Павлина Петрова: Шансът за развитие на кожарските предприятия е в износа
- - - - - - - - - - -
В: Г-жо Петрова, как се стигна до създаване на бизнес отношения с италианската компания "Калцатурифичу СДМ"?
- Кооперацията е създадена преди осемдесет години, като през това време са се изработвали обувки и чанти, но стана така, че в момента работим основно домашни чехли за Италия на ишлеме. Марката "Солидарност" в обувния бранш е позната, но трябваше да спрем това производство заради свития вътрешен пазар, където реализирахме продукцията си. В складовете ни има готова продукция отпреди две-три години. Имахме задължения към данъчни органи, социално осигуряване и клиенти. След започване на работата с италианския партньор обаче за една година успяхме да погасим по-голяма част от тях и да осигурим добро заплащане на работниците си. Повече от шест месеца изминаха от първото идване във фабриката на италианския предприемач до сключването на договора. "Калцатурифичу" е малка обувна фабрика, тя получава поръчки от големите италиански търговски фирми и ние изпълняваме част от тях.
Осигуряват ни се всички материали и нужните машини, тъй като производството е много голямо, а ние не разполагахме с нужното оборудване. Смятам, че сключихме добър договор и гледаме по-оптимистично на ситуацията. Италианската компания, освен че плаща редовно, доставя машини и материали, но поема и транспортните и митническите разходи. В днешно време е малко трудно да намериш партньор, който да е отговорен.
В: За какви количества става дума по договора с италианската компания?
- В момента произвеждаме средно по 4-5 хиляди чифта чехли дневно. Никога досега нашата кооперация не е имала такова производство като обем. Вярно е, че чехлите се произвеждат много бързо и са с ниска разценка, но се опитваме с оптимална производителност да се побираме в цените. Наистина е малко трудно, тъй като сме работили по съвсем друг начин спрямо Италия, но за една година успяхме да достигнем изискваната производителност. Договорът ни с чуждестранните партньори е петгодишен. Използваме и подизпълнители. В момента работим с няколко фирми от Русе, Ловеч, Габрово в зависимост от поръчаните модели и машините, с които разполагат тези фабрики. Италианският предприемач идва често в България, обиколил е тези фирми, за да прецени дали отговарят на изискванията му.
В: Какви промени настъпиха в кооперацията след сключването на договора с италианските ви партньори?
- Преди сключването на договора бяхме петдесет човка в кооперацията, сега тук работят 100 души. Капацитетът ни е напълно натоварен. Работехме с една конвейерна линия, която затваря обувката. Вече имаме три, като двете са доставени от италианския ни партньор. Налага се едната от конвейерните линии да работи на двусменен режим.
В: Постави ли партньорът ви някакви специфични изисквания по отношение на квалификацията на работниците?
- Имахме достатъчно специалисти, все пак сме обувна фабрика. Доста време обаче наистина мина, докато той се убеди, че може да работи с нас. Хареса му може би това, че не сме голям завод, а една средна фабрика и разполагаме с необходимите машини. Досега сме произвеждали обувки за страната, но износ не е правен поне от 10 години.
В: "Солидарност" все още произвежда чанти от традиционния си асортимент. Къде намират реализация тези изделия?
- Преди двадесет години кооперацията е изнасяла чанти за бившия СССР. В момента нямаме отделно производствено звено, а само две моделиерки, които запазих. В двата фирмени магазина - един в сградата на кооперацията и друг в центъра на Русе, пускаме малки серии от новите ни модели чанти, като след изчерпването им и при заявка произвеждаме отново. Задържахме това производство като бутиково. В момента имаме заявка по договор с фирма, която осигурява лекарско оборудване като работно облекло, чанти и други принадлежности. Имаме собствени разработки на два модела медицински чанти, създадени според специфичните изисквания за тази професия. Произвеждаме още мъжки и дамски чанти.
В: Как се справяте с агресивния китайски и турски внос на този тип стоки?
- Нерегламентираният внос на китайски и турски стоки действително е един от проблемите, и то не само пред нашия бранш. За съжаление трудно можем да се преборим с този факт, тъй като често се среща явлението клиент да си купи обувки за по 7-10 лева от пазара, да ги скъса за една седмица, но отново да се върне на същото място за нови. Все по.рядко се купуват български обувки както от естествена, така и от изкуствена кожа. Дори и суровини за бранша вече почти не се произвеждат у нас - русенският завод за естествени кожи "Приста" затвори, разбирам, че и други производители търсят варианти да преминат към нов предмет на дейност вместо кожарството. Сериозна е конкуренцията в бранша и от българските фирми. В Русе например хората познават производството на "Солидарност" и го предпочитат, но не можем да разчитаме да се издържаме от местния пазар. Конкуренцията и в страната е голяма. Нароиха се много частни фирми с такъв предмет на дейност - за обувки и чанти. Дори от нашата кооперация са излезли много специалисти, които са създали свои компании и се стараят да бъдат конкурентни. Ние сме регистрирани и по Закона за ДДС, което също оскъпява продукцията на вътрешния пазар. Малките фирми, които нямат такава регистрация, могат да си позволят реализация на продукцията на много по-ниска цена. Това също е един от проблемите, за които си говорим в нашия бранш - да се намали прагът за регистрация по ДДС, но засега не срещаме реакция от държавните органи.
В: Има ли бъдеще кооперацията като форма на собственост и как виждате развитието на "Солидарност"?
- Много е трудно оцеляването за производителите. Членуваме в Националния съюз на трудово-производителните кооперации. Те са около четиристотин в страната, но много малко от тях работят. Масова практика е кооперациите да се издържат от наеми и да реализират печалби от тях, тъй като нямат никакви разходи. В Русе една много добре работеща кооперация е "Съгласие", която има тридесетгодишен договор с германска фирма. Друга е "Електрометал", която работи с ИКЕА. Тоест работят тези, които се ориентират към износ - дали ишлеме или директно. Говорили сме с колеги от други браншове, че след като България влезе в Европейския съюз, би трябвало да живеем по стандартите на страните от съюза, доходите да се покачват. С такова ишлеме, както е положението в момента, не можем да достигнем това ниво на възнагражденията на работниците си. Това значи, че трябва да искаме по-високи разценки и съответно партньорите ни ще се откажат от съвместна работа. Сега доста заводи са изнесени в Източна Европа, но когато и страните от този регион станат членки на съюза, може би остава западните компании да се насочат към китайския пазар. Наистина голяма неизвестност стои пред нас.
В: Обмисляли ли сте вариант за трансформация в търговско дружество?
- Не, тъй като смятаме, че кооперацията е удачна форма на собственост. В чужбина има доста такива фирми. Не смятам, че по някакъв начин можем да спечелим от трансформация в акционерно дружество или в ООД. Например вече има български кооперации, които си сътрудничат с чуждестранни компании, и то чрез коопериране, а не под друга форма. Мисля, че чувството, че си съсобственик, както е в кооперацията, води до една по-голяма отговорност в работата. Аз съм председател на кооперацията от една година, но съм в "Солидарност" вече десет години и съм стигнала до този извод. В момента един от проблемите ни е, че съотношението кооператори - наемни работници стана 50 на 50. Обмисляме какво би ги привлякло, за да станат член-кооператори. Един от вариантите е да реализираме печалба и те да участват в разпределението й или пък с други средства да ги стимулираме. Целта ни на този етап е да достигнем такава производителност, че да успяваме да вмъкваме разходите в това, което получаваме. Поне по изчисления това е възможно, като остава да го реализираме.