"Пармалат" - италианската сага за спукания балон
На теория животът без продуктите на "Пармалат" е напълно възможен. Но не и лесен. Особено за италианците. Защото млякото на "Пармалат" е италианското мляко, защото соковете "Сантал" са италианските сокове, а десетките други стоки - от доматените консерви "Поми" до бисквитите "Гризби", са част от живота на всяко семейство на Ботуша от години. Вездесъщият "Пармалат" е и собственик на първодивизионния футболен отбор "Парма", както и един от най-големите спонсори на легенди във Формула 1 от ранга на Ники Лауда и Нелсън Пикет. Компанията е добре известна и извън пределите на Италия, особено в Източна Европа и Латинска Америка. Впечатляващи са и приходите й за 2002 г. - 7.6 млрд. евро. Всичко това звучи впечатляващо и може би затова аферата "Пармалат" доби такъв резонанс, отдавна надхвърлил границите на Италия. Никой не отрича успешността на компанията, обявена за осмата по големина в италианския индустриален сектор. Причината за това не е само фактът, че почти всички големи италиански банки имат големи кредити към хранителната компания, нито може да се обясни само с броя на работниците (по настоящи данни служителите са 38 хил.), заплашени от съкращения при евентуален фалит на "Пармалат". Според много анализатори представянето на дружеството, наречено от "Файненшъл таймс" емблема за италианския просперитет, е показателно за цялостния външен вид на италианската икономика. Показателен за това е фактът, че 2001 г. (най-добрата година за "Пармалат", когато компанията регистрира оборот от 7.80 млрд. евро и положителен финансов резултат от 414.1 млн. евро) се счита и за най-добрата напоследък за икономиката на Ботуша.
Освен че компанията е и основен инвеститор в чужбина. "Пармалат" притежава и над 150 производствени бази в 31 страни, продава продуктите си в над 60 страни на почти всички континенти. Продажбите на компанията за 2002 г. година са на стойност 57.5 млрд.. евро, като 38.5% от тях са от Европа, 33.2% - в Северна Америка и 18.4% - в Южна Америка. Красноречиви обаче са и цифрите - след "взривяването на фалитната бомба" акциите й се продаваха срещу една пета от стойността си преди това.
Сривът на акциите на "Пармалат", които бяха считани за едни от "сините чипове" (най-сигурни акции) в Италия, доведе и до проблеми на финансовите пазари в страната. Аферата с производителя на храна само довърши тенденцията за намаляване на ликвидността на пазара и отлив на инвеститори, започнала с кризата на автогиганта "Фиат". Aкциите й спаднаха до цена от 11 евроцента за акция, при положение че най-високата им стойност за годината, преди да бъдат спрени от търговия, беше от 3.09 евро. Някои специалисти обаче продължават да твърдят, че тя ще оцелее въпреки опетнения си авторитет. Той беше накърнен от поредица от разкрития, извадили на бял свят данни за мащабни финансови злоупотреби на ръба на закона, продължили повече от десетилетие.
Скандалът избухна на 19 декември
Непосредствен повод за него стана разкритието на "Бенк ъф Америка", че документите на "Пармалат" за наличето на 3.9 млрд. евро в банкова сметка на Каймановите острови са фалшиви. Тези материали, произведени с помощта на ксерокс и факс машина, трябваше да докажат, че компанията има инвестиционни гаранции за предстоящото поредно емитиране на дългови облигации. Тези почти 4 млрд. евро бяха първата доказана "дупка" в счетоводните баланси на компанията. Няколко дни по-късно тя се разшири до 8 млрд. евро с тенденция да надскочи 10 млрд. евро. На 24 декември компанията подаде молба в съда в Парма за защита от кредитори.
