Цоня Дражева е завършила СУ “Св. Климент Охридски”, специалности “История и археология” и “Философия”. Специализира в областта на ранновизантийските и средновековни градове на територията на Югоизточна България в периода до XIV век. През 80-те години участва на проучванията на резервата “Дебелт”. През 1984 г. неин екип открива части от манастирски комплекс “Свети Петър” край Свети Влас, които впоследствие са унищожени от строителството на вилни селища и комплекси. Директор е на Регионалния бургаски музей, член на управителния съвет на Бургаската асоциация за екологичен и селски туризъм.

 

В: Г-жо Дражева, какви културни обекти има на територията на Бургаска област, които могат да се използват за развитие на културен туризъм?

- Бургаска област е една от най-интересните от гледна точка на изключително насищане с културни обекти от най-дълбока древност, традиционна култура, съхранени природни феномени, сред които и тракийски култови паметници. Тези от тях, които са в голямата близост с атрактивните селища по черноморското крайбрежие, могат лесно да бъдат включени в туристически маршрути и много тясно свързани с туристическия пакет, който предлагат фирмите.

За съжаление по-атрактивните културно-исторически паметници се намират в отдалечени зони, до които няма инфраструктура и подходящи условия за осъществяването на един качествен туристически продукт.

Общини като Средец, Котел, Сунгурларе нямат средства от бюджета, за да могат сами да организират туристическите дейности. Затова е много важно да използват възможностите на европейските проекти, но с цел създаването на допълнителни условия за опазване на тези паметници.

Същото е и по отношение на традиционната българска архитектура, в по-голямата си част - дървена. Много от старите къщи, които са атрактивни за селския туризъм, се унищожават, поради невъзможността на хората в тези зони да ги ремонтират или да ги включат в някакъв туристически продукт, защото нямат нужните санитарни условия.

Същото се отнася и за българските занаяти. Липсва интерес от страна на младите хора и приемственост в предаването на тези занаяти. В момента този пазар е залят от занаятчийски стоки от Китай, Дубай, Турция.

Бургаският регионален музей се е заел да промени отчасти нещата в тази посока. Тук се обучават млади хора на български занаяти. Засега сме се спрели на няколко, за които имаме майстори - грънчарство, тъкачество, правене на колани, мънистени накити и занаяти, свързани с художествено оформление върху керемида - керамични съдове, а също така и плетене на рибарски мрежи. По този начин се надяваме, че не само ще създадем интерес у младите хора, но и ще съхраним едни занаяти до момента, в който наистина ще има условия за създаването на една занаятчийска улица в Бургас.

В: Какво е направено по съхраняване на паметниците с такава цел?

- Един много важен момент в нашата работа като институция заедно с общини Созопол, Приморско, Несебър, а също така и с неправителствени организации като фондация “Созопол” е за съхраняване на археологическите паметници. През последните няколко години получаваме все повече частно финансиране, за да можем да консервираме и експонираме интересните археологически паметници, които се откриват. Има няколко много атрактивни туристически маршрути, като например този в зоната на община Приморско до тракийските светилища на територията на резерват “Ропотамо” и ловно стопанство “Аркутино”.

Изключително важна е работата ни в резервата "Созопол", където успяхме да съхраним средновековната крепостна стена и някои нейни структури и да създадем елементи, които дори превъзхождат по качество и автентичност много от интересните в тази посока паметници в Турция и Гърция.

Това стана с подкрепата на ЕС, защото се реализира проект по програма ФАР - “Културен туризъм”. Но това е лесно за черноморските територии, защото наистина всички икономически интереси са насочени там. По-важно за нас е да организираме проучването, опазването и представянето на тези изключително ценни паметници в отдалечените територии, каквито се явяват сега крепостта "Макеле" край Карнобат - най-голямата българска средновековна крепост, свързана с изключително важни събития в българската история, или паметници в зоната на община Поморие край град Каблешково и село Медово, както и в Ришкия проход. Тези зони заслужават да бъдат подкрепяни, за да може да се задържи населението, да се създадат условия за реализация на млади хора и най-важното - да съхраним културното наследство във всички аспекти, включително и чрез образователна политика, която се опитваме да провеждаме, за да може да се предаде това отношение и в следващите поколения.

В: Как икономическите интереси в черноморските общини влияят на автентичността на част от сградите и паметниците?

