---------------------

Компанията "Ел Джи моторс" е вносител и официален представител в България на земеделска техника на германската компания "Дойц фар", шведската "Ведерщад" и италианската "Ламборгини". Румен Лазаров е президент и на "Римекс инженеринг", официален представител на американската компания "Кейс". Двете дружества държат около 50% пазарен дял при вноса на агротехника, а при тракторите с над 200 конски сили - над 80% от пазара. Освен трактори двете компании внасят прикачен инвентар, комбайни, техника за лозарството, винарството и за производството на картофи, тютюн, както и напоителни съоръжения от европейския лидер Bauer Creation.

-----------------

В:  Накъде върви земеделието в Европа след промените в климата и глобализацията на икономиката?

O:  С процеса на глобалното затопляне на климата се наблюдават явления, които са свързани най-вече с промяната на четирите сезона. Разликата между есента и зимата и пролетта и лятото е почти стопена. Променя се начинът на покълване и отглеждане на културите. Времето за извършването на всички процеси, свързани с агротехнологията, се променя и съкращава. Това рефлектира и върху отглежданите сортове, които трябва да са устойчиви на студ, суша и т.н. При нас като вносители на техника всичко това се отразява, защото се вкарват нетипични земеделски технологии и механизация. Става въпрос за специализирани машини в посока на възможно най-бързо извършване на операциите и възможно най-комплексно. Заради глобализацията във фирмите, които произвеждат и разпространяват селскостопански машини, има интензивен процес на смесвания, сливания, разделяния, изкупуване, прекратяване на дейност и най-различни видове промени. Процесите са изключително интензивни. Няма съществуваща марка, която да се налага. Има един конгломерат от най-различни производители, чиято цел е да съществуват и да имат гарантирано присъствие на пазара. Наблюдава се едно драстично свиване на пазара на земеделска техника в световен мащаб между 20 и 30%, а някъде и до 40%. Всяка фирма се бори по собствен начин за съществуването си. Това рефлектира върху създаването на технологии, които са заимствани от няколко производители. Окрупняват се средствата за научно-развойна дейност и се създават нови технологии, които са базирани на проучвания на повече от една компания. Така се тласка процесът на бързото навлизане на нови технологии в този бизнес.

В:  В тази връзка наскоро се състояха изложенията за земеделска техника в Болоня и Хановер. Какво се показа там?

O:  В Болоня изложението е специфично и е направено за по-дребни производители. Показва се особено много прикачен инвентар за по-малки стопанства, каквото е типично за италианското земеделие. Това изложение представлява интерес за дребните производители в България, които обаче все още са ориентирани към руските трактори. От тази гледна точка могат да се доставят механизирани модули от италиански производители с цел задоволяване на пазара на ниския клас трактори. Докато за по-големите производители това е изложението "Агротехника" в Хановер. Това е среща на най-големите играчи на пазара - "Джон Диър", СNH, "Дойц фар", "Агко" "Ландини" и "Клаас". Това са само шестте най-големи компании. Представени бяха доста нови решения и модели. Има тенденция към драстично увеличаване на конските сили. Вече има комбайни с над 500 к.с. Традиционно европейските трактори са до 300 к.с., но вече има присъствие на американски трактори - "Кейс", "Джон Диър". Тенденцията е свързана с глобализацията и промяната в климатичните условия, която тласка развитието на машините към високия клас.

В:  Това ли са новите предизвикателства пред производителите?

O:  Точно така. Навлизат комбинирани машини, които изискват повече конски сили. Машините са много операционни, по-големи са по захват, по тегло, производителност, обем на бункери. При комбайните, за да се съкрати времето за жътва, се разработват нови машини, които вече отиват над 500 к.с., с големи бункери и над 12 кубика. Наблюдава се силна тенденция към създаване на машини по модел на шведската "Вадерщад". Почти всички фирми за една година извадиха имитации на техните машини. Те предлагат технологии за бърза обработка на културите с едно или две минавания с цел влизане в рамките на агротехническите срокове. Идеята е всяко едно мероприятие да трае не повече от 10 дни.

