За период от около две години над 30 компании заявиха желанието си да произвеждат електроенергия от вятъра. Предприемачите изразиха готовност да вложат в своите проекти милиони левове. Досега са се завъртели перките само на два ветрогенератора. Единият от тях е купен на старо от Дания за 120 хил. евро, а покупката на другия е по проект, финансиран от програма САПАРД. Неговият собственик не уточнява точната му цена, но я определя като неособено значителна.

Схемата за влизане в бизнеса е следната - потенциалните инвеститори се срещат с кмета на ветровитата община и предлагат сделка - инвестиции и работни места срещу общинска земя.

Кметът приема и задвижва процедурата. След одобрение от общинския съвет дружеството купува земята или пък се учредява право на строеж. Оттук нататък причините за бавенето са много.

Бизнесът обаче е перспективен, защото до 2012 г. 12 процента от електроенергията в Европейския съюз трябва да бъде от възобновяеми източници, каквито са вятърът, водата, биомасата, слънчевата енергия. По закон държавата е длъжна да изкупува този вид електроенергия.

Пионерите от Добруджа

В Добруджа идеята за производство на електроенергия е от две години. По данни на общините в Балчик и Каварна над 30 компании, някои от които с чуждестранно участие, са поискали общински парцели с учредено отстъпено право на строеж, за да издигнат върху тях ветроенергийни паркове. До момента не е започнал строежът на нито едно от планираните съоръжения.

През пролетта на 2002 г. областният управител на Добрич Иван Иванов обяви, че турбините на 100 генератора, разположени край добруджанския град, ще превръщат вятъра в електроенергия. Той вече беше подписал договор за това с германската фирма "КС трейдинг".

Проектът беше на обща стойност 600 хил.евро, като според изчисленията на компанията вложението трябваше да се възвърне за 10 години. В замяна на обещаните инвестиции чуждестранният инвеститор поиска да наеме 340 дка земя за срок от 30 години. На собствениците на земята беше обещано, че ще получават като възнаграждение по 26 долара за всеки декар годишно, а след изтичането на 30-годишния срок ще могат да станат акционери във вятърната централа. Този проект още не е довършен.

"Страната ни не е узряла още за вятърните генератори, бедна е. Вероятно е необходима някаква компенсация за тези, които ще изкупуват енергията в случаите, когато няма вятър и генераторите не работят." Това заяви консултант-проектантът Александър Делистоянов от смесеното дружество "Перун Г" , в което има участие немската "КС трейдинг".

Според него няма кой да сключи договор за изкупуване на добитата от вятъра енергия. Без документ от ДКЕР за пласирането й пък чужди финансови институции отказват да кредитират начинанието,а българските нямат необходимите средства. В момента компанията е замразила дейността си и ще я поднови, след като бъде изграден ветроенергиен парк. Замисълът на компанията беше да издигне 105 кули по Северното Черноморие, всяка с мощност 1.5 мегавата, твърди той. По негови данни цената на една кула е 1.8 млн. евро. Отделно трябва да се инвестира за мониторинг на пътя на прелетните птици "Виа понтика", който минава в района.

Според орнитолози в Каварненско минава пътят на прелетните птици и за това е нужно проектите за вятърни централи да се съгласува със зоолози.

Според изчисленията на специалисти възвращаемостта на вложените средства е след 12-15 години.

Освен това шумът от перките на произведените в Западна Европа съоръжения достига 40 децибела, а на руските - 60-70 децибела, казва Делистоянов.

Общинарите в Балчик също поискаха да превръщат силата на вятъра в енергия.

Пак през 2002 г. общинският съвет сключи договор със столичната компания "ТЕССА енерджи" за изграждане на вятърна централа в близкото село Момчил. Параметрите на проекта бяха инвестиции от около 100 млн. лева и финализиране в рамките на три години. За изпълнението му се предвиждаше да бъдат наети над 100 души. Замисълът на вятърните енергетици включваше изграждане на 25 генератора с мощност от 800 до 1300 киловата. Освен това "ТЕССА енерджи" предвижда и изграждане на подстанция със 110-киловолтов електропровод към нея. "Предстои реализация на първата част на проекта - 12 генератора с два мегавата мощност", каза за "Дневник" мениджърът Илиана Иванова.

Инвеститорите от "ТЕССА енерджи" имат разрешение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), но то е обжалвано в съда от "Албена" АД. Мотивите, посочени в жалбата на туристическата компания, са свързани с притеснения, че шумът на перките на ветрогенераторите ще притеснява туристите и собствениците на вили, съоръженията ще загрозяват гледката и крият риск за прелитащите птици. "Нашият проект е най-напредналият, защото само ние сме измерили вятъра, а това е много важно за местоположението и височината не генераторите", каза Илиана Иванова. Тя изтъкна като една от причините за бавенето факта, че до миналата година например не се знаело каква ще е изкупната цена на тока, произведен от ветрогенератори.

