Добивите на повечето плодове и зеленчуци са заплашени от необичайните за август дъждове, много от тях вероятно ще поскъпнат, а консервните предприятия, които вече са договорили износ на продукцията си, ще трябва да калкулират по-високи разходи. Представители на агросектора твърдят, че този сезон може да се окаже най-лошият от 15 години насам. В същото време пазарът трудно може да бъде уравновесен с по-голям внос заради наложените преди година по настояване на производителите високи защитни мита.

Вече се смятат за пострадали реколтите на домати, краставици, пипер, лук, патладжани, зеле, дини, пъпеши, праскови. Производителите на ябълки и грозде също са притеснени за узряването на плодовете. От зърнените култури най-голямата заплаха в момента е за слънчогледа, чиято жътва предстои. Засега влагата се отразява благоприятно само на царевицата. Вследствие на валежите започват да гният листата, както и самите зеленчуци и плодове, обясни Кирил Делчев, председател на Съюза на производителите на плодове и зеленчуци. Той очаква цените на повечето селскостопански стоки да се повишат още, въпреки че много от тях вече отбелязват значителен ръст спрямо миналата година. Слабите добиви са не само заради лошото време, но и поради по-малкото засети площи спрямо предходните години, допълни Делчев.

Другият проблем, свързан с високата влажност, е появата на множество болести и вредители, борбата с които увеличава разходите на производителите. Директорът на Националната служба за растителна защита Петър Николов потвърди, че търсенето на препарати за болести по земеделските култури е с 20% по-високо тази година спрямо миналата.

Натиск върху цените ще окаже и търсенето от консервната промишленост, която преработва най-вече домати, чушки и корнишони. След "доматената" истерия такава се задава и с чушките, като по данни на асоциация "Български пипер" добивите тази година ще са с около една четвърт по-ниски от миналата. Положението в момента е много зле, защото зреенето на чушките закъснява с 20 дни, те започват да гният, а и са застигнати от болести и вредители, каза Георги Василев, член на управителния съвет на асоциация "Български пипер" и президент на търговската компания "Бул по". Той прогнозира недостиг на пазара и допълни, че е пострадала реколтата в цяла Европа, което гарантира по-високи цени. Най-оптимистичната му прогноза е чушките да поскъпнат с около 10%.

Въпреки това заради вече сключените договори от съюза на преработвателите очакват запазване на износа на преработени продукти на миналогодишните нива от около 65 хил. тона. То вероятно ще е съпроводено със спад в общото производство, което миналата година е достигнало около 90 хил. тона. Българските консервни предприятия изнасят главно за Холандия, Белгия, Дания, Германия, САЩ, Канада и Русия.

Ниските добиви и очакваното поскъпване вероятно ще предизвикат сериозен натиск за премахване на високите вносни мита за земеделски продукти, въведени миналата година. Митата трябва да се премахнат, за да навлезе стока от съседните страни и да се задоволят нуждите не само на потребителите, но и на консервните предприятия, посочи Александър Йоцев, изпълнителен директор на тържище "Булгарплод Слатина" и председател на Съюза на преработвателите.

Премахването на митата няма да се отрази на цените, тъй като пазарът няма да реагира толкова бързо, каза пък Димитър Конзуров, едър зеленчукопроизводител от Пловдивско. Приклещено между интересите на производителите, които си харесват митата, и исканията на преработвателите и търговците, земеделското министерство засега е на фаза "анализ на ситуацията", без оттам да се дават сигнали, че предстоят промени.

Аграрният сектор естествено е изложен на сериозни рискове, свързани с неочаквани промени в климата, още повече че много от тях не могат да бъдат застраховани. Няма застраховки срещу болести, посочи Георги Василев от асоциация "Български пипер". Застрахователите предлагат полици единствено срещу градушки и порои. Според Димитър Конзуров също няма добре изграден механизъм за застраховане на агрореколтата и застрахователните компании избягват сектора, защото е твърде рисков. А и все още земеделските производители сме твърде бедни, за да застраховаме, допълни зеленчукопроизводителят.

Страхът от природните бедствия съществува, но все повече земеделци поемат за своя сметка целия риск поради това, че имат ограничени финансови възможности, коментираха представители на застрахователния сектор, според които няма ръст на сключените договори. Стандартната застраховка на земеделските култури покрива рисковете от градушка, буря, проливен дъжд, пожар, осланяване и наводнение. Реколтата би следвало да се застрахова за сума до размера на нейната очаквана стойност, но производителите обикновено избират по-ниски стойности.

Преди три години международните агенции огласиха новината, че лондонската борса LIFFE ще бъде първият европейски финансов пазар, който подобно на американските ще предлага на бизнеса защита от неблагоприятни метеорологични промени. Въпреки това интересът към т.нар. метеорологични фючърси в Европа остана слаб. Българските производители пък нямат никакъв достъп до подобни финансови продукти за защита от рискове, въпреки че по цитирана тогава оценка на британските метеорологични служби близо 70% от всички бизнес дейности са подвластни в една или друга степен на неблагоприятни резултати вследствие на неочаквани температурни колебания. Сред най-чувствителните отрасли са търговията с облекла, агробизнесът, енергетиката и търговията с горива и пивоварната индустрия.

-----

Производителите на слънчоглед също вече са притеснени от падащите всеки ден валежи. Ситуацията крие опасност от загниване на реколтата, заяви председателят на Съюза на производителите на растителни масла и маслопродукти Видьо Видев. Питата на слънчогледа поема влагата и при малък вятър стъблата падат, защото не могат да издържат на тежестта, обясни Видев. Все още неговите прогнози са оптимистични за общите количества, които ще бъдат прибрани в страната. Видев очаква над 700 хил. тона слънчоглед при около 650 хил. тона през миналата година. Той не смята, че цените ще се повишат, защото в международен мащаб са стабилни вследствие на големите добиви.

Подобна е ситуацията и при производството на грозде. Ако лозарите са си гледали добре работата и са изпръскали масиви срещу болести като маната, няма да има проблеми с реколтата, каза Жаир Агопян, председател на съвета на директорите на винарска изба "Букет Телиш". Според него, ако продължат валежите, има опасност гроздето да не узрее добре и да е много ниска неговата захарност. Винопроизводителите обаче трябва да се притесняват от ситуацията, защото на доста места лозарите не са си свършили работата и със сигурност част от реколтата ще пострада от болести, обясни Агопян. Той очаква покачване на цените заради повишаването на себестойността на продукцията.

Падащите напоследък дъждове се отразяват най-добре на реколтата от царевица, каза председателят на Асоциацията на търговците на зърно и зърнени продукти Радослав Козаров. Царевицата се нуждае най-много от влага в момента, защото е в процес на растеж. Но ако валежите продължат така през септември и октомври, ще се появи опасност от гниене и ще има трудности с нейното прибиране, отбеляза Козаров. Той допълни, че заради дъждовете около 10% от пшеницата е пострадала и не е прибрана. Става въпрос за площи, които са засети по-късно и при тях жътвата естествено е закъсняла. Неприбраните количества са около 200-300 хил. тона.