Снежната топка на разследванията, разкритията и скандалите се завъртя. За по-малко от две седмици тя достигна глобални размери, докато разгневени инвеститори и акционери настояваха да разберат къде са парите на компанията и как се е стигнало до кризата. С гняв беше посрещнато предложението на основателя на компанията Калисто Танци да подпомогне компанията, като предостави акциите си в "Пармалат" (51%, държани чрез холдинговата компания "Колониале") и част от личното си имущество, включително две яхти и една туристическа агенция. Офертата беше отправена от затвора в Милано, където се намира 65-годишният Танци, арестуван на 27 декември. Малко по-късно към него се присъединиха още седем души, сред които бившият финансов директор на "Пармалат" Фаусто Тона, юристът на компанията Джанпаоло Зини и двама представители на одитора й от 1990 до 1999 г. "Гранд Торнтън", който продължил да води отчетността на дъщерната на "Пармалат" компания "Бонлат", регистрирана на Каймановите острови. Очакват се арестите на още 12 души. Задържаните бяха разпитвани за участието си в измамата. Единственият, който досега призна, че е отклонил 500 млн. евро от компанията, е Калисто Танци. Останалите, макар и активно сътрудничещи на магистратите, отричат участие в машинациите.
Корените на аферата
Всъщност формални обвинения към тях не са отправени. За компанията като цяло те се канализират в две основни направления. Първото е, че "Пармалат", листвал акциите си на половин дузина борси, системно е фалшифицирал счетоводните си отчети, за да прикрие загубите си, основно от дейността си в Бразилия. Представителството на компанията в южноамериканската страна не е отчитало печалба от 1997 г. насам. Второто обвинение е за отклоняването на 800 млн. евро към "Бонлат" и фонда "Епикур", също базиран на Кайманите. В последния "Пармалат" е налял 500 млн. евро през 2002 г., които след това не могъл да изтегли обратно. Разследването на "Епикур" и "Бонлат" днес се води от "ПрайсуотърхаусКупърс".
Тези факти връщат към началото на аферата "Пармалат". Причините за проблемите на компанията се крият в рязкото намаляване на коефициента й на ликвидност (отношението между пари и задължения), което от своя страна се дължи на инвестирането на свободни парични средства на компанията през 2002 г. в ценни книжа за около 1.12 млрд. евро. Другите важни финансови показатели на компанията (например възвращаемост на инвестициите) остават почти без промяна през последните три години. Експерти коментираха обаче, че при изчисляването им не са взети предвид скритите чрез фалшифициране на счетоводните отчети загуби на компанията, към които регулационни и съдебни власти и инвеститори вече са изключително чувствителни.
В отчетите си за 2002 г. компанията не съобщава за 500-те млн. евро в "Епикур". След като на 12 ноември 2003 г. се разбира за инвестицията, ръководството обещава да изтегли парите до 15 дни. Транзакцията не се осъществява и "Пармалат" се обръща към кредиторите си с молба за краткосрочен заем, какъвто не получава. Когато на 15 декември компанията пропуска облигационно плащане от 150 млн. евро, се стига до компромисно решение. Банките се съгласяват да дадат пари, ако за консултант бъде назначен сегашният синдик на компанията Енрико Бонди. Малко след пристигането си той установява, че "Пармалат", за когото инвеститорите вярват, че разполага с над 4 млрд. евро в брой и краткосрочни активи, е пазарен балон, който е на път да се спука.
Днес парчетата от спукания балон се търсят по целия свят. Освен в Италия разследвания се водят и в САЩ, Холандия и Бразилия. В последните две страни регулаторите проявяват интерес към местните представителства на "Пармалат". Американската Комисия по ценните книжа подаде иск срещу Калисто Танци и сина му Стефано за опит за продажба на непокрити облигации за 1.5 млрд. долара на инвеститори. Освен това комисията обяви, че ще преразгледа правилата за дейност на американски банки извън САЩ, след като стана ясно, че 40 на сто от емисиите на "Пармалат" са били финансирани от тях. Свое разследване в същата посока води и областният прокурор на Манхатън.
Финансовите институции ще трябва да отговарят на две основни критики. Първата е, че са били твърде близки с клиента си и са позволили на мениджърите да действат безконтролно.
Втората е, че гиганти като "Ситигруп", "Джей Пи Моргън Чейс", "Бенк ъф Америка", "Моргън Стенли" и "Дойче банк" са спекулирали с облигации на компанията без покритие и ясни гаранции и без оглед на дългосрочните последици за рейтинговите агенции (и по-конкретно "Стандарт&Пуърс"), инвеститорите и акционерите.
Всяка от банките вече води собствено разследване по скандала. Същото обявиха, че ще направят и бившият и настоящ одитор на "Пармалат" - "Гранд Торнтън" и "Делойт и Туш".
