Людмила Атанасова: Сертификацията е инвестиция, която се възвръща бързо
Наскоро компанията стана инициатор и на провеждането на националния форум "Борса за сертификационни услуги", в който участваха 53 български фирми от цялата страна, 6 сертификационни органа, 13 консултантски фирми, 2 международни програми за финансиране и 7 държавни и обществени организации
- - -
Г-жо Атанасова, наскоро по ваша инициатива се проведе сертификационна борса. Какви бяха целите на това мероприятие и какви резултати бяха постигнати благодарение на него?
- Целта е българските фирми да получат толкова нужната им информация за конкурентно присъствие на пазара - как да сертифицират дейността си, как да ползват консултантска услуга, как да изберат орган за сертификация, с една дума, да могат да се ориентират добре в кратките срокове до присъединяването към ЕС. Напоследък все по-често ми казват, че работата ми по "езиков мост" между сертификаторите и фирмите е дори по-ценна, отколкото самата идея да се съберат всички страни заедно на един форум, какъвто е борсата. Ако един от резултатите от борсата е фирмите да разбират по-добре езика на сертификацията, това не е малко. Получи се и една непрекъсната връзка между фирмите, държавните организации в сектора и сертификаторите - чрез нас, организаторите на борсата.
Статистиката сочи, че едва 1000 български компании са сертифицирани по ISO 9001-2000. Какви са шансовете на фирмите да се подготвят за влизането ни в Евросъюза през 2007 г.?
- Мисля, че добри. Добрият мениджър търси информация, за да вземе решение - и знае, че вземането на навременно решение, например за сертификацията, която обсъждаме, е от жизненоважно значение за пазарното му участие. Не мисля, че ще има изоставащи освен поради финансови затруднения или фактори на неефективно управление. Оптимистично е, че за всеки проблем си има решение и аз съм се убедила, че главното е да намериш достоверния източник на информация. Борсата за сертификационни услуги има за цел предоставянето на такава информация.
В кои сектори има най-много сертифицирани фирми и в кои сфери компаниите са най-изостанали?
- Трудно ми е да дам някаква валидна оценка. Българската неправителствена организация "Клуб 9000" управлява доброволен регистър на сертифицираните фирми. Иначе няма официална статистика на тези показатели. В хранително-вкусовата промишленост има малки предприятия и други, които са категоризирани от ДВСК, за които възможности има само при значително финансиране. Има и такива, които са категоризирани за закриване.
Не е нещо ново, че изоставаме в приложението на стандартите за околна среда и безопасност на труда. Сигурна съм, че мисленето ще тръгне и в тази посока, просто българският предприемач търси само най-необходимото решение в момента - което е внедряването на стандарта ИСО 9000, а от миналата година и метода HACCP за хигиенни и безопасни храни. Тези стандарти залегнаха в българското законодателство. Всичко друго се отлага за бъдещо време. Докато стандартите за околна среда и безопасност на труда не станат задължителни, няма да има бърз напредък.
Кой и как регулира пазара на сертификационни услуги у нас?
- Пазарът на услугите за сертификация се регулира от пазарни правила, които включват стойност на сертификационната услуга, гаранция за качество и валидност от органа за сертификация, за коя държава фирмата търси пазар, което играе роля при избора на сертификационен орган, и не на последно място престижът на сертификата.
Оттук нататък важен е органът за акредитация. Той гарантира компетентността на органите за сертификация чрез независима проверка и контрол. Сертификационните органи се контролират, или точната дума е, се акредитират от националния орган за акредитация. За България това е Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" (БСА). Международните организации за акредитация са Международният акредитационен форум (IAF) и Международната организация за акредитация на лаборатории (ILAC), които упражняват контрол над националните органи.
Смятате ли, че сертификационната дейност е достатъчно регулирана у нас и какво още трябва да се хармонизира в тази област?
- Сертификационната дейност е регулирана и доколкото знам, конкретно работата на агенцията е оценена високо от Европейската организация за акредитация. Българската агенция приключва успешно дълъг период на работа, вече над две години, и се очаква да подпише многостранно споразумение. Това ще означава и фактическото признаване на валидността на сертификатите, издадени под акредитацията на българския орган, и в чужбина. И не само това - от значение е и цената на сертификационната услуга, която ще бъде по-ниска. Това е успех, който ще се отрази благоприятно върху нашия пазар.
