Николай Найденов: Критичните нива на река Дунав могат да се овладеят с огромни инвестиции
Комплексът управлява и стопанисва пристанищата в Сомовит и Свищов, Русе, Тутракан и Силистра.
"Пристанищен комплекс - Русе" вече реализира първата си инвестиция за 2004 г. - закупи за 200 хил. евро мобилна пневматична машина за претоварване на зърно. Това е първата машина от този вид, която се внася в страната след 1982 г.
Машината позволява разтоварване от кораб в склад, товарене от склад на вагон или автомобил, разтоварване от кораб на автомобил или вагон, товарене на баржи, силози или наземни складове и засмукване от куп и разтоварване в камион.
В: Г-н Найденов, с какви планове започна "Пристанищен комплекс" ЕАД 2004 г.? Какво предстои на дружеството?
- Основните пазарни цели на дружеството през тази година са свързани с повишаване качеството на предлаганите услуги и на тази база запазване на постоянните клиенти на комплекса, както и привличане на нови товародатели. В тази връзка основните технологични цели, които си поставяме за годината, са повишаване на автоматизацията на работния процес, осъвременяване на претоварните технологии и обновяване на наличната техника.
Както вече е известно, в началото на годината беше направена първата инвестиция на дружеството - доставена беше многофункционална мобилна пневматична машина за обработка на зърнени храни и други насипни товари. За изпълнение на поставените цели в бизнес плана на дружеството за 2004 г. е предвидена сериозна инвестиционна програма, възлизаща на около 900 хиляди лева. Предвидена е доставка на електронна автовезна, на 10-12-тонен вилъчен високоповдигач, тип "Калмар", на офис техника, както и на други захватни съоръжения и тилови машини.
Инвестиционната програма ще реализираме изцяло със собствени средства. В тази връзка изпълнението на всяка от предвидените инвестиции ще бъде зависима от финансовите възможности на дружеството.
В: 2003 година беше изключително трудна за търговското корабоплаване и пристанищната дейност по река Дунав. С какви финансови резултати приключи дружеството и как рефлектира максималният спад на речното ниво на икономическите резултати на компекса?
- Изминалата 2003 г. беше изключително тежка за търговското корабоплаване и в частност за пристанищната дейност в комплекса. Бяха обработени 2.210 милиона тона товари, което е с 260 хиляди тона повече спрямо 2002 г. По предварителни данни се очаква дружеството да приключи 2003 г. с 1.209 милиона лева печалба преди облагане с данъци.
Критично ниското ниво на р. Дунав през годината беше сериозна пречка за обработка на товарите по всички пристанища. Имаше проблеми за достигането на плавателните съдове до пристанищата Сомовит и Свищов, беше възпрепятствано влизането на плавателни съдове в лиман - пристанище Русе-запад, което наложи претоварната работа да се извършва само на северния кей. Тези проблеми от своя страна бяха реална предпоставка за увеличение на разходите по претоварната дейност.
В: Можете ли да кажете какви са пропуснатите ползи за фирмата от практически неизползваемата река през голяма част от активния плавателен сезон?
- Не бих се ангажирал с посочване на конкретни цифри за пропуснати ползи от фирмата, свързани с проблемите на ниското ниво на реката, тъй като те не са еднозначни. Определено обаче трябва да кажа, че в пристанищата се работеше при изключително тежки условия, на ограничен брой корабни места, където имаше възможност да се подават за обработка съдовете. Това водеше и до увеличение на времето за обработка на един съд и до известни рискове в хода на претоварната дейност.
В: Къде виждате възможностите и механизмите за овладяване занапред на подобни критични ситуации за всички компании, свързани с р. Дунав?
- Опитът от последните години сочи, че процесите на глобалното затопляне се отразяват и на нивото на реката. Съществен фактор в това направление се явяват и изградените шлюзове в горния участък от Дунав. Когато разглеждаме възможностите за овладяване в бъдеще на процесите, свързани с критичните нива на река Дунав, считам, че те трябва да се разглеждат в насока на изграждане на баражи и в българския участък на реката - около Силистра, с цел да се преодолеят съществуващите прагове по нея. Това естествено е свързано с влагането на огромни инвестиции, което може да се реши единствено на правителствено ниво.
В: На какво ниво е товаропотокът по река Дунав към и от България? Какви стоки влизат в страната, от кои страни вносителки и какво експортира България?
- Основните товари, които се обработват в пристанищата от комплекса, са въглища, метали, кокс, чугун, зърнени храни, дървен материал, селскостопански и транспортни машини, съоръжения, химикали и други. Основни вносители на преминаващите през комплекса товари са Украйна, Румъния, Словакия и Германия.
Листата на изнасяните от страната товари през нашите пристанища е доста ограничена и се свежда основно до експорт на бентонит, гранитни изделия, зърнени храни, химикали.
В: Какво е виждането ви за бъдещето на порт Русе, какво е нужно да се промени в законодателен план за по-ефективното използване на капацитета и привличането на повече клиенти?
- Пристанище Русе е най-голямото в българския участък на р. Дунав. Считам, че и в бъдеще то ще продължи да играе важна роля в търговския стокообмен на страната. Всички ние, работещите в сферата на пристанищната дейност, очакваме предстоящите промени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата в Република България. А що се отнася до привличането на повече клиенти, ние и сега работим активно по това, както и по разширяване на предлаганите услуги.
В: Дружеството има проект за изграждане на контейнерен терминал на пристанище Русе-изток. Кога виждате реализацията му и какви средства са необходими за това?
- В генералния план за развитие на пристанище Русе-изток е предвидено изграждането на контейнерен терминал. За възможностите на комплекса това е сериозна инвестиция, която не може да се осъществи без допълнително финансиране. Затова вижданията на ръководството на дружеството са, че трябва да се търсят средства от донорски програми и други форми на финансиране.