Сараево, София, Загреб, Букурещ, Белград. През миналото десетилетие последното нещо, с което бихте свързали тези имена, е корпоративното договаряне. Но с пристигането на войските на НАТО през 1999 г. бивша Югославия и районът като цяло започна да се завръща към нормалността, а това привлича западни правни кантори. Днес Балканите отчитат стабилен напредък, често благодарение на помощта на западни юридически специалисти. Засега мащабът на развитие е скромен в сравнение с останалата част от Европа, дори с Източна Европа. Но с евтината си работна ръка, обезценени корпоративни активи и бързо растящо потребителско търсене Балканите станаха достатъчно "голяма игра", за да привлекат вниманието на чуждестранни корпорации и правни кантори.

- - -

По западноевропейските и американските стандарти сделките в района са малки, но не забравяйте, че съвсем неотдавна всяка по-значителна външна инвестиция тук изглеждаше лекомислена.

"Преди 10 години голямото раздвижване беше в Централна Европа. Сега тълпата се придвижва към Югоизточна Европа, особено към Румъния, Сърбия и Хърватия", казва Вилибалд Плесер, базиран във Виена партньор на "Фрешфийлдс Брукхаус Деринджър". Той ръководи дейността на компанията в Източна и Югоизточна Европа.

Михаел Шилинг, управляващ партньор в букурещкия офис на "Линклейтърс" и ръководител на операциите на компанията за Югоизточна Европа, е на същото мнение: "Тези държави се движат към пазарна икономика малко по-бързо, отколкото това правеха на същия етап преди години Унгария и Чехия."

Малцина са в по-добра позиция от Робърт Хейхърст да опишат последните промени на Балканите. Преди 10 години този канадец идва в Източна Европа като адвокат за канадската "Стайкмън Елиът". През 1998 г. той се събира с приятели от правния факултет, работещи в района - Тод Робинсън и Нийл Берлад, за да основат "Хейхърст Берлад Робинсън". Днес компанията има около 40 адвокати в представителствата си в Будапеща, София, Букурещ и Белград и кореспондентски отношения с други правни къщи на полуострова. "Ние сме единствената изцяло регионална юридическа кантора, работеща тук", твърди Хейхърст.

Защо залага кариерата си на толкова бурен и неразвит район? Според него той и партньорите му гледат на

Балканите като потенциално примамлива ниша

Щом местните държави подготвят приватизация на икономиките си и привличат чужди инвестиции, значи те ще се нуждаят и от западна правна експертиза. Хейхърст допълва, че мащабът на работата досега е бил малък, за да накара големите компании да установят бранч офиси, които директно да се конкурират с кантората му: "Твърде малък дял от бизнеса им става тук, за да им се налага да вкарват в района високопоставени служители."

Според Хейхърст стратегията му дава доста добри резултати. През 2003 г. компанията му съветва унгарската ОТП банка при купуването срещу 350 млн. долара на Банка ДСК, най-голямата приватизационна сделка за България. Според Хейхърст регионалното присъствие на кантората му се е оказало съществено при получаването и приключването на сделката. Продавачът - българската Банкова консолидационна компания (БКК), беше консултиран от лондонската "Линклейтърс" и от българска компания.

Хейхърст работи с лондонската "Тейлър Уесинг", за да представлява Международната финансова корпорация (МФК) и Европейската банка за възстановяване и развитие при закупуването на 25% от "Банка Комерчиала Романа" - най-голямата румънска търговска банка. Заедно с лондонския офис на "Чадбърн&Парк" пък Хейхърст представлява Черноморската банка за търговия и развитие и МФК в сделка за финансиране на развитието на газово поле край Галата, близо до българския черноморски бряг. Това е първата трансакция на чисто финансиране на проект, извършвана в България.

