В началото на 70 години в Западна Европа, както и в началото на 90-те години в България франчайзингът бе чужда дума. Днес това е една добре позната и развита форма на бизнес, която в своята основа предлага на ново стартиращи и неизвестни фирми бързо да се развият на пазара с оглед, че се залага на добре позната и известна марка, оформена и доказана бизнес концепция, а така също и отработен мениджмънт. Франчайзингът е система на маркетинг на стоки и услуги, която се основава на тясно и непрекъснато сътрудничество между независими в правно и финансово отношение субекти.

Под марката на един франчайзодател на днешно време се намират по повече от 40.000 фирми, от които всяка втора се развива в областта на услугите.

При франчайзинга винаги се залага на една силна марка на франчайзодателя, която се използва в една вертикално кооперативна система от независими един от друг и от франчайзодателя субекти на търговското право. Франчайзополучателят придобива правото да се развива на пазара, използвайки дадената марка. За това той плаща една еднократна встъпителна такса, която в различните случаи е различна, но средните стойности за Европа са в рамките на 15.000 до 25.000 евро. Допълнително франчайзополучателят заплаща и годишна такса. Фирмите, разбира се, не получават само правата, да използват дадена марка, те следва да получават всеобхватен сервиз (консултации, стандарти за качество, рекламни и пазарни стратегии и т.н.) или с други думи казано, една млада фирма получава опита и рамките за развитие на едно съществуващо от години и доказало се предприятие, което в повечето случаи се оказва печеливша формула за стартиращите бизнесмени, предвид и факта, че до голяма степен се елиминира рискът от грешния старт и скорошния фалит.

От друга страна, се създава и удобството за крайния потребител от това, че той знае какво ще получи и може да се довери на това, на което се е доверявал и до момента, и то не само в рамките на един затворен пазар, а напротив, понякога в цял свят, факт, който заема все по-голямо значение в така бързо глобализиращата се световна икономика. Франчайзингът е и своеобразен начин да се интернационализира бизнес и марка, които до момента са имали само местно значение от затворен пазарен тип. Това най-често се мотивира от желанието да се извлекат печалби от чужди пазари, като чрез франчайзополучателите франчайзодателят минимизира за себе си рисковете от непознаването на чуждия пазар във всичките му аспекти (право, тип икономика, обществени отношения, бит, навици и т.н.) или да спести големи разходи за изготвянето на мащабни доклади за ситуацията на чуждия пазар. В общ план съществуват два принципни начина на за извършване на франчайзинг: „пряк" и „мастър".

Прекият включва франчайзинг на отделни обекти директно от страна на франчайзодателя посредством клон, подразделение или споразумение за развитие на определена територия. „Мастър" е най-често срещаният тип споразумение и много често се използва в комбинация със споразумение за съвместно предприятие. Споразумението предполага даване на изключителни права на партньор в чужбина да открие отделни франчайзи на определена територия, а така също и да сключва договори за франчайзинг с трети лица като субфранчайзополучатели.

Франчайзингът е форма на бизнес договаряне, която е от полза не само за франчайзополучателя, но така също и на франчайзодателя.

Марките на днешния динамичен пазар бързо се променят, животът на продуктите става все по-къс. Това развитие изисква изключителна гъвкавост от страна на търговските субекти. С добрата комуникативност по между си и с оглед независимостта си франчайзополучателите са в състояние в кратък период да отговорят на налагащите се пазарни промени. Не на последно място, това са фирмите, които имат прекия контакт с потребителя и бързо могат да преработят информацията. Големите дружества са доста по-тромави и бързо достигат тавана на своето развитие. Големите им разходи, от друга страна, правят почти невъзможно едно рисково инвестиране с цел промяна или по-нататъшно бързо развитие.

Предвид на факта обаче, че франчайзодателят структурира бизнеса си с оглед своите франчайзополучатели, които са доста по-гъвкави от голямото дружество, за него е намален до минимум рискът от бързо достигане на тавана на своето икономическо развитие.

Франчайзинг отношенията като всички други частно-правни, се създават и уреждат посредством договор. Този договор е съвкупност от елементи на много други правни сделки и съдържа в себе си един сложен фактически състав. Областите на правото, които се засягат, и въпросите, които следва да се уредят между страните, са правото на интелектуална собственост, търговско право, правото на собственост, трудово право, облигационно право, право на защита на потребителя, а не на последно място и разпоредбите на международното частно право предвид факта, че в момента в света почти няма франчайзодател, който да се е задоволил само с вътрешния пазар на собствената си държава. Тази комплексна природа налага и разнородното правно регулиране на отделните елементи от договора за франчайзинг. Може би това е и фактът, който води до липсата на единна правна уредба на договора в България. По отношение на франчайзинга са приложими общите и специални разпоредби на няколко (вече по-горе изброени) правни отрасъла и страните следва да се съобразяват с прилагането на нормите на множество разнородни законови и подзаконови актове, дори и в тях изрично да не се споменава думата франчайзинг. С оглед проведените в българското право, продиктувани от имплементирането на правото на ЕС, и в частност промени в облигационното право (чл. 347 и следващите ЗЗД) следва да се има предвид, че е възможно страните да договорят и пълното прилагане на чужд правов ред, единствено съобразявайки си с императивните норми на вътрешните закони.

Страните трябва да съблюдават наличието на следните клаузи в договора за франчайзинг: подробно описване на предмета на договора, а така също и на страните по него. Предоставяне на франчайза - тук преди всичко става въпрос за изключителните права, обект на договора, какъв вид ноу-хау ще се предостави и под каква форма. Задълженията на страните - прехвърляне на правата за ползване на търговската марка, правата върху интелектуалната собственост, обучение на персонала на франчайзополучателя. За франчайзополучателя основните задължения са да заплати встъпителната и годишните вноски, а така също и да се разпорежда с правата, дадени му по силата на договора за франчайзинг, така както това е договорено между страните. Липсата на конкретна законова уредба не дава право на страните да не се съобразяват със скрепеното в договора между тях. Може да се предвиди забрана за франчайзодателя за преотстъпване на права, или право на изключително представителство на определена територия, също и имуществена отговорност при неизпълнение на задълженията и свързаното с това прекратяване на договора.