До края на годината се очаква да бъде приет отдавна дискутираният Закон за свободните зони. В същото време в България действат и други форми за безмитна търговия, като така наречените складове под митнически контрол. Обсъжда се на различни нива и доколко е удачна идеята за офшорни зони. В Бургас пък беше създадена партия "Бургаска инициатива", която лансира амбицията Бургас да стане град на свободна икономическа инициатива.

В: Г-н Скрипка, в много страни има свободни зони. Всяка държава обаче върви и по някакъв свой модел на икономическо развитие. Могат ли зоните да бъдат някакъв универсален модел и доколко той е удачен за нашата страна?

- Имах възможност наскоро да посетя свободна зона в Австрия. Принципът, по който е създадена, е същият като в Бургас, но австрийската е много по-голяма. Тя обслужва освен складово-транзитна дейност и внос-износа в един голям регион на Австрия.

Зоната там няма никакви проблеми по отношение на законите за конкуренцията, които на нас ни се изтъкват като причина, поради която не трябва да има свободни зони в България.

За съжаление, след като е инвестирала в шест големи зони в България и е направила солидна материална база и добър състав, държавата разреши да бъдат създадени стотици складове под митнически контрол. Създадената система не може добре да контролира влизането на стоките в страната, отлагане плащането на ДДС и митата и всички други вземания, които фискът трябва да направи от тези фирми и дружества, които работят там.

В: Защо държавата си позволява лукса да не използва активно свободните зони?

- Защото действат други интереси - корпоративни, фирмени и лични. Тези интереси по един или друг начин дадоха възможност в новия Закон за митниците, който влезе в сила през 1999 г., в главата "Свободни зони и свободни складове", те почти да се приравнят и по този начин да се обезличат свободните зони, като се даде голяма тежест на свободните складове. В момента фирмите нямат интерес да работят под контрол в свободните зони и преминават през свои складове, където лично аз смятам, че контролът е занижен.

Всеки може да открие свободен склад, ако отговаря на съответните условия според Закона за митниците и правилника за неговото приложение. В Бургас има над 30 такива свободни склада. Доколкото имам информация, в София са над 100.

В: Как оценявате идеята Бургас да стане град на свободна икономическа инициатива, която се лансира през последните месеци?

- Чух за това. По същото време излязоха материали от една среща на високо ниво с участието на министъра на финансите Милен Велчев във връзка с офшорните зони. Оттам след доклад на Института за пазарна икономика се роди идеята България цялата да стане свободна зона или пък отделни райони да станат свободни зони. Какво означава идеята "Бургас - свободен град"? Да не си плащат корпоративните данъци ли? Или нещо друго? Смятам, че това е фикс идея, тъй като едва ли ще се промени с тази цел цялото законодателство. Отделно от това регистрационният режим е едно от перата, чрез които изключително много печели всяка офшорна зона. Всяка фирма, регистрирайки се в офшорна зона, например в Кипър или в Ман, заплаща регистрационни такси. Но регистрираните там не могат да бъдат инвеститори. Български фирми се регистрират в Панама или в щата Делауер, за да им е по-лесно да работят в България със статута на чужда фирма. Или ако Бургас стане такава зона и се регистрират чужди фирми, те няма да могат да бъдат реални инвеститори и да произвеждат. На тях им е нужда регистрацията, за да могат да изпълняват търговски сделки на други места по света.

През 1992 г. във Варна имаше такава идея. Дори стигнаха до парадокса да обсъждат на едно съвещание как ще направят ограда между Варненски и Добрички окръг.

Групата, която лансира идеята Бургас да се обяви за свободен град, трябва много ясно и точно да дефинира какво очаква от това.

В: А какво печели Бургас от това, че на територията му от 15 години има свободна зона?