Според Хейхърст, макар местната икономика да беше забавена от глобалната рецесия от последните две години, търсенето на правни услуги остава достатъчно силно, за да оправдае планираното разрастване на фирмата му на юг и изток. "Хейхърст Берлад Робинсън" подготвя откриване на офиси в Албания и Украйна. Според Хейхърст най-голямата пречка е да се открият талантливи юристи. "Трябва да се движим стъпка по стъпка. Тук има някои "сурови" таланти, но те не са в изобилие. Работим на принципа на опита и грешката."

Сериозна вълна се задава от канторите в Австрия

Исторически Балканите и прилежащите райони са принадлежали на Австро-Унгарската империя. В края на Първата световна война Австрия остава доминираща икономическа сила в района. Макар с това да е приключено в края на Втората световна война и последвалата желязна завеса, рухването на комунизма отново отвори района за австрийските банки и бизнес. Веднага след тях тръгнаха адвокатите.

От виенските фирми с най-силни интереси в района е "Волф Тайс", най-голямата австрийска правна кантора. Хорст Ебхард, партньор на "Волф Тайс", казва, че за Австрия е естествено да поднови традиционната си роля на врата към района. "На тези пазари има голямо развитие. Техният брутен вътрешен продукт (БВП) расте по-бързо от което и да е друго място в света. Надяваме се да сме тук за доста дълго време", казва Ебхард. Той допълва, че фирмата му извършва сливания и поглъщания и дава пример как са представлявали швейцарския фармацевтичен гигант "Новартис" при успешното кандидатстване за словенския производител на лекарства "Лек", купен за 800 млн. долара. Освен това "Волф Тайс" представя и интересите на няколко австрийски банки в района. "Ние сме номер едно в Австрия при работа с банки, а те искат да отидат на изток и да купят банки в района."

Един от клиентите на фирмата е "Банк Аустрия Кредитанщалт" АГ, купила няколко банки в България, Хърватия и Босна и Херцеговина и кандидатстваща в Румъния за "Тириак банк". Друг силен сектор е недвижимата собственост, особено купуването на земи за жилищно и индустриално развитие. От Балканите идват 50% от брутните печалби на "Волф Тайс", казва Ебхард.

Работата по балкански сделки обаче често остава сложна, особено в бивша Югославия, където инфраструктурата е съсипана от войни. През последните години Хърватия, Сърбия и другите републики работят здраво, за да възстановят икономиките си и да приемат нови закони за развиване на частния сектор. Ебхард обаче смята, че правенето на сделки там се сблъсква със сериозни предизвикателства, като например как да разчетеш счетоводните документи на една държавна банка в Югославия. Това е страна, разбита на много държави, същото се случи и с банковата й система. Може да се окаже много трудно да схванеш от документацията за какво става дума. Освен това трябва да предвидиш как договорите при разпадането могат да се върнат като бумеранг", казва Ебхард. Повечето от работата му по тези сделки е да намали риска. Където е възможно, той съветва клиентите си купувачи да си осигурят освобождаване от отговорност или гаранции от правителството или международни финансови институции като МФК и Световната банка, които инвестират във или финансират голяма част от банковата система в района. Той допълва, че усложненията могат да се разпрострат до дребни наглед въпроси, като например акт за собственост върху имот. "Това може да се окаже много важно, например, ако се интересувате от банка, твърдяща, че притежава 150 клона", обяснява Ебхард. Въпреки това според него "тук е добро място за експанзия".

С много от проблемите се е сблъскала Саманта Хампшир, партньор в лондонския офис на хюстънската кантора "Бейкър Ботс". Хампшир беше основен консултант на хърватското правителство, когато унгарската държавна петролно-газова компания МОЛ плати 505 млн. долара за 255 от "ИНА-Индустрия нафте ДД", най-голямата хърватска корпорация с обширен газово-петролен холдинг и над 450 бензино- и газостанции. Предвожданият от Хампшир екип адвокати на "Бейкър Ботс" работи заедно с "Дойче банк" и ПрайсуотърхаусКупърс".

