Банковата система достига предела на административния си капацитет за адекватно управление на кредитния ръст, се казва в анализ на Българската народна банка, публикуван в бюлетина за първото полугодие на 2004 г. Според специалистите на централната банка преобладаващата част от финансовите институции у нас пренебрегват препоръките за снижаване на ръста на заемите. "Очевидно назрява необходимостта от рязко засилване на мерките за овладяване на кредитната експанзия, основно по линия на затягане на капиталовите изисквания и ликвидността. Нужни са засилени капиталови изисквания при една част от банките", гласи един от изводите в анализа.

Капиталовата заплаха, която грози част от банките, се потвърждава и от направените "стрес тестове" (с тях се изследва реакцията на рискови фактори). Те показват, че ако редовните кредити се провизират с 5%, а тези "под наблюдение" с 30%, което е най-ниската хипотеза за влошаване на кредитите, използвана от БНБ, капиталовата адекватност спада под минимално изискуемите нива от 12% при 19 банки (към март те бяха 17). При четири от тях капиталовата адекватност е дори с отрицателен знак.

Допълнително безпокойство предизвиква и фактът, че след проведени инспекции от надзора на БНБ преобладаващата част от банките са прекласифицирали част от кредитите като по-рискови, като същевременно са довнесли и допълнителни провизии по тях. В резултат капиталовата им адекватност е спаднала с 0.5-1%. "Това на практика означава, че при настоящите нива на капитала при някои банки общата капиталова адекватност може да падне под законовия минимум", твърдят от централната банка.

 Ръстът на обявените от всички 35 финансови институции класифицирани кредити за второто тримесечие е 9.26%, което е близо до общото повишение на кредитите с 10.13 на сто. Според бюлетина на БНБ налице е трайна тенденция на нарастване на абсолютната сума на рисковите кредити. В края на юни те са достигнали 784 млн. лв., което е с 23.86% повече в сравнение със същия период на 2003 година. Нарастването на тези кредити "изяжда" ефективния лихвен доход на банките, което не им позволява да свият високия лихвен спред, коментират експертите на БНБ.

През 2004 година се наблюдава спад и в доходността на банковата система. Към юни тя е 2.38% при 2.95% по същото време на 2003 г. При 7 от всичките 29 банки, регистрирани у нас, стойността на този показател е дори под 1%, като при 4 доходността е под половин процент.

Въпреки предупрежденията на БНБ голяма част от банките в търсене на по-добри пазарни позиции продължават бурно да отпускат кредити. Данните показват, че през септември са раздадени нови заеми за около 441 млн. лв. след сравнително спокойния август, когато кредитите се увеличиха със 156 млн. лв. "През септември наистина има увеличение на кредитите, но то бе логично и очаквано за нас. През август традиционно банките задържат за септември големи обеми искания за кредити поради отпускарския период. С други думи, отчетеното абсолютно повишение на кредитните портфейли се дължи в немалка степен на сезонни причини. Предварителните данни за октомври показват кредитен ръст под 50% на годишна база", коментира Петър Андронов, главен директор в управление "Банков надзор" в БНБ.

Представител на една от големите банки, пожелал анонимност, заяви, че данните от последните месеци показват, че тенденцията за рязък ръст на кредитите се е пречупила. Според него обаче е трудно да се прогнозира какво ще стане до края на годината, тъй като почти всички банки обявиха нови кампании. "Основните причини за по-бавното нарастване на кредитите са най-общо две. От една страна са въведените от БНБ мерки срещу експанзията. От друга страна, някои банки вече са достигнали до границата на капиталовата си адекватност и са изправени пред две възможности: или по естествен път да редуцират кредитирането, или да увеличават капитала си", коментира банкерът. Според него е необходимо да се вземат мерки за въвеждане на строги процедури за разумно управление на риска. Разширеният централен кредитен регистър, както и частният кредитен регистър на "Експириънс скорекс" също ще доведат до спад на риска в сектора.

От банковия надзор казаха, че следят с повишено внимание данните за банковата система, но те все още не позволяват да се направят изводи дали е налице промяна в тенденциите. Преди около месец подуправителят на БНБ и ръководител на управление "Банков надзор" Емилия Миланова заяви, че в централната банка се обсъждат различни сценарии, респективно действия в зависимост от динамиката на кредитните агрегати. Станалите популярни мерки като минимални ликвидни съотношения или по-високи минимални задължителни резерви се дискутират отдавна както вътре в БНБ, така и с представители на международни финансови институции и търговски банки. "Както и досега БНБ ще съобразява политиката си с развитието на пазара и тя ще е различна, в случай че кредитният ръст се ускори, че се задържи около сегашните си нива или че спадне.

В последните 6-7 месеца обаче се наблюдава едно ново явление - относителните стойности на годишния кредитен ръст се задържаха около 50% след повече от тригодишно постоянно увеличение. За 2005 г. очаквам плавно свиване на кредитния ръст с по няколко пункта на всяко тримесечие", допълни Андронов.

Банкери коментираха, че и МВФ, и БНБ се притесняват от прегряване на системата вследствие на многото кредити и рестрикциите имат за цел охлаждането й. Според тях самите финансови институции не дават достатъчно доказателства, за да опровергаят тези притеснения.

Това мнение е подкрепено и от изводите в бюлетина на БНБ, където е посочено, че банките са достигнали предел на управление на кредитния риск, при който във все по-голяма степен ще се сблъскват с необходимостта да заделят все повече човешки и финансови ресурси за управление на последствията от кредитната експанзия. Общата капиталова адекватност на банковата система през второто тримесечие е спаднала чувствително с 2.93 процентни пункта до 18.35%. Според БНБ причина за това са повишението на рисковия компонент и по-малкият размер на капиталовата база. Докато в предходни периоди само отделни банки отчитаха спад на капиталовата си база, през второто тримесечие на тази година близо половината от банките регистрират отрицателен ръст на този показател, се казва в анализа.

"Основните изводи и факти, които са били наблюдавани през второто тримесечие, важат и за третото. При него няма съществени промени в тенденциите, коефициентите и измерителите на банковата система", заяви директорът на "Банков надзор" Петър Андронов.

Въпреки надвисналите облаци над някои от банките "преобладаващата част от банките са с потенциал за адекватно покриване на рисковете си", смятат в БНБ. Анализът на ликвидността в системата също потвърждава добрата ликвидна позиция в сектора.