Преди дни междуведомственият управляващ комитет за съвместни екологични проекти одобри програмата на "Агрополихим" с Датската агенция за опазване на околната среда (DEPA) за карбонов заем, който торовият завод може да получи срещу продажба на редуцирани въглеродни емисии.

Проектът е първият по рода си за предприятие от тежката индустрия и втори за България след договора между холандското правителство и "Овергаз инк", спечелил търг за реализация на подобен карбонов заем. Изпълнителният директор на "Агрополихим" Филип Ромбаут представи проекта и стратегията на дружеството в областта на опазване на околната среда.

В: Кога възникна идеята да продадете вредни емисии срещу финансиране на екопроекти в "Агрополихим"?

- Работата по проекта започна точно преди една година, когато с Датската агенция по опазване на околната среда (DEPA) проведохме първите разговори. В началото идеята звучеше много виртуално, защото България няма опит по осъществяване на подобни проекти и никой не знаеше как ще се продават парниковите емисии, както предвижда Протоколът от Киото. Но заедно с екипите в Министерството на околната среда и водите (МОСВ), които работеха плътно с нас, успяхме да го защитим пред междуведомствения управляващ комитет за съвместни проекти. След като бъде одобрен от министъра на околната среда и от Европейската комисия, ще можем да го реализираме. Подготовката на документацията ни отне доста време поради сложността на изчисленията.

Освен пълно описание на проекта се прави и т.нар. документ за развитие на проекта (PDD), но той е за вътрешна употреба и аспекти от него не могат да се обявят.

В: По каква схема ще продавате вредните емисии?

- Обемът на вредни емисии, които ще продаваме, е твърде голям, затова смятам, че нашият проект ще стане най-мащабният за България. На практика ние ще намалим изпускането в атмосферата не на въглероден двуокис, а на азотен окис, който се определя като по-голям замърсител.

По Протокола от Киото един тон от този газ се равнява на 325 тона въглероден двуокис.

Азотният окис уврежда дихателните пътища, силно отровен е и известен още като райски газ, защото предизвиква конвулсия на устата, така че хората изглеждат вечно усмихнати.

Според нашия проект "Агрополихим" ще инсталира допълнителен катализатор в инсталацията за азотна киселина, така че да намалим оксидните емисии от 1000 на 100-250 милиграма на литър.

Проектът може да задейства веднага след като изградим инсталацията. Засега водим преговори с фирмата производител на подобни катализатори. Очакванията са най-рано през септември 2004 г. да започнем работата, така че до лятото на 2005 г. да монтираме очистващите съоръжения.

В: Какви средства очаквате и къде ще постъпват парите от продажбите на този газ?

- Според проекта ние сме в състояние да продадем 3.7 млн. тона до 2012 г., но този обем не е фиксиран и може да се промени до 4 млн. тона. Не е ясно и на каква цена ще продаваме, защото в различни моменти на подаване този газ струва различно. Очакваме общо за тези емисии да получим между 12 и 14 млн. евро. Целта е да инвестираме парите изцяло за опазване на околната среда. Датската агенция ще превежда парите по доверителна сметка на "Агрополихим" под контрола на Доверителния екофонд, с който работех още в "Юнион миниер Пирдоп мед".

В: На какви етапи ще се превеждат парите и кой ще ги получава - държавата или "Агрополихим"?

- Протоколът от Киото ясно казва, че собственик и прехвърлящ на кредитите е българската държава, но генератор на тези кредити сме ние. Така парите се дават на "Агрополихим". С датската агенция се договорихме половината от въглеродните кредити да се плащат предварително, а останалата половина - след доказване на генерираните емисии. Това ще позволи на завода незабавно да започне да финансира собствената си програма по комплексното разрешително, което се очаква да получи от МОСВ. Средствата ще отиват в екофонда.

На този етап обаче се откроява един много сериозен проблем, който дори в ЕС не е намерил решение. Няма обяснение как ще бъдат осчетоводени авансовите плащания на средствата от DEPA за периода 2004-2008 г.

От данъчна гледна точка това е същински пъзел, от който няма измъкване. Ако фирмите плащат данъци за тези средства, ще възникне проблем, защото парите отиват във фонд и няма да се разходват веднага.

За да се реши този проблем, предлагаме чрез наредба или друг нормативен акт да бъде регламентирано, че при продажби на карбонови кредити, когато парите се връщат в екологията, няма данъчно облагане. Моят принцип е, когато има проблеми, веднага да се поставят на масата, за да не се губи време. Вероятно това трябва да се реши до 4-5 месеца. Защото, ако през август ние подпишем договора с DEPA, трябва да знаем дали ще имаме подкрепа в това отношение и от държавата. Правителството знае, че ако България не използва въглеродните кредити навреме, от това губи цялата държава, затова очаквам разбиране. Нещо повече, много скоро и други предприятия замърсители трябва да ни последват.

В: Какъв ще бъде ефектът от тази продажба и доколко "Агрополихим" ще изпълни екоангажиментите, договорени от правителството в преговорите с ЕС?

