По време на парламентарния контрол на 20.02.2004 г. министърът на държавната администрация Димитър Калчев радикално промени официалната си позиция, заявявайки, че софтуерът с отворен код и отворените стандарти са реална алтернатива на частния софтуер, използван досега от администрацията, и правителството ще преосмисли възможностите за неговото използване.

Но министър Калчев засяга и друг важен въпрос за това, че миграцията към свободен софтуер си има своята цена, и тук аз бях изненадан от манипулативния подход, с който той представи калкулации извън контекста, в който са направени.

На първо място, примерът с община Мюнхен, където миграцията на 14 хил. персонални компютри е оценена на 35.7 млн. долара, което прави 2550 долара на работно място, и, на второ място, цитираното пазарно изследване на Гартнър за мигриране към Linux, където "разходите за едно преминаване на едно работно място се движат в рамките от 3000 до 4000 - 4200 долара в зависимост от набора от приложения, като делът на разходите за труд е някъде към 40% от цялата сума".

Дълго се опитвах да разбера подтекста на тези силно спекулативни спрямо българската действителност калкулации.

Дали министърът не се опитва отново да ни обясни, че черното всъщност е бяло, а бялото - черно? Или се опитва да отвори вратичката за бъдещи, макар и непознати още в световната практика при мигрирането към свободен софтуер форми на корупция?

И ако трябва да използвам популисткия тон на министъра, бих попитал така: ако в Мюнхен почти всички таксита са "Мерцедес", Е клас, а в София не са, какво трябва да се направи? Да се закупят мерцедеси с парите на данъкоплатците? Защото идеята в случая е, че макар и скъпо на пръв поглед, общинарите от Мюнхен са си направили сметката в дългосрочен план, а и са изчислявали при цени на консултантски услуги, за които българските специалисти могат само да мечтаят.

Що се отнася за сумите за миграция на едно работно място, взети от Гартнър, те могат да бъдат верни и за българската действителност, но само ако им се махнат двете последни нули, тоест: 30 до 40 - 42 долара за мигриране към Linux за работно място.

И тази скромна калкулация може да бъде много лесно мотивирана на база на практическия български опит:

Един системен администратор може да мигрира в рамките на една година около 200 работни места, като това включва инсталиране, поддръжка и обучение.

Ако направим калкулация на база на брутна работна заплата от 500 лева и добавим традиционната за администрацията тринадесета заплата, това за една година прави 6500 лева.

Нека да добавим 2000 лева за преносим компютър, 1000 лева за транспорт и 500 лева комуникационни разходи, то миграцията за едно работно място (включително с поддръжката) излиза около 50 лева, или 25 евро. Разбира се, че при добро желание тези разходи могат да бъдат увеличени за: качествени (но не непременно скъпи) външни консултанти, обучение и стаж на млади български специалисти в администрации на страни от Европейския съюз, за иновативни тренингови модели и практики и т.н. Но за допълнителните разходи не е задължително да бъдат натоварвани българските данъкоплатци, при условие че има повече от достатъчно европейски фондове, финансиращи подобни инициативи. Или поне не докато стандартът на живот в България не се приближи до стандарта, който имат жителите на град Мюнхен.

Тук искам да спомена само за някои по-детайлни проучвания по проекти, свързани с евентуалните спестени разходи при миграцията към софтуер с отворен код.

Разбира се, ако се върнем към заявената промяна в официалната позиция на министър Калчев, тя трябва да бъде силно адмирирана най-малкото защото е проява на здрав разум. Но от друга страна, министър Калчев и екипът му, отговарящ за създаване и реализиране на електронното правителство, трябва най-после да обърнат гръб на популизма и да се опитат, стъпвайки на международния опит и най-вече на българските специалисти, да се опитат да намерят максимално подходящия и най-вече ценови ефективния модел за мигриране към свободен софтуер.

И което може би е не по-малко важно - да се опитат (макар и с голямо закъснение) да предизвикат обществени дебати, в който да привлекат както IT сектора в България, така и обществата, развиващи свободен софтуер, и структурите на гражданското общество.

Аз лично съм сигурен, че те имат с какво да помогнат на държавната администрация и ще дам два примера:

Порталът www.linux-bg.org предоставя изключително полезна информация за световните и българските практики при мигриране към свободен софтуер. Около този портал е консолидирано добре изградено "Линукс" общество, което администрацията може да привлече за съдействие в процеса на миграция.

Вторият пример е Центърът за медийни изкуства "Интерспейс", който е натрупал изключително голям практически опит в мигрирането към свободен софтуер.

Центърът е разработил и развива "Линукс" дистрибуция за нуждите на NGO сектора в България - ISLD (InterSpace Linux Distribution), която е само една от няколкото български и напълно кирилизирани "Линукс" дистрибуции и има ръководство от 150 страници. ISLD е под GPL (General Public License) и може напълно безплатно да се използва, дистрибутира и модифицира, а ръководството е под Creative Commons, лиценз за свободно разпространение и дистрибуция.