"БАЕ системс" (BAE Systems) е международна компания, която развива и доставя високотехнологични отбранителни и аерокосмически системи. Компанията проектира, произвежда и поддържа бойни самолети, бойни кораби, подводници, радарни устройства, авиационна електроника, комуникационни, електронно-навигационни и оръжейни системи. Тя е начело на иновациите и в разработката на нови поколения интелигентни отбранителни системи.

"БАЕ системс" има мащабна дейност на 5-те континента и клиенти в 130 държави. В компанията работят 90 000 служители и годишно реализира продажби за над 12 млрд. лири стерлинги (над 17 млрд. евро) от дейности на собствените си компании и съвместно с други компании.

На 21 октомври компанията получи писмо от Министерството на отбраната, с което беше поканена да участва в търг за модернизиране наличните хеликоптери в авиацията. Според специалисти сделката за модернизиране на българските 36 хеликоптера Ми-24 и Ми-17 е за 150 млн. долара. За нея освен BAE Systems се състезават EADS (най-големият европейски оръжеен концерн), израелските IAI и Elbit Systems заедно с американската "Локхийд Мартин", южноафриканската АТЕ и руското бюро МИЛ.

- - - - - - - -

 

B: Г-н Нийлсън, на каква фаза са преговорите с Министерството на отбраната за модернизиране на българските 36 хеликоптера?

- Писмото, което получихме от Министерството на отбраната на България, обозначава началото на тръжната процедура за тази сделка. Това затвърждава решението на правителството да модернизира наличните хеликоптери. То имаше възможността да купи нови или да модернизира наличните. Във втория случай вертолетите ще могат да се експлоатират през следващите 15 години, тъй като те имат изключително добро качество. Писмото доказва, че на този етап идеята да се купуват нови бойни хеликоптери е отхвърлена. Вероятно това решение е обвързано с финансови аргументи. Идеята е, че могат да се използват сега действащите хеликоптери, които все още имат 15 години живот. Това означава, че за този период ще може да се използва и наличната инфраструктура за поддръжката на тези машини, която е добре разработена.

 

B: Какво включва вашето предложение?

- Нашият проект предвижда да инсталираме върху машините комуникационни системи, съвместими със стандартите на НАТО, да модернизираме пилотските кабини, които ще облекчат работата на пилотите. Чрез модерните системи, които ние предлагаме, работата на един пилот става много по-лека при въздушен бой. Пилотът трябва да има възможност да следи какво се случва около него, а не да се концентрира над самото управление на вертолета. Този аспект е много важен за повишаване на нивото на самозащита на хеликоптерите. Смятаме да подобрим възможностите им, така че те да могат да работят при всякакви метеорологични условия и при денонощен режим. Цялата работа по модернизиране на системите ще бъде извършена в България, от ваши работници. Част от предложението ни включва и трансформиране на техническия ноу-хау (технологиите) на българските фабрики, за да са способни да поддържат тези интегрирани системи на хеликоптерите и да са готови да ги модернизират, ако се наложи.

Ние искаме да споделим опита си с българските компании. За нас не е проблем да прехвърлим технологиите си и не държим сами да извършваме цялата работа. Искаме просто да предоставим бизнес на българските партньори.

 

B: Защо досега военното министерство не успя да се спре на изпълнител?

- Досега не сме предоставяли ценово или техническо предложение на българското правителство. Засега това, което прави вашето правителство подобно на други, е да събира информация от и за много компании и за техните потенциални възможности. Ние и нашите конкуренти от Израел, Франция и останалите сме представили планове за модернизирането на хеликоптерите на Министерството на отбраната и ВВС. Никога не сме имали конкретни договорености за цена или за технически детайли. Въпреки появилата се информация преди година, че сме избрани от правителството, все още никой от кандидатите не е спечелил конкурса.

Сега бяхме попитани дали сме заинтересувани да участваме в търг, като представим техническо предложение, придружено от ценова оферта, което изисква от нас да вземем решение. За някои хора в България този процес се проточи твърде дълго, като развитието му беше прекратено няколко пъти.

 

B: В кои сектори бихте инвестирали в България?

- През последната година и половина създадохме екип от анализатори, които систематично оценяваха възможностите на българските компании в областта на военната и космическата индустрия, на търговския и бизнес сектор. Идеята е да проучим вариантите за търговски партньорство. Вече определихме в програмата за модернизиране на хеликоптерите достатъчния брой програми и проекти, за да може армията да изпълни на сто процента стойността на договора.