- За съжаление не печели много. Идеята за свободните зони не можа да се развие в България по ред причини. Първо, скоро след създаването им дойдоха промените - обществено-политически и икономически, и Указ 2242 беше постоянно променян. Чуждите инвеститори чувстваха една несигурност у нас и не пожелаха трайно да се установят. Държавата също не защити техните интереси. Ние не можехме да афишираме пред тях, че държавата стои зад нас. А и тя остави всички зони с много големи проблеми, включително със собствеността. Бургаската зона например беше много ощетена във връзка със собствеността на земята и ние все още водим съдебни дела с бившия председател на поземлената комисия в Бургас Славчо Славов, който извади документи, че тази земя е негова. Делото е вече във ВКС и се надяваме до края на тази година да приключи. Парадоксът е в това, че тогава, когато изграждането на свободните зони беше финансирано от Министерството на финансите, ние имахме поземлени проблеми и не можехме да кандидатстваме за по-големи суми и да строим. Така действията на един малък чиновник в Бургас нанесоха големи щети на свободната зона и тя не можа да се развие. От друга страна, Агенцията за чуждестранни инвестиции не е активна страна по отношение на свободните зони. За 15 години тя е насочила към Бургас само един инвеститор.

Един от сериозните закони, който трябваше да бъде приет, е Законът за свободните зони, или поправката на Указ 2242. Зоните в Полша бяха създадени по едно време с българските. Полша влезе преди нас в Европейския съюз. Когато се водеха преговорите, съществуваха известни проблеми между инвестиралите в зоните международни компании и държавата - ставаше въпрос за вложените милиарди долари след обявяването на предстоящото присъединяване на Полша. Съгласно Закона за защита на конкуренцията Полша не е трябвало да приема повече инвестиции с облекчение по отношение на корпоративните данъци. Спорът беше решен на много високо ниво в полза на полската икономика.

В: И все пак в България усилено се лансира идеята за офшорни зони.

- Мнението на финансовия министър Милен Велчев дословно беше, че "тази идея е интересна". Разглеждайки какво представляват офшорните зони по света, аз все пак мисля, че в България това няма да се случи. Защото няма да има особен икономически ефект. Това ще създаде най-вече бизнес за адвокатските фирми.

В: Как очаквате да се развият свободните зони в България?

- Аз смятам, че до края на годината Законът за свободните зони трябва да бъде приет. Както има свободни зони в цяла Европа, така и зоните в България трябва да продължат да работят, но с точно определен статут. Зоните в Русе, Видин и Свиленград са 100% държавни и държавата трябва да определи как ще продължат да съществуват. Останалите три зони - в Бургас, Пловдив и Драгоман, са акционерни дружества, като в Бургас държавата в лицето на Министерството на финансите има преобладаващо участие. Акционерите ще трябва да се съобразят с икономическата ситуация в страната. Държавата, ако иска, може да продаде участието си и всички зони да работят по един закон.

С предмета си на дейност - складова и транзитна и други видове услуги, зоните могат да продължат да работят като транспортно-логистични центрове, които да подпомагат транзитния поток през България. На този принцип работи бургаската зона, много малко й трябва да почувства и законовата подкрепа. Защото Указ 2242, по който са създадени зоните, и Законът за митниците си противоречат.

В: В какво се изразява това противоречие?

- Дори в частта дали могат да работят български фирми на територията на зоните и да ползват привилегиите, които зоните предлагат. Тъй като не могат да го правят, фирмите откриват свободни складове, като по този начин пак не плащат данъци и мита на държавата. Новият закон за свободните зони би канализирал нещата и тогава държавата ще събира фиска при всички случаи, дори ако някои фирми го отложат за известен период.

В: Какво преминава сега през бургаската зона?

- Основно памук за българската предачна промишленост, цинкови концентрати от Аржентина и Перу за оловно-цинковите заводи. Те пристигат с кораби и се експедират за вътрешността на страната. Очакваме да тръгне и обратният процес на готова продукция през зоната. Преминават още лекарства и медицинска техника, а също и бяла техника.

Съществува добър транзитен канал от Турция за Русия, Молдова и Украйна. Когато се открие новото трасе през Малко Търново, този трафик ще се увеличи, защото с около 200 км ще се скъси разстоянието. В двете посоки това са 500 км, което никак не е малко за един курс. Самите фирми ще преценят, че това ще бъде по-добрият вариант за тях.

Реконструкцията на ГКПП Малко Търново ще даде тласък на развитието на целия регион от Малко Търново до Бургас, Варна, Добрич и Кардам. Тя ще отвори една кратка линия от Истанбул до Киев и Москва, а по трасето ще се създаде поминък за много хора.