“Черноморски солници” отчита безпрецедентно слаби добиви

“Черноморски солници” отчита безпрецедентно слаби добиви

Добивът на сол в “Черноморски солници” тази година едва ли ще надхвърли 10 хил. тона, което е безпрецедентно ниско ниво, каза Васил Иванов, консултант на компанията и бивш директор по технологията и добива. Той обясни, че причината са неблагоприятните климатични условия.

През 2003 г. "Черноморски солници" произведе близо 75 хил. тона сол, което беше рекорден добив от 96 години насам, откакто съществува предприятието. Последната рекордна година със 73.5 хил. тона сол е била през 1953 г.

“Много дъждове валяха в активните месеци. Надяваме се кампанията ни да продължи поне до средата на октомври, в противен случай "бялата жътва" ще е рекордно слаба”, каза още Иванов. В солодобива са ангажирани две групи от общо 90 човека вместо обичайните три групи.

За разлика от Бургас в “Черноморски солници” - Поморие, тази година няма да има солодобив, съобщиха от фирмата и посочиха като причина лошите климатични условия.

На вътрешния пазар годишно се реализират между 120 хил. и 140 хил. тона сол. Тя се използва за луга за пътища, индустрия, кожарска промишленост. Над 50% пазарен дял се пада на най-големия български производител - “Черноморски солници”. Останалото количество се задоволява от внос, като сол внася и самото солодобивно дружество. Годишният обем на вноса е над 12 хил. тона. “Като монополен производител “Черноморски солници” влияе много силно на пазара. Като искам да отбележа, че трапезната сол е една много малка част от пазара на солта. Солта за промишлеността - лека, тежка или хранително-вкусова, е по-голямата част”, коментира изпълнителният директор на дружеството Цвятко Цветков.

По думите му “Черноморски солници” държи доста под 50 % от пазара на трапезната сол и над 50 % от пазара за зимно поддържане на пътищата. Солта за зимно поддържане на пътищата може да бъде между 15 и 35 хил. тона в зависимост от условията.

“Плановете са дружеството да се развива предимно като солодобивно. Основните му дейности си остават солодобив, преработка на солта и продажба. Не се предвижда на този етап балнеоложки туризъм, или така нареченият екотуризъм, въпреки че Министерството на околната среда и водите има подобни планове и водим разговори с тях”, каза още Цвятко Цветков.