В крайна сметка Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) определила цена от 12 стотинки за киловатчас. На Запад всяка банка, която отпуска кредит, иска т.нар. оценка на ветровите съотношения - измервания, които трябва да продължат поне една година. Всичко това отнема време, казва Илиана Иванова.

Опитите продължават

Конкурс за изграждане на ветроенергиен парк край нос Калиакра беше проведен на 11 март 2004 година. Предмет беше 1039 дка необработваема земя, върху която общината искаше да учреди отстъпено право на строеж. Парцелът се намира край село Българево и върху него по идея могат да бъдат построени 10 ветрогенератора. Кметът на Каварна Цонко Цонев очакваше голям интерес от компании от Испания, Германия и Дания.

Спечели столичната компания с германско участие "Универсум енерджи". Тя влезе във владение на два парцела с обща площ 2338 дка край каварненското село Българево. Идеята на инвеститорите е да изградят върху тях вятърна централа с 20 генератора, всеки с мощност по два мегавата.

Преди време същата земя е била дадена на корпорация "Съединение" също за изграждане на вятърна електроцентрала.

Впоследствие обаче според публикации в пресата договорът за отстъпено право на строеж е бил развален. От корпорацията не пожелаха да коментират.

През пролетта кметът Цонев планираше да раздели на пет парцела по 1000 дка нова площ от пет хиляди декара на нос Калиакра и да ги разиграе на търг между дружества, които искат да добиват ток от вятъра. Оказа се, че за тази земя преди пет години е било учредено отстъпено право на строеж срещу поет от "Булвинд" ангажимент да изгради електрическа централа. Според Цонев срокът на договора с компанията вече е изтекъл, без да е осъществен проектът.

"Не е вярно, че срокът на договора е изтекъл. В контракта е записано, че компанията се задължава да застрои обекта в срок от пет години, считано от одобрението на проектите", контрира Даниел Ганев, изпълнителен директор на "Булвинд". Според него на 7 април тази година дружеството е внесло за разглеждане в община Каварна инвестиционен проект и в момента изчаква одобрението му. "Ако община Каварна предприеме действия за разваляне на договора, ние ще защитим правата си по законовия ред", каза още Ганев. Той обясни, че цялостният проект на "Булвинд" за изграждане на енергиен ветропарк в Калиакра предвижда поставянето на вятърни генератори с обща мощност 50 мегавата.

На първия етап от застрояването ще бъдат изградени 12 генератора, всеки от които с височина 35 м и обща мощност 4.8 мегавата.

Успешните проекти

Идеята за производство на електроенергия от вятър се е реализирала на практика в Сливен. В края на миналата година там заработи ветрогенератор с мощност 225 киловата. Съоръжението е собственост на компанията "Тера инвест" и перката му се завърта при скорост на вятъра 2.5 м/сек., като оптималната скорост е от 5 до 15-16 м/сек. При по-висока скорост на вятъра се изключва автоматично. Ветрогенераторът е купен от Дания за 120 хил. евро и е втора употреба. "Тера инвест" ООД е дружество, създадено през 2000 г. с частни капитали от сливенската фирма "Водстрой 98" АД и "Микрон" СД от Пловдив.

"Досегашната работа на ветрогенератора показа, че мястото е подходящо за монтиране на подобни съоръжения и работата им е ефективна. Трудно ми е да посоча конкретни числа за рентабилността, защото получаваната електроенергия не е постоянна величина. Скоростта на вятъра се мени, често тя е над допустимата. Дотук месецът с най-постоянни ветрове за работа на турбината беше февруари", каза управителят на "Тера инвест" Николай Николов. Според него държавата подкрепя производството на екологичната енергия, защото я изкупува на преференциална цена. За "Тера инвест" тя е 12 стотинки без ДДС за киловат час при средна изкупна цена на "Електроразпределение - Стара Загора" от всички източници за 2003 г. от девет стотинки.

През декември 2002 г. в поморийското село Ахелой беше открита ферма, захранвана от вятърен генератор. Неин собственик е ветеринарният лекар д-р Румен Караманов. В построяването на фермата той е инвестирал около 2 млн. лева. Съоръжението е построено за шест месеца. То е доставено и се поддържа от датската фирма "Функи". Генераторът е автоматизиран напълно и състоянието му се следи чрез специален модем от "Функи".

Проектът на Караманов е финансиран 50 на сто с грант от програма САПАРД. Когато има излишък от енергия, фермерът я продава на електрическата компания, а когато има нужда - купува от нея.

"Този процес не може да се планира точно, защото зависи от вятъра. Не бих могъл да посоча конкретни числа за икономии и печалба, но като погледна - реално покривам при всички случаи 100% от нуждите на фермата от електричество и по този начин ще изплатя вложените за изпълнението на целия проект средства вместо за осем за четири години", казва Караманов.