Пред нас има голям брой бизнес възможности, не само проектът за модернизацията на военните хеликоптери. Ние сме в страната достатъчно дълго време и ще продължаваме да търсим варианти за установяване на търговски отношения с местни компании.

Мога да дефинирам няколко области, в които бихме инвестирали. Една от сферите е военната индустрия, други програми предвиждат обучение, има и проекти за малкия и средния бизнес. Още не мога да посоча в кой проект и компания ще инвестираме, защото това е тайна.

 

B: Вие работите основно чрез офсетни схеми. Какви са вариантите за офсетни сделки в областта на военната индустрия в България?

- Тук не става въпрос за отбранителната индустрия, а за търговия и бизнес. Също така не е просто инвестиция или инвестиция от нас. За нас офсетното споразумение е една много сериозна сделка, като се изключи настрана факта, че сме световен лидер в офсета в областта на продажбите на военното оборудване. За последните 10 години сме реализирали ползи в размер на 30 млрд. долара от офсетни сделки за клиентите си. Като голяма компания, работеща в 130 държави в цял свят, ние изграждаме мрежа от хора, които могат да поддържат системите. В случая успехът на офсета не зависи само от BAE Systems, а от доставчици, поддоставчици и техните контрагенти. В този смисъл всички трябва да работят като част от програмата.

Понякога офсетната схема може да предвижда инвестиране в производство. Ние определено се радваме да видим интереса, проявен от страна на български държавни военни заводи. Ние трябва да ги накараме да разберат при какви условия на приватизация бихме работили, преди да кажем дали сме заинтересувани да инвестираме в тях.

Има различни аспекти на офсета, които могат да се реализират. Можем да създадем производствено предприятие в България, да консултираме ваши компании при излизането им на външни пазари или да им предоставим технологии, които ще им помогнат да произвеждат по-качествени продукти.

 

B: Тази година правителството прие Наредба за условията и реда за възлагане на специални обществени поръчки. Тя определя и реда за сключване на компесаторни (офсетни) споразумения. Смятате ли, че офсетните схеми ще имат правилно приложение в България?

- Офсетът е нещо, което се изисква от почти всяка държава, която харчи пари за военно оборудване, защото сумите по тези сделки са доста големи, дори и тези за модернизация на хеликоптерите.

Всички членки на НАТО имат такава практика. Съвсем нормално е всички тези държави да търсят някаква форма на възвращаемост от покупката на военно оборудване. Тъй като ние силно разчитаме на офсетните схеми като метод на продажба за продуктите си и с оглед на ползите, които можем да възстановим на икономиката ви, трябва да сме сигурни, че няма да се провалим в някой от ангажиментите по сделките. Досега никога не сме се проваляли в офсетна схема и не възнамеряваме да го направим и в България, защото след първия подобен случай репутацията ни ще бъде невъзвратимо увредена и загубите ни ще бъдат много по-големи. В резултат на това ще се окаже проблем и да инвестираме, защото няма да имат доверие в нас.

 

B: Какви са финансовите ви резултати?

- Съвсем наскоро отчетохме резултатите за полугодието на тази година. Ние сме изключително силна във финансово отношение компания. Оборотът ни възлиза на 20 млрд. долара годишно (15.8 млрд. евро). За първата половина на тази година отчетохме продажби в размер на 6.1 млрд. лири стерлинги (8.8 млрд. евро) спрямо 5.682 млрд. лири стерлинги (8.2 млрд. евро) за същия период на миналата година. Печалба преди плащането на данъци за полугодието възлезе на 486 млн. лири стерлинги (703 млн. евро) срещу 465 млн. стерлинги (672 млн. евро) за същия период на 2003 г. Доходността на акциите нарасна с 22% до 8.8 пенса.

 

B: Какво предвиждат плановете ви за българския пазар?

- Вече имахме успех в бизнеса си в България. Преди 18 месеца продадохме надеждна безжична система за българската армия. Тя беше произведена от щатска компания и имаше опция за допълнителни доставки през следващите години с оглед на предстоящата модернизация на армията и комуникационните й способности. Чрез един от джойнт венчърите си - AMS, модернизирахме системите за контрол над въздушния трафик в София-област, която работи доста добре. Докато България продължава да търси начини за подобряване на авиационната си инфраструктура и военните сили - а ние произвеждаме всичко от подводници до космическа техника, има много потенциални възможности за бизнес.