не могат да се използват по други проекти.

В момента проектът отново е в безтегловност. Поне докато не се напише технико-икономическият доклад, който да докаже търговско откритие. Одобрението му от либийска страна ще стане с удължаване на срока на концесията. Докладът трябва да съдържа и инвестиционна програма. По предварителни разчети разходите за експлоатация на находищата ще са около 500 млн. долара. Половината от тях трябва да се осигурят от България. Ако страната не може да осигури тези средства, най-вероятно ще търси начин за продаване на концесионните права на подходящ инвеститор.