Дали това е европейският "Енрон"
Без съмнение случващото се дава основания да се търсят прилики между аферата "Пармалат" и скандала около "Енрон". И двете компании бяха мамили в продължение на години за големи суми и с помощта на сложна система от транзакции и операции. И двете загубиха пазарното си влияние "за една нощ". С това приликите се изчерпват. Защото "Енрон" беше 11 пъти по-голям от "Пармалат". Защото никой не смята, че италианската компания е загубила позициите си безвъзвратно и че се е обезценила. И не на последно място, защото, докато мащабният скандал с американския енергиен гигант разклати из основи самото схващане за корпоративна Америка, този с "Пармалат" не би могъл да провокира такъв резонанс, тъй като хранителната компания не е централна за европейската икономика.
Какво ще стане оттук нататък
Последиците за одиторите, банките и рейтинговите агенции могат да бъдат обединени в един израз - загуба на доверие. То все още не е възстановено след сътресения на пазарното и корпоративно поприще от последните години. За инвеститорите не звучи добре и широко дискутираното увеличение на рейтинга на ценните книжа на италианската компания от страна на "Ситигруп" от "задръж" на "купувай" само 5 седмици преди фалита на компанията.
Иначе като цяло сценариите за бъдещето на "Пармалат" зависят от това какво ще успее да направи синдикът на компанията Енрико Бонди през следващите две години. Това е срокът, в който той ще се опита да вдигне "Пармалат" на крака и да възстанови доверието към нея. Ако не успее да убеди банките да го подкрепят в това начинание, изходът е продажба на парче, а акционерите ще загубят всичко. В техния лагер може да се окаже и футболният клуб "Парма", собственост на компанията, към когото апетити вече проявява руският бизнесмен Роман Абрамович. Кредиторите на "Пармалат" засега обаче отхвърлят бърза разпродажба на активи с мотива, че тя няма да донесе достатъчно средства, за да се покрие задлъжнялостта на дружеството, която в момента е над 10 млд. евро. Предвижданията на експерти от инвестиционната банка "Дрезднер Клайноуотър Васерщайн" са, че проблемите в "Пармалат" ще доведат и до размествания на пластовете при производството на хранителни продукти. Фалитът на компанията вече доведе до проблеми и в някои производители на мляко в Италия и Франция, както и на много апетити от страна на конкуренти на компанията за евентуалния пазарен дял, който тя ще освободи.
Според специалисти обаче компанията е твърде дълбоко свързана с италианското общество и финансовата система, за да бъде оставена да се стопи. Премиерът Силвио Берлускони вече промени закона "Проди" за защита от кредитори на големи дружества в несъстоятелност така, че даде на компанията гаранция за оцеляване поне за няколко месеца и шанс да се преструктурира. Европейската комисия трябва да се произнесе по това решение през февруари. По всяка вероятност обаче Брюксел няма да осъди действията на Рим, защото те не предвиждат отпускането на държавна помощ. В дългосрочен план обаче Италия трябва да се замисли за промяна на законодателната рамка за подобни на "Пармалат" случаи. Италия е известна с благосклонните си законови норми, очертаващи твърде общо правилата на корпоративната етика и предоставящи широки възможности за подвеждане на одиторите. Промените в нормативната база трябва да бъдат съпроводени със създаването на реално действащ пазарен регулатор на мястото на доказалия неефективността си "Консоб". ЕС вече действа в тази посока, затягайки правилата за корпоративно управление и етика, макар че експертите отправят пожелания за по-малко доверие към "утвърдени" бизнес фамилии като Танци и за повече бдителност.
------------
Падението по дати
2003 г.