Тя разказва, че проблем в сделката било да се изясни кой какво притежава от ИНА. Първата фаза била да се прехвърлят активите на ИНА от югославската комунистическа държава към хърватските власти, което става чрез специално законодателство за всяка от компаниите в холдинга, но въпреки това материята остава заплетена, защото бившето комунистическо правителство не приема идеята да признае права на собственост. Допълнително объркване внася фактът, че ИНА има значителни активи в Сърбия, която в един момент от приватизацията все още е в конфликт с Хърватия. Когато сърби и хървати спират да се стрелят, Белград подава иск с претенции, че той е собственик на активите на ИНА в сръбските територии, и започва опит да ги приватизира по своя процедура.

"От първия ден препоръката ни по активите на ИНА към кандидатите беше да имат предвид, че за тях се води тежка битка", казва Хампшир. Въпреки несигурността трима кандидати се престрашават, като МОЛ изпреварва австрийската ОМВ. Големият опит на кантората в бизнеса с петрол и газ, както и тесните връзки с "ПрайсуотърхаусКупърс" се оказват решаващи за успеха.

Сделката за ИНА е първата за "Бейкър Ботс" на Балканите и Хампшир се надява да последват нови, макар да се съмнява, че ще има достатъчно работа, за да се вкарва "тежката артилерия". Същата преценка прави Плесер, партньор на "Фрешфийлдс". Той твърди, че фирмата не планира експанзия в района, и предпочита да изгради мрежа в стил "най-добрият приятел" с местни адвокати: "Искаме да са наши водещите трансакции при финансирането на проекти и сделките на мултинационални компании за сливане и придобиване." Плесер допълва, че "Фрешфийлдс" възприема модела на американските си колеги за изграждане на отношения с местните адвокати на принципа сделка по сделка.

Повечето други големи правни кантори засега избягват да се установяват на Балканите. Изключение е лондонската "Линклейтърс", която преди четири години откри офис в Букурещ и днес има около 30 адвокати. "Имахме късмет да сме единствената нюйоркска фирма от т. нар. Междик съркъл на Балканите", казва партньорът Шилинг. През последните две години Югоизточна Европа е един от най-бързо растящите райони за фирмата." През 2002 г. "Линклейтърс" консултира румънското правителство в приватизацията срещу 500 млн. долара на "Сидекс", най-голямата местна фирма за производство на стомана. Сега прави нещо подобно за предстоящата приватизация на държавния газово-петролен гигант "Петром", от която се очакват 1 млрд. долара. Офисът в Букурещ е съветник по големи трансакции в Сърбия, България, Македония и Гърция и според собствениците му заема доминираща позиция в района.

Повечето юристи са съгласни, че Румъния и България, които вероятно ще влязат в ЕС през 2007 г., са най-развитите пазари на Балканите. По отношение на Сърбия Плесер от "Фрешфийлдс" е голям оптимист, а Хампшир от "Бейкър Ботс" е скептична. И двамата обаче реагират с ентусиазъм за Хърватия. "Доста пари ще се направят тук", прогнозира тя. Косово и Босна все още опитват да разчистят фундаментални проблеми в търговските си закони. "Продължава да има вакуум на някои места и инвеститорите ще трябва да изчакат. Но други поемат този риск." Шилинг допълва, че преговорите по тези рискове оскъпяват хонорара за професионален правен съвет. "Ролята на адвокатите тук е много по-важна отколкото в Ню Йорк или Лондон, където рисковете са по-ясни", обяснява той.

Повечето адвокати, работещи на Балканите, изглежда, приемат тази теза. Въпреки това, независимо дали идват от малки кантори или от големи фирми, всички са оптимисти за перспективите пред Балканите. "За всички тези държави няма път назад. Те нямат друг избор, освен да се движат напред", казва Хейхърст.

- - -

*Дъглас Макколъм е старши репортер за сп. "Американ лойър". Статията е публикувана в януарския брой на сп."Фокус Юръп".