В:  Кой е най-големият проблем за българското земеделие през погледа на вносителите на агротехника?

O:  Основен двигател на процеса по внос на нови машини и технологии е програмата САПАРД на ЕС. Напоследък такава роля играят и сключените споразумения между фонд "Земеделие" и търговските банки за кредитирането на проекти. Това са двата двигателя за развитието на нашия бизнес и доста бързо навлязоха нови машини и технологии. Но всичко това се отнася до големите фермери и кооперации. Докато икономическите показатели на средния и особено на дребния фермер не са подходящи за преминаването през системата на програма САПАРД по отношение на изготвянето и одобряването на проекти. Точно в тази насока трябва да се работи и да се засили присъствието на средния и дребния фермер. Трябва да се развива науката, която е занемарена, и да се обучават фермерите за производството на нови култури. В България сега всички сеят пшеница, ечемик, слънчоглед и малко царевица, а пазарът се манипулира, защото колкото е по-дребен, толкова е по-неконкурентоспособен заради високите разходи. Съответно този пазарен сегмент е приоритет на едрите кооперации и фермери. Всеки предпочита да работи с едри производители, за да изкупува стоки с относително постоянно качество и в големи мащаби с цел подобряване на логистиката. Именно затова трябва да се подобрят условията за средните и дребните фермери.

В:  Как оценявате пазара на внос на земеделска техника?

O:  Това е един пазар, който е силно конкурентен. Всички производители на машини са на българския пазар. Всеки търси начини да привлече клиента на своя страна, да предложи по-добри условия за финансиране и да направи максимално бързо и успешно проекта по програма САПАРД. Българинът се научи да разчита не толкова на цветовете и марките, колкото на следпродажбеното обслужване, сервиза, обучението, които се предоставят от дистрибуторите. Това е и приоритет за нашата фирма и дейността ни е организирана по различен начин от колегите. Ние не ползваме местни дилъри в страната, а разчитаме на собствено изградена инфраструктура. Разполагаме с шест представителства в страната, имаме наши служите, които обучаваме от дълго време. Те са оборудвани с автомобили, сервизни инструменти, документация. Изградихме една голяма и мощна база в Добрич, която ни дава приоритет при продажбите в Североизточна България. Сега направихме и първата копка и до април ще бъде изграден нашият втори регионален център в Плевен, който следва да покрие централната част на Северна България. Най-накрая до края на годината ще започне изграждането на подобен център и в Стара Загора. Във Врачанско вече имаме присъствие с работни халета и офиси, които тепърва ще развиваме. Така че всяка фирма трябва да инвестира в собствена база, за да може да поеме гаранционното и следгаранционното обслужване, доставката на резервни части, обучението на клиентите и на собствените кадри.

В:  В България най-много техника се внася за зърнопроизводството. Техническите култури обаче продължават да се обработват по-първобитно. Предвиждате ли внос на модерна техника за лозарството и производството на тютюн, картофи и др.?

O:  Дейността ни е доста разностранна по отношение на механизацията. Ние не се концентрираме само върху трактори и комбайни. Покриваме почти цялата гама от култури, които е възможно да се произвеждат в България. За производството на картофи внасяме технологични линии, включително картофокомбайни, в Югозападна България. Активно вкарваме цели технологии за лозарство и винарство. Напролет ще бъде изградена първата изба с наше оборудване. Винарското оборудване е новата линия, която ще следваме. Продаваме уникални прикачни машини на германската фирма "Клеменс". Лозарските трактори "Дойц фар" и "Ламборгини" са много популярни сред лозарите. При тютюна сме се насочили към оптимизиране на производството с цел елиминиране на голяма част от ръчния труд, следвайки политиката на правителството в процеса за продажба на "Булгартабак". Считаме, че ще се появят конкурентни структури, които ще искат да си набавят възможно най-евтина суровина, която да бъде с постоянни показатели. Това нещо не може да става в малки дворчета и от малки производители. Трябва да се отглеждат едни и същи сортове на по-големи площи.