27 февруари - "Пармалат" се опитва да продаде облигации за 500 млн. евро заради "неблагоприятни пазарни условия". Операцията повдига въпроси за това как компанията ще успее да върне дълговете си
6 март - Италианските кредитори искат среща с ръководството на компанията, за да обсъдят финансовото й състояние
28 март - Оставка подава финансовият директор Фаусто Тона. На негово място е назначен Алберто Ферарис
12 септември - "Парламат" се отказва от плановете си да продаде дълг в размер на 300 млн. евро
11 ноември - Акциите на компанията падат, след като възникват въпроси около транзакции към фонд "Епикур" на Каймановите острови
14 ноември - Ферарис подава оставка. Наследен е от Лучано дел Солдато
8 декември - "Пармалат" не успява да изтегли пари от "Епикур", с които да плати лихви по дълговете си
9 декември - Компанията пропуска датата за облигационно плащане на 150 млн. евро и Дел Солдато напуска. Ръководството кани сегашния синдик Енрико Бонди за консултант
15 декември - Танци подава оставка като председател на борда на директорите и изпълнителен директор на "Пармалат". По-късно Бонди заема двата поста
19 декември - "Бенк ъф Америка" обявява, че документите за 3.9 млрд. евро в банкова сметка на Каймановите острови са фалшиви
20 декември - Започва разследване за измама и премиерът Силвио Берлускони обещава да се опита да спаси компанията
24 декември - "Пармалат" иска защита от кредитори и обявява фалит
27 декември - Арестуван е основателят на компанията Калисто Танци
30 декември - Танци признава за липсите в счетоводството в размер на 8 млрд. евро, но отрича участието си в укриването им. Бизнесменът поема отговорност само за отклоняването на около 500 млн. евро.
31 декември - Италианската полиция арестува петима бивши мениджъри на "Пармалат", сред които са Фаусто Тона и Лучано дел Солдато. Задържани са и двама представители на главния одитор на компанията "Грант Торнтън"
2004 г.
4 януари - В разследването се включва американската Комисия по ценните книжа. Тя обявява, че се интересува от това как и защо американски банки са гарантирали облигации на "Пармалат" за милиарди евро
5 януари - Новото ръководство на "Пармалат" се среща с кредиторите, от които иска 100 млн. евро за преструктуриране на компанията
6 януари - Акционерите на компанията подават колективен иск срещу семейство Танци
7 януари - "Грант Торнтън" губи най-големия си американски клиент
8 януари - Тона обявява, че банките са знаели за състоянието на компанията. В Италия започва разследване на дъщерните компании на "Пармалат", предлагащи туристически и други търговски услуги
9 януари - Собствено разследване започва и Люксембург. Италианските магистрати разпитват служители на "Делойт&Туш"
-------------
Кой е Калисто Танци
Основателят на хранителната компания "Пармалат" Калисто Танци е въплъщение на европейския аналог на американската мечта. Създава "Пармалат" преди 42 години, за който срок я превежда от неизвестността, през легендата до тоталния срив. Началото е поставено, когато 22-годишният Танци напуска университета, за да поеме семейния бизнес след заболяването на баща му. По това време бизнесът се изчерпва в поддържането на магазин за деликатеси на гарата в Парма. Съвсем скоро обаче Калисто Танци се захваща с млекарския бизнес. През 1961 г. е открита първата фабрика за пастьоризиране на "Пармалат", а когато 12 по-късно е разбит монополът за продажба на млечни продукти, компанията набира скорост и скоро се превръща в една от италианските легенди за успеха наред с "Фиат" и "Бенетон".
Империята на Танци ще остане в историята с въвеждането на технологията на пастьоризирането при 140 градуса по Целзий за по-дълга трайност и с въвеждането на опаковките за сокове и млека "Тетра Пак". "Пармалат" обаче се разраства не само благодарение на нововъведенията в хранително-вкусовия сектор. Още през 70-те години Танци осъзнава, че рекламата прави продукта и спонсорира последователно италианския ски отбор, екипа на "Ферари" от Формула 1, бейзболни и волейболни тимове, с което превръща стоките на компанията си в "млека за шампиони". Голямата любов на бизнесмена обаче е футболът. След като през 1991 г. купува "Парма", предприемачът придобива дялове и в няколко руски, мексикански и бразилски отбори. Прави опити да лансира и своя телевизия.
Човекът, който предпочита сам да шофира "Лексус"-а си и живееше в скромна къща в Парма, печели ценни контакти във върховете на обществото. Негови приятели могат да се нарекат редица видни банкери, политици и духовници. Жителите на самия град Парма са го издигнали на пиедестал заради филантропията му. Танци постоянно финансира културни събития, реставрации, благотворителни каузи и вероятно във всичко това е причината хората на Парма да продължават да отричат, че илюзията за Краля на млякото се е пресякла.