- Тези икономически интереси отдавна са намесени. Уникалните черноморски градове като Несебър и Созопол почти вече 30 години са под тежката инвазия на икономически интереси и активно строителство. Но в последните 15 години успяваме да балансираме икономическите интереси и да накараме тези хора, които желаят да си изградят хотели, да съхранят и ценностите и да ги включат в техните структури. Най-тежка е ситуацията с античния некропол край Созопол - некрополът на древна Аполония.

Надяваме се все пак да се ограничи масовото строителство и да се съхрани не само уникалният некропол, но и природата - дюните, прекрасните морски територии, които са неприкосновена публична и държавна собственост.

В: Има реакции, че Рибният атракцион в Несебър, който е построен на пристанището в Стария град, трайно и за години напред промени в негативна посока автентичния облик на този град - културен паметник?

- Въпреки че през 2003 година в Несебър се честваха 20 години като град - паметник на ЮНЕСКО, и се положиха доста усилия да се изчистят част от териториите, които са свързани с представяне на паметниците, продължават да се случват тези неща. Там често пъти самата община се оказва безсилна да се противопостави на инвазията на лобистки и други тежки икономически интереси. Подкрепям протестите за Рибния атракцион, защото тази територия на Несебър е наситена с възможности да се покаже от една по-далечна проекция силуета на този град, който съществува повече от 2600 години.

Дори решения за временно строителство понякога създават условия за едно много трайно и продължително загрозяване на паметниците на културата. Надявам се местните власти да не са заложници на част от икономическите интереси, свързани и с политическите, и да канализират всичките тези временни обекти, които създават. Защото всички елементи от културното наследство, които съхраним, ще ги оставим за бъдещото поколение и децата. В противен случай сегашните управници обричат поколенията на една невъзможност да развиват качествен туризъм и да печелят от това.

В: Все повече чужденци обаче проявяват интерес за закупуване на сградите със стара българска архитектура. Как се поддържат те? Има ли опасност да се заличи автентичността на странджанските села или чужденците биха ги опазили?

- Когато става въпрос за частни имоти, не трябва да делим собствениците на българи, чужденци, държава и др. По конституция частната, общинска и държавна собственост са равни и задълженията да се опазва културното наследство също са еднакви.

Има достатъчно точна нормативна уредба какво трябва да се направи, за да се запази автентичността, но в същото време да се създаде и една съвременна инфраструктура със санитарни условия, които да направят такава къща привлекателна за почивка, а не само за еднодневно посещение. Това е характерно не само за Странджа, но и за районите в Балкана. Там също има интересни и атрактивни за чужденците къщи, които се купуват. Защото има много хубави природни места, които са чисти и незамърсени.

Странджанската архитектура е една, балканската е друга, черноморската - трета, въпрос на интерес е. Аз бих казала, че странджанската архитектура представя едно по-бедно българско население. Тя напомня за доста тежки моменти от нашата история и затова е хубаво нейното представяне да бъде съчетано изцяло с нашата история. Чужденците желаят да подпомагат и тази страна от нашата културна дейност. Защото, когато те са решили да купят такава къща, те са се ангажирали да приемат и нейното наследство от гледна точка на духовност и материална култура.

В: Доколко тази част от страната ще представлява интерес за развитието на културния туризъм?

- Тази част от България фокусира голяма част от чуждите икономически интереси. В този район се развива активно международен туризъм, освен това черноморската зона е на пътя между Турция и Европа. А знаем, че през последните години Турция е една от най-интензивно развиващите се туристически дестинации. Много е ценно и това, че имаме възможност вече да разнообразим достъпа на туристи чрез круизи и въобще чрез по-скъпи туристически дейности.

Селският туризъм и екотуризмът са свързани с по-скромни инвестиции, но бъдещето е за тях. Ето защо трябва да бъдат предвидени средства за съхраняване на природните и културните дадености, тъй като само хотели и кръчми не са достатъчни да се получи устойчив туристически продукт. Ако се унищожи природата като пясъчните дюни, ако се строи върху морските скали и ако се заличи културното наследство, много скоро интересът ще бъде загубен. Говоря за един елемент, който в световен мащаб вече е доказано наложен като изискване. Именно един качествен туристически пакет, в който присъстват всички тези елементи - трайно заложени в перспектива не за една-две години, а за много повече - това означава устойчивост.