- Опазването на околната среда е един от най-големите проблеми не само за нас, но и за повечето предприятия от тежката индустрия в страната. По закона за околната среда нашето предприятие трябва да получи комплексно разрешително за дейност, гарантиращо, че заводът не замърсява околната среда. Наскоро внесохме проекта за това разрешително в МОСВ, предстои той да бъде одобрен. Според него "Агрополихим" трябва инвестира 27 млн. евро поетапно до 2011 г.

Проблемът е, че ако не осигурим необходимите средства според този график, през 2007 г., когато България се очаква да стане член на ЕС, "Агрополихим" може да бъде закрит. Перспективата е тревожна, затова започнахме още отсега да търсим варианти за осигуряване на необходимите средства. Проектът с продажбите на парникови емисии е първата стъпка в това отношение. Аз имам изгода тези средства да се вложат за опазване на околната среда, така че до 2011 г. да осигуря необходимите 27 млн. евро. За голяма компания като "Агрополихим" намирането на алтернативно финансиране е добър изход и ние го търсим.

В: Казахте, че инсталацията ще бъде монтирана до средата на 2005 г. Колко ще струва тя на дружеството?

- Въпреки че проектът е одобрен от междуправителствения комитет, ни предстои още много работа. Трябва да се договорим с фирмата производител, която ще монтира инсталациите. Тя ще определи и цената. Водим преговори с една компания, но на този етап е рано да я обявим.

Въпреки че проектът е в ранен етап, наши колеги от чужбина вече проявиха интерес към него. Производители на торове от Румъния, Украйна се консултират с нас, защото почти липсва практика в областта на карбоновите кредити. В момента има само пет торови завода в Западна Европа, които са започнали да прилагат подобни проекти. В Европейския съюз засега няма закон, който да задължава производителите да намаляват въглеродния двуокис и азотния окис. С помощта на датското правителство ние се опитваме с нашия проект да бъдем едни от първите, които ще прилагат договореностите от Киото.

В: Освен продажба на карбонови емисии какви други проекти замисляте?

- На правителствено ниво се замисля един проект за създаване на фонд с подкрепата на Световната банка , наречен "Грийнинг инвестмънт". Средствата в този фонд ще се набират от продажба на карбонови емисии и ще бъдат инвестирани изключително в екопроекти. Идеята е добра, но фондът се очаква да се задвижи през 2005 г., а според нас всяко предприятие още отсега трябва да разработва екологичните си програми.

Съществуват и други възможности. Някои европейски правителства отпускат средства на консултантски фирми, които извършват пълни екологични проучвания на фирми от други държави.

Тези експерти са независими. На база на своя опит в Европа те могат да ни препоръчат най-ефективният начин, по който да изградим пречиствателните ни съоръжения. В България в момента няма такива експерти, затова е ценно да ги привлечем. Срещу минимална сума те могат да направят съвместно проучване на потребностите от пречиствателни съоръжения не само на "Агрополихим", но и на варненското пристанище и заводите от девненския промишлен регион. От МОСВ се съгласяват, че е много важно успоредно с нашите пречиствателни станции да бъдат изградени и пречиствателни станции на пристанищата, защото в момента нито едно българско пристанище няма подобни съоръжения.

В: Кога очаквате "Агрополихим" да получи комплексното си разрешително?

- Вероятно ще имаме нелеки преговори по нашия проект, за да стигнем до разумни решения. Като предприятие замърсител от нас се изисква в определени срокове да спазим повечето екологични норми. През 2000 г. сключихме с държавата договори за премахване на историческите замърсявания. Тогава обаче никой не предполагаше, че ще започнем преговори с ЕС и че към големите замърсители ще има съвършено нови екологични изисквания.

Проблемът е, че много от старите замърсявания на "Агрополихим" трябваше да се поемат от държавата, но на този етап малка част от тях са изпълнени. Още през 2002 г. трябваше да се извърши рекултивацията на земята, но и до днес това не е направено.

Гипсовите води от депото за отпадъци също продължават да се изливат в почвата, защото то не е ремонтирано. Не искам да упреквам някого за това неизпълнение, но то рефлектира днес върху нас.

Ако по новия закон за опазване на околната среда като мениджър имам задължения да изградя пречиствателна станция и други съоръжения, но след всеки дъжд чрез почвата влизат замърсители в канализацията, какъв ще бъде ефектът от моите инвестиции? Нулев. Защото можеш да направиш пречиствателна станция за 400 кубика или за 800 кубика, но като не знаеш обема на замърсяванията, действаш "на тъмно".

Затова с МОСВ ни предстои дискусия по въпроса за причините, поради които аз бавно изпълнявам ангажиментите си в областта на опазването на околната среда. Примерно аз мога да поема пречистването на отпадните води, които държавата не успя да очисти, но е редно държавата също да направи жест и да не ме притиска със срок от 2005 г. за спазване на определени екологични норми, които се изискват в комплексното разрешително.

Колкото повече се усложняват проблемите, толкова по-конструктивни трябва да са разговорите между двете страни. Аз съм решил да поискам среща с членове на Европейската комисия и нашия посланик там, за да видим на място дали не може да се преговаря за разумни преходни периоди, в които нашите предприятия да изпълняват задачите си. Сигурен съм, че ЕС не иска да затвори нашите заводи. Очаквам да проведем тази дискусия след септември.