Що се отнася до хармонизирането на стандарти, това е непрекъснат процес. Той тече в момента, ще бъде актуален и в бъдеще. Стандартите не са вечни, те се актуализират, доработват и т.н.
Колко сертификационни органи има в страната и колко от тях отговарят на българските и европейските изисквания?
- Не зная точната цифра, но както вече казах, основното при определяне на това доколко е легитимен един сертификатор, е неговата акредитация. От нея ясно личи кой е упълномощил органа да издава сертификати - това могат да бъдат известните национални организации, нотифицирани в ЕК. За тях има справка в интернет, както и за акредитираните от тях органи във всяка държава.
Така че, за да провери дали даден сертификационен орган е акредитиран, фирмата просто трябва да поиска акредитацията на сертификационния орган и да види коя организация го е акредитирала и дали желаният от фирмата обхват попада в неговата акредитация.
Наскоро изпълнителният директор на ИА БСА инж. Ани Стоилова обяви, че ще започне работа по съставянето на регистър на органите за сертификация, които работят на българския пазар, който ще се публикува на сайта на агенцията до края на годината. Всичко това са добри новини за българските фирми.
Сертификацията изисква инвестиции, а у нас около 90% от компаниите са малки и средни. Ще успеят ли те да отговорят на изискванията на Евросъюза в областта на сертифицирането и какви са начините за външно финансиране за тях?
- Моето мнение е, че сертификацията е инвестиция, която се възвръща сравнително бързо. Често фирмите не отчитат допълнителните възможности, които им дава международният сертификат, а гледат на този процес само като разход на средства. Остава въпросът доколко бързо българската фирма ще се ориентира да вземе решение, за да бъде в срок и да не изостава. Сигурна съм, че ако фирмата вземе решение за сертификация, ще се намерят и средства. Към момента финансиране има към програма БАС на ЕБВР, като правилата за получаване на финансови средства са посочени на интернет страницата на програмата. Стартира се и проект на Министерството на икономиката за финансиране на български фирми от хранително-вкусовия сектор за внедряване на система по метода HACCP за здравословни и безопасни храни.
Кои са основните конкуренти на JIT Consulting?
- Списъкът ще е дълъг, още повече че ние работим в няколко интересни области - проекти и финансиране, консултантски услуги за сертификация, промоции на дейности и събития, организации на семинари и обучения, а набираме и екипи по международни проекти. Май това не е съвсем всичко, имаме и фирмени инициативи за българските фирми като борсата за сертификационни услуги. Както виждате, ще ми е трудно да изброя конкурентите във всяка една област.
За мен по-важно е признанието за 11-годишното ни присъствие на пазара. Да удовлетворяваме изискванията, които се поставят от клиентите на българския и международния пазар, е постоянно предизвикателство. Понякога това означава да се свърши много повече работа от първоначално предвидената, а често се работи и допълнително. Затова пък и успехът е по-приятен, когато резултатът е наистина задоволителен за клиента.
Кои са основните проблеми на сертификационния пазар?
- Все още недостатъчната информация и обратна връзка от българските фирми за техните нужди и, разбира се, недостигът на механизми за финансиране. Говоря за финансиране не само на процеса на сертификация, а на частната инициатива изобщо.
А ако говорим конкретно за сертификационния пазар, българската фирма може например да плати за сертификат менте поради недобра информираност и после да загуби пазарни позиции и време за придобиването на легитимен сертификат. Фалшивите сертификати или ментетата не са издадени от акредитиран орган за сертификация. При евентуална проверка, особено от трета страна, тоест от орган или партньор на фирмата, който изисква наличието на система за управление по договор, фалшификатите могат да доведат до печални резултати. Няма сила, която да върне загубеното доверие на клиента.
Времето обаче на такива фалшиви сертификати просто отминава с наближаването на срока 2007 г. Мисля, че българските фирми започват все по-добре да се